По време на изборите медиите не нарушиха Закона за радиото и телевизията за редакционното си съдържание. Етичният кодекс обаче не функционира добре и има страни на кампанията, които трябва да бъдат уредени, а не да бъдат оставени на саморегулацията. Това са изводи на директора на дирекция "Мониторинг" към Съвета за електронни медии (СЕМ) Румян Петров, цитиран от БТА. Днес той представи резултати от наблюдение на ролята на електронните медии в предизборната кампания.

Като пример Петров посочи някои медии, които видимо са обвързани с партии, които ги притежават. Такава е телевизия СКАТ, чийто собственик Валери Симеонов след раздялата с "Атака" през пролетта създаде партията "Национален фронт за спасение на България". Кандидат-президентът на формацията Стефан Солаков, който е и водещ на две от предаванията на СКАТ, изненадващо завърши пети с 2.5%. Самият Симеонов, който беше претендент за кмет на Бургас, завърши втори, а партията спечели 7 общински съветници в града.

В такава ситуация попадна Българската национална телевизия, която беше задължена от Изборния кодекс да има само платени изборни материали. Избухна и скандал между един от кандидатите за президент, Светльо Витков от "Хиподил", и БНТ. Претендентът се оплака, че от телевизията му поискали 1400 лв. за участие в дебат.

Като положителна тенденция Петров посочи, че медиите не са позволили да станат арена за компроматни войни, нито за черен пиар.

Според него местните и президентските избори са показали, че пазарният механизъм започва да води до лоши практики в представянето на кандидатите. "Част от кампанията трябва да върви под формата на политическа реклама, но друга да бъде безплатна като резултат на журналистическа активност", посочи още Лозанов.

От СЕМ поискаха "изработването на ясен и изчерпателен регламент за медийното поведение при

отразяване на избори, като мястото му е в един специализиран закон за медиите".