Излишъкът по текущата сметка на България от януари до август е 15 пъти по-голям, отколкото през същия период на миналата година. Това показаха данните Българска народна банка за платежния баланс, които бяха публикувани днес.

Постъпленията от износ на стоки и услуги, както и от преводи на българи в чужбина към страната ни са с 1.564 млрд. евро повече от сумата, която български фирми и граждани са платили на чуждестранни доставчици за вносни стоки и услуги. За сравнение през осемте месеца на 2010 г. също имаше излишък по текущата сметка, но тогава размерът му беше 105.1 млн. евро.

В годините преди кризата България имаше дефицити по текущата сметка, които достигнаха до 24% от Брутния вътрешен продукт, движен главно от вноса на инвестиционни и потребителски стоки. Той отразяваше както активното потребление, така и инвестициите. От началото на кризата обаче дефицитът постоянно намаляваше, а след това и с натрупване салдото се обърна към излишък.

Той отразява изпреварващия ръст на износа спрямо вноса, на което влияят на първо място високите цени, а след това увеличеното производство на индустриалните компании. В същото време обаче потреблението на домакинствата продължава да се свива по данни на НСИ за август, което означава, че българите не се чувстват сигурни за икономическите перспективи и затова купуват по-малко.

Статистиката за платежния баланс отчита и 80% спад на преките чуждестранни инвестиции спрямо осемте месеца на 2010 г. до 157.9 млн. евро. Макар данните да са предварителни и да търпят корекция на по-късен етап, това показва ясно, че чуждите фирми също се въздържат да наливат средства в страната.

Общо финансовата сметка е с дефицит от 1.686 млрд. евро, при 822 млн. евро дефицит за същия период на миналата година. Финансовата сметка обобщава инвестиционните потоци от и към страната, както и отношенията на финансовия сектор с партньори в чужбина. През нея се видя и пренасочването на средства от банките към чужбина, с което те реагираха на нарасналите спестявания, при положение, че нямат достатъчно проекти за кредитиране в България.

Подобряването на текущата сметка обаче компенсира двойно по-големия дефицит по финансовата и общо платежният баланс е с дефицит от 123 млн. евро, което представлява спад от 85% годишна база.