Това място комбинира достойнството на вековен културен център със свободолюбието, което само един пристанищен град може да притежава. Издигнат между синевата на Балтийско море и зелената шир на безкрайни гори, пресечен от течението на кралицата на полските реки - Висла и сгушен във верига от хълмове, Гданск ще ви очарова. В този дух започват увертюрите на повечето туристически брошури, които изкусително чакат да бъдат разгърнати на всеки ъгъл в шестия по големина град на Полша. И нито една от тях не лъже.

Гданск е от градовете, които са като онези хора - грабващи симпатиите в първите пет секунди от разговора. Обикновено те не са от най-красивите и безупречно облечени, но чарът им оставя без думи всеки критичен ум.

Архитектурата на града носи в себе си типичните щрихи на северозападния немски стил, съчетан с онзи, който може да бъде срещнат в почти цяла Полша. И въпреки че е строен в Средновековието, Гданск е доста по-просторен от останалите си връстници. Облаците над града са често разцепвани от островърхи готически катедрали, а павираните улички подпират многоцветни, залепени една до друга сгради.

Златната порта е мястото, откъдето започват всички "първи" разходки в стария Гданск. Тя е проектирана от архитекта Абрахам ван ден Блоке през 1612-14 г. на мястото на готическа порта от XIII в., която е била част от старите градски укрепления. На метри след нея започва най-известната улица в града - "Длуга" (Дългата улица, бел. ред.). Тя представлява красива пешеходна зона, известна като Кралският път, по който в миналото е минавала процесията на владетелите, посещавали града.

Достъпна в днешно време и за хора без синя кръв, улицата създава усещането, че всеки момент по паветата ще изтрополят подковите на рицарски коне. И докато човек се оглежда за доспехи, очите му неминуемо попадат на някоя от многообразните атракции, които причакват туристите – музеи, галерии, артистични магазини, сувенири и китни кафенета, сладкарници и ресторанти. Макар и модерни, изискани или не чак толкова, всички те са запазили стила и духа на сградите, в които се намират.

Но колкото и да обикаля човек уличките на града, да се оглежда и снима всичко наоколо, нищо не може да се сравни с една панорамна гледка от "птичи поглед". И за нея съвсем не е нужен самолет, а само удобни обувки и воля да изкачиш около 450 стръмни стъпала. Готическата църква "Св. Мария" е 105 метра дълга, внушително висока и претендира да бъде най-голямата тухлена църква в света. Срещу две злоти (само 1 лев!) човек може да се качи до върха й да се полюбува на гледката, която побира стария Гданск на една длан и разкрива останалата част от града.

Но Гданск не се слави само с красивата си архитектура. Тук са започвали много от събитията, които променят завинаги облика на съвременния свят. Неслучайно това място е наричано "градът на свободата". Неслучайно, пък и най-малкото заради хората, които живеят тук – горди и борбени, устояли на постоянни набези и вечно борещи се за независимост (на няколко пъти Гданск е извоювал статута си на отделен град-държава в миналото). Именно тук започва и Втората световна война.

Вражеската армия напада по вода откъм п-в Вестерплате. Легендата разказва, че тогава Полша е имала право само на 78 военни, които да защитават пристанището. Впоследствие още хора се промъкват тайно като цивилни и общият им брой достига близо 200 души. Те успяват да опазят полуострова в продължение на една седмица, борейки се срещу 2000 германски войници. Според повечето местни, накрая са се предали, защото мунициите им били свършили. Днес мястото е превърнато в парк, а в центъра му се издига монумент в памет на загиналите.

Ако пък пристигате със самолет, ще разберете още една от причините за гордостта на гданчани. "Добре дошли на летище "Лех Валенса", ще ви посрещне женски глас в чакалнята за багаж. Именно в една от корабостроителниците на Гданск, където работил Валенса, пламва първата революционна искра, която създава "Солидарност" и слага началото на края на комунистическия строй в Източна Европа.

И говорейки за кораби – да, ще видите много от тях. Старинни и красиви, с високи мачти и галантно разпънати платна, товарни и военни, пътнически, малки и големи колкото 6-етажни сгради, в морето или реката. Между тях понякога си позволяват да плават дори смели канута, управлявани от запалени авантюристи или просто туристи, решили да разгледат града по вода. Да разгледаш града по вода всъщност не би ви звучало така странно, ако знаехте, че в топлите месеци по река Мотлава се движи воден трамвай, който на цената на нормален билет за градски транспорт изпреварва със завидна преднина повечето задръствания по посока на речното течение.

И разбира се, рано или късно човек стига до морето. В случая - до Балтийско море. Не много известен факт е, че това е най-малко соленото море в света. Още по-малко известен факт е, че поляците са напълно убедени, че Черно море е най-соленото такова. Но.. това е друга тема. Благодарение на сладката вода през зимата може да видите морето замръзнало и да пресъздадете всички детски анимации, в които героите карат кънки по огледалната повърхност. Защото е точно такава – гладка и твърда като стъкло, но още все така безкрайна като... море.

Морето в залива на Гданск е винаги спокойно, навярно заради п-в Хел, който пази плажа от силните северни ветрове. Независимо по кое време на годината сте там, няма начин да не намерите много нови приятели. Най-често това са цели ята лебеди, които само чакат някой да им се полюбува, за да изпросят трохи или нещо по-съществено за ядене. А ако имате късмет, е напълно възможно да зърнете дори черен или петнист лебед, открояващи се на белия фон.

Ако успеете да видите всички тези места и все още имате сили за нощен живот, то определено и тук градът няма да ви разочарова. В близост до улица "Длуга" се намират две по-малки чаровни улички - "Пивна" и "Мариацка". Денем и двете предлагат на всеки ъгъл всевъзможни кехлибарени накити на сравнително достъпни цени, а нощем се превръщат в галерия от по-големи и по-малки пъбове, бирарии, клубове и ресторанти. И да, сервитьорът не греши – бирата се сервира със сламка за дамите, а при желание може да се сипе на дъното на чашата и черешов сироп.

Гданск не е типичен полски град. Нито пък немски, макар и в миналото често да е попадал в чужди владения. В него няма нищо обикновено. Той успява да съчетае в себе си романтизма на революцията, строгостта на немската култура и останките от руското влияние. И се получава добре. Един ден, прекаран сред гореописаните места, може да остави спомени и впечатления като за цяла година. Но те са само парченце от сто-компонентната мозайка. По-скоро година, препуснала по същите спирки, да отлети като ден.