Денят на народните будители е посветен на просветителите и книжовниците, които имат принос към изграждането и съхраняването на духовните ценности и културното самосъзнание на българите.

Като будители най-често се споменават имената на хора като Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Паисий Хилендарски, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още мнозина.

През 1909 г. в Пловдив за първи път се чества Денят на будителите. От 1 ноември 1923 година с указ на цар Борис Трети той е обявен за общонационален празник в памет на българите със заслуги за събуждането и укрепването на националния дух.

През 1945 г. празникът бива забранен и чак след 47 години е възстановен с приетия от 36тото Народно събрание Закон за допълнение на Кодекса на труда. Тогава датата официално е обявена за Ден на народните будители и за неприсъствен ден в учебните заведения. Идеята за повторното му провъзгласяване за празник принадлежи на покойния Петър Константинов, председател на сдружението "Мати Болгария".