Външно министерство: Щом Плевнелиев стане президент, може да отзове посланиците с досиета

Външно министерство: Щом Плевнелиев стане президент, може да отзове посланиците с досиета

Външно министерство: Щом Плевнелиев стане президент, може да отзове посланиците с досиета
Водят се консултации за следващите действия по назначаването и отзоваването на посланици. Това
каза Весела Чернева, говорител на Министерството на външните работи, в отговор на въпрос готово ли е министерството с номинации за посланически постове, след като новоизбраният президент Росен Плевнелиев даде ясна заявка, че първото нещо, което ще направи, е да подпише указите за отзоваване на посланиците с досиета.
"Волята на новоизбрания президент за отзоваване на посланиците, огласени от комисията по досиетата, беше абсолютно ясна. Това естествено ще помогне на нас да довършим това, което сме започнали", заяви още Весела Чернева.
Тя уточни, че няма връзка между решението на Конституционния съд за поправките в Закона за дипломатическата служба, което се очаква, и подписването на указите от новоизбрания президент за отзоваване на посланици, свързани с Държавна сигурност.
Позицията на министерството е, че след като встъпи в длъжност като президент на 22 януари 2012 г., Плевнелиев по конституция има право да подпише указите за връщане на дипломати, за което  Министерският съвет внесе предложение в администрацията на държавния глава още през декември м.г. Предложението на правителството към президента да отзове посланиците не е свързано с промените в закона, то е инициирано още преди това и е израз на политическата воля на кабинета, напомни Чернева.
В средата на юли тази година парламентът прие промени в Закона за дипломатическата служба, според които сътрудници на Държавна сигурност (ДС) няма да могат да стават посланици и консули, нито да заемат други публични длъжности в дипломатическата служба. Ако те вече заемат такива позиции, а комисията по досиетата ги огласи като сътрудници на ДС, "министърът на външните работи освобождава тези лица от съответната публична длъжност и ги преназначава на друга длъжност в дипломатическата служба", гласи чл. 33 от закона. След като парламентът отхвърли ветото на Първанов върху промените, БСП и ДПС сезираха Конституционния съд именно заради текстовете за лустрация за дипломатите.
Междувременно част от дипломатите с досиета бяха върнати в София, след като министър Николай Младенов издаде заповеди за безсрочни командировки .
"Посланикът не е чиновник. Посланикът представлява цялата държава... Да заминеш посланик и да бъдеш изпратен посланик, това не е твое човешко право... Това трябва да стане ясно", подчерта Чернева в отговор на въпрос дали външно министерство очаква нови дела от посланици, ако Конституционният съд все пак отхвърли поправките, а новоизбраният президент подпише укази за отзоваване на предложените дипломати.
"Предложенията на Министерски съвет за отзоваване на тези посланици са просто защото има такава декларация на Народното събрание, има такава политическа воля на правителството да не държи повече посланици, свързани с Държавна сигурност", обясни Чернева. "Законът за дипломатическата служба и промените в него третират назначенията оттук нататък", продължи тя, допълвайки, че смисълът на промените е занапред процесът да става автоматично. Замисълът на промените в закона е въобще да не се стига до назначаването на хора с доказана принадлежност, напомни още говорителят на външното министерство.
Весела Чернева потвърди, че в момента има четири дела, които са заведени в края на септември. Златин Тръпков, Андрей Караславов и Георги Димитров обжалват заповедта на министъра на външните работи за прекратяване на дългосрочната им командировка. При четвъртия случай се обжалва пред Върховния административен съд начинът на пенсиониране на Атанас Павлов.