Над 9 млрд. евро са нужни на правителството, за да изпълни инфраструктурните приоритети, които е определило за следващия програмен период от 2014 г. до 2020 г. В същото време едва половината от тези средства може да бъдат осигурени от ЕС, което означава, че списъкът вероятно ще бъде редуциран или част от обектите ще се строят със заеми или чрез публично-частно партньорство.

Това стана ясно по време на представяне на основните пътища, жп линии и терминали, които ще се изграждат след 2013 г., от министъра на транспорта Ивайло Московски и на регионалното развитие Лиляна Павлова. Според министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев засега е реалистично България да получи общо около 8.2 млрд. евро от еврофондовете след 2013 г. Сумата няма да е само за инфраструктура, а за околна среда, енергийна ефективност, мерки за подобряване на качеството на образованието и увеличаване на заетостта.

Приоритетните проекти са част от основната и разширена трансевропейска пътна мрежа, в която ЕС планира инвестиции от 500 млрд. евро до 2030 г. Средствата ще дойдат не само от еврофондовете, но и от правителствата на страните членки и частния сектор.

Списъкът с приоритетни пътни проекти, които ще се изграждат след 2013 г., включва участъкът от магистрала "Струма" през Кресненското дефиле, както и магистрала "Хемус" от София до Велико Търново. От Велико Търново до Шумен тя ще е четирилентов път, тъй като тази част не попада в основната трансевропейска мрежа. Сред приоритети са още магистралата от София до Калотина и от Варна до Бургас, както и скоростните пътища Видин - Ботевград, Русе - Велико Търново и Велико Търново - Маказа. За построяването им ще са нужни над 4 млрд. евро. "Вероятно няма да получим всички пари от ЕС, но ще използваме държавния бюджет и заеми от Европейската инвестиционна банка", коментира Лиляна Павлова.

Пътните проекти с предимство за изграждане до 2020 г., представени днес, са по-малко в сравнение с определените от регионалното министерство преди месеци, когато то се управляваше от кандидата за президент на ГЕРБ Росен Плевнелиев. Така например в списъка вече не попада пътят от Русе до Шумен, както и този от Гюешево до София.

Днес Павлова обясни, че пътните проекти ще продължат да се финансират с грантове от ЕС, които покриват 80% от инвестицията. Така за тях няма да се използва допълнителният финансов фонд, който ще бъде създаден през следващия програмен период, Connectig Europe Facility. Общият му бюджет ще е 50 млрд. евро, като около 32 млрд. евро ще са за транспортна инфраструктура, част от европейската мрежа. Финансирането по него ще покрива по-малка част от общата инвестиция в проектите. Останалата сума трябва да се осигури от правителството или с помощта на частни инвестиции чрез публично-частно партньорство. Според експерта от агенцията на ЕС "Трансевропейска транспортна мрежа" Ана Ливиерату участието на бизнеса ще се насърчава от Евросъюза със заеми или други финансови механизми.

Според Павлова този механизъм не може да се прилага за пътища. Министърът на транспорта Ивайло Московски обясни, че новият фонд може да се използва за пристанища и летища, за които по-лесно ще бъде намерен частен инвеститор.

Приоритетните жп проекти след 2013 г. включват ремонти и изграждане на линиите Драгоман - София - Септември, Видин - София, София - Перник - Радомир, довършването на линията Пловдив - Бургас. В списъка с важни проекти е и този за подобряване на корабоплаването по Дунав. Той трябваше да бъде приключен още през този период (2007 - 2013 г.), но беше отложен, тъй като се изпълнява заедно с Румъния, а властите там се бавели с проучванията.

Общата стойност на жп и водните проекти е 5 млрд. евро, като тепърва ще се водят преговори каква част от парите да бъде осигурена от ЕС.