В малките и средните предприятия все още не се генерират добри условия на труд, съобщи БТА. Това показват резултатите от национално изследване на условията на труд в България, представени от директора на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков.

Според данните на проучването 27 на сто от наетите във всички икономически сектори редовно или понякога работят повече от 10 часа на ден. Около 30 на сто работят в събота или неделя. Като цяло наетите имат проблеми със здравето си - около една-трета със зрението, болки в гърба, мускулни болки и главоболие. От стрес се оплакват около 40 на сто от работещите, а повече от 60 на сто от  обща умора. Проблеми със съня, тревожност и раздразнение изпитват 20 - 26 на сто.

Въпреки тези констатации 87 на сто отговарят в анкетите, че са удовлетворени от работата си. Този парадокс според Нейков се дължи на трудно намерената работа след известен период на безработица и несигурност в намирането на друга, както и заради подобряването на условията на труд и някои социални придобивки на част от работните места.

Като най-рискови сектори той определи селското и горско стопанство, добивната и преработваща промишленост, производството електро- и топлоенергия, канализационни услуги и управлението на отпадъци.

Общо 70 млн. лева ще бъдат отпуснати за подобряване на безопасността на труд в големите, малките и средни предприятия с пари от Европейския съюз. Очаква се най-малко 350 предприятия да се възползват от тези средства и като цяло с 20 на сто да намалеят трудовите злополуки и професионалните заболявания, съобщи социалният министър Тотю Младенов.

В рамките на програмата се изпълняват общо три проекта. Проектът за повишаване на ефективността на контролната дейност на пазара на труда има за крайна цел въвеждането на информационната система в Главна инспекция по труда за подобряване на контрола и стартиране на схемата "Безопасен труд", обясни Младенов. По тази схема именно могат да кандидатстват всички регистрирани в страната малки, големи и средни предприятия, като минималният размер на инвестицията е 50 хил. лв., а максималният - 200 хил. лева. От малките и средните предприятия не се изисква самофинансиране, а от големите - в размер на 20 процента от европейското.