Студентски кредити на теория
Александра е студентка по медицина втори курс. Миналата година беше една от първите, които се възползваха от новата за България схема за студентско кредитиране. Тегли заем, с който да покрие обучението си.
Доволна е, че й се дава такава възможност. Годишните такси за медицина стигат до 6000 лв. - сума, непосилна за младата жена и семейството й. Засега не се притеснява как ще връща парите, до завършването има много време.
Крум, на 20 години, е на обратното мнение. Той не би изтеглил подобен кредит, защото не иска да започне със заем живота си като самостоятелен човек. Учи в Университета за национално и световно стопанство и се интересува от статистика. Изчислил е, че е твърде вероятно да не може да си намери работа веднага след дипломирането си.
Изчисленията на Крум са "подковани" от данните на НСИ - младежите са сред най-потърпевшите от кризата. Безработицата сред тях тази година достигна 25% - близо три пъти повече от официалната. Българските работодатели признават, че първо съкращават младите, а отделно те имали големи претенции и никакъв опит.
Картината не е по-различна и в чужбина. Проучване в САЩ наскоро показа, че 50% от абсолвентите, теглили студентски кредит, имат големи проблеми с връщането на парите и все по-трудно свързват двата края. Дългът им тежи като Дамоклев меч и влияе на целия им живот - избор на кариера, брак.
Защо не върви в България
Студентското кредитиране стартира в България миналата година. Министерството на образованието прогнозира тогава, че поне 20 000 учащи ще се възползват от схемата, но в крайна сметка едва 5000 младежи изтеглиха заем общо за 20 млн. лв., които държавата гарантира. Отказани са 100 молби главно заради непълноти в документите.
Студентският кредит покрива само разходите по обучението и максималният му размер може да е таванът на таксата. Затова интерес проявяват предимно студентите в "скъпи" специалности като медицина, стоматология, фармация.
Според главния секретар на министерството Красимир Вълчев за банките това е гаранция, че кредитополучателите ще имат добра реализация и заплати. За мнозинството от българските студенти обаче таксите са между 400 и 600 лв. годишно и затова няма смисъл от кредит със 7% лихва.
Министърът на образованието Сергей Игнатов вчера не пожела да прогнозира колко студенти ще теглят кредит за новата година, както и не успя да обясни слабия интерес към програмата. Той обаче е оптимист, защото "този процес тръгва бавно". "В България в тези тежки години полагаме добра основа. Това е доста добър инструмент. Вярвам, че в близките години младите хора, които взимат кредити, ще се увеличат", коментира Игнатов.
Право на кредит имат студенти и докторанти, които не са навършили 35 години, обучават се за първи път в редовна форма и досега не са прекъсвали образованието си. Лихвата е фиксирана и не може да надхвърля 7% (виж карето). Първоначално в схемата се включиха две банки - Райфайзенбанк и ДСК. Вчера към тях се присъедини и "Алианц България".
"Условията за студентите са наистина добри. Има риск за държавата, но това е инвестиция в образованието", заяви Светослав Гаврийски, изпълнителен директор на "Алианц България". Според него в банковата система има достатъчно средства за инвестиции в кредитиране, но няма активност сред хората заради кризата.
"Икономиката е в такова развитие, че всеки вече преценява възможностите си", каза той и допълни, че ще е трудно да се прогнозира с какъв темп ще се развива студентското кредитиране, тъй като икономическата криза е отрезвила желаещи да теглят заеми.
От министерството все пак явно разчитат, че ще има повече кандидати, след като през април правителството гласува държавната гаранция за тези заеми да се увеличи двойно и да стане 80.5 млн. лв. за догодина.
"Основна цел на програмата за студентско кредитиране, която започна през 2010 г., е създаването на условия за свободно развитие на висшето образование, както и за достъп до висше образование чрез споделяне на финансовите отговорности между потребителите и държавата", обясниха от пресцентъра на правителството.
Как е по света
Студентските кредити във Великобритания, до които имат достъп и българите, може да са до максималната цена на едногодишното следване в тамошен университет (виж интервюто). Заемите се отпускат от Британската агенция за студентско кредитиране (БАСК) и също са гарантирани от държавата. Агенцията може да даде заем на всеки кандидат, който отговаря на критериите - бюджетът й не е ограничен.
Ако одобри кредита, тя превежда сумата директно на университета. За кредит се кандидатства всяка година. Шотландия има собствена система. Заем се отпуска само за същинското обучение без подготвителната година за усъвършенстване на езиковите познания.
Кредитът започва да се изплаща след завършване на следването и то само ако човекът вече е започнал работа със заплата, надхвърляща определен минимум. Ако длъжникът не започне веднага след завършването си да печели достатъчно, БАСК е готова да го чака, но максимум 25 години. Кредитът се връща с лихва, базирана върху актуалната годишна инфлация във Великобритания. В момента лихвата е около 3%.
В САЩ за чуждестранните студенти са валидни само стипендиите, които отделните университети отпускат. Американските младежи могат да кандидатстват за т.нар. федерални заеми, но условията по тях са като при потребителски кредит.
| Условията Законът за кредитиране на студенти и докторанти беше приет през 2008 г., когато министър на образованието беше Даниел Вълчев. Банките и министерството обаче дълго време не можеха да се разберат за условията. Срокът за погасяването на заема е 10 години. Първата година след завършването е гратисен период. Гаранциите от държавата се задействат, ако спре обслужването на кредита. Лихвата се начислява върху усвоената част от заема. Така, ако студент е изтеглил кредит за четири години, а на третата се откаже от следването или от заема, той ще плаща лихва само за трите години, в които е получавал пари. Няма да дължи и такса, че се отказва. Изплащането на кредита започва един месец след изтичането на гратисния период, като се погасява на равни месечни вноски. Кредитополучателите не дължат такси и комисиони за управление и не се изисква поръчител. Кредитът трябва да е равен на дължимите такси за срока на обучение. Първата такса за първата година студентът трябва да плати сам, след това банката му възстановява сумата. Банките превеждат такси за обучение директно по сметките на висшите училища. В закона е записано, че студентите имат възможност и за втори заем за издръжка. Условията за получаването му са студентът да е станал родител. Размерът на кредита се формира като сбор от т. нар. семестриални издръжки (минималната работна заплата, умножена по броя на месеците в семестъра) за оставащия срок на обучение. От министерството не уточниха колко такива кредити са били отпуснати. Ако пет години след изтичането на гратисния период по заема се роди второ дете, се активира държавната гаранция и непогасените задължения се поемат от нея. Студентите могат да се възползват от облекчени такси и комисиони. В закона и в типовия договор е записано, че студентите "не дължат никакви такси, комисиони или други разходи, непосредствено свързани с отпускане и управление на кредита". Освен това банките нямат право да изискват каквото и да било обезпечение по предоставеното финансиране както от учащите, така и от трети лица, например родителите им. Но министерството на образованието плаща такса за добро управление на банките, като сумата се договоря поотделно между институциите. Така държавата плаща на кредитните институции, за да има по-добри условия за студентите в сравнение с останалите граждани. |