Конкурсите в съдебната система ще се уреждат с правила и методики (обновена)
Висшият съдебен съвет (ВСС) очаквано прие, че конкурсите в съдебната система ще се уреждат с правила и методики, а не както досега с наредби. Така съветът отговори на решението на Конституционния съд (КС) отпреди две седмици, с което бяха обявени за противоконституционни разпоредбите от Закона за съдебната власт, които даваха правомощие на съвета да създава и приема подзаконови нормативни актове. Освен това ВСС загуби и законовото правомощие да създава наредба за оценка на магистратите и за измерване на тяхната натовареност.
Още преди няколко дни магистратите обмисляха този вариант, защото той е най-бързият и няма да доведе до блокиране на започналите конкурси.
Лошият сценарий
Срещу предложението за преименуване възразиха само председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лазар Груев и главният прокурор Борис Велчев.
"На законово ниво за относително дълъг период от време следва да бъдат уредени обществените отношения, свързани с критериите и реда за атестиране и оттам за кариерно израстване в съдебната власт, а не това да става с често променяни подзаконови нормативни актове, приемани от ВСС, който е създаден да ги прилага при осъществяване на кадровата политика в съдебната власт". Тази част от решението на КС цитира Лазар Груев, като според него тук се крие ключът към това как трябва да постъпи съвета.
Груев смята, че трябва да се изчака акт на Народното събрание, с който да стане известно как да се уредят конкурсите. А докато това се случи те да спрат. Велчев подкрепи тезата на Груев и заяви: "спирането на конкурсите сега е лош сценарий, но по-лошият сценарий е да предизвикаме рискови конкурси, заблуждавайки съдиите, че те са законосъобразни".
Председателят на комисията по атестирането Георги Шопов, Цони Цонев, шеф на етичната комисия и председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев не се съгласиха с Груев и Велчев и се обявиха за преименуване. Всички се мотивираха с това конкурсите да не спират. В крайна сметка, решението беше гласувано от всички членове на съвета, като двама се въздържаха.
Пасианси
Заседанието на съвета започна с обсъждане на писмото от Съюза на съдиите, с което се иска справедливи и обективни критерии при конкурсите за повишаване и преместване. Становището на организацията стигна до съвета, точно месец, след като беше подадено, без обективна причина за забавянето. Заради настояване на министъра на правосъдието Маргарита Попова писмото влезе в дневния ред на съвета. На "изслушването"представителите на съюза не бяха питани нищо конкретно, а Петър Стоянов, член на ВСС, през цялото време редеше пасианси. От комисията по атестирането бяха подготвили становище на писмото, поръчано на "експертните сътрудници" още на първи ноември, което Шопов прочете преди да бъде дадена думата на съдиите.
"Чрез добри управленски практики можете да приложите закона, така че конкурсите да са предсказуеми, обективни и справедливи. Съдията трябва да бъде повишаван на базата на това, което е постигнал. То се вижда от делата, с които се е занимавал", смята Мирослава Тодорова председател на управителния съвет на Съюза на съдиите.
Председателят на ССБ започна с това, че писмото на организацията продължава да е приложимо за неприключилите конкурси и след решението на КС. Според Мирослава Тодорова действително ВСС няма нормотворческа компетентност (като тази на Министерски съвет за издаване на подзаконови нормативни актове, но не заглавията на актовете са определящи когато се преценява каква е правната им същност.
Наредбите, по които са започнали конкурсите, неправилно са носели тези наименования, тъй като не са създавали регулация на условията за провеждането им, а само ред, по който то да бъде осъществено. В този смисъл те напълно се простират в обема на власт, указан от конституционните съдии, защото по естеството си са вътрешноведомствени правила, които касаяг ограничен кръг лица - само магистратите. Според Тодорова тези правила са изцяло от компетентността на ВСС и те не бива да се отказват от нея, като я преотстъпят на други органи извън съдебната власт - министър на правосъдието или парламента, защото според решението на КС основното правомощие на ВСС е кадровото обезпечаване на съдебната система с цел осигуряване на нейната независимост.
При това положение съдийската организация изрази становище, като се позова и на доклад на Комисията за ефективност на правосъдието към Съвета на Европа, че уредбата в закона е достатъчна и позволява на ВСС, ако има професионален капацитет, да проведе справедливи конкурси без да позволи намесата на другите власти, като създаде предсказуем и справедлив ред за провеждането им. Съдия Мирослава Тодорова даде пример, че никоя празнота в закона или противоречиво законодателство не може да попречи на съда, който е сезиран с едно дело, да го реши правилно, като отказът от правосъдие с позоваване на липса на закон или празнота в него е недопустим.
Тя направи аналогия с правомощията на ВСС и репликира председателя на ВАС Георги Колев, че по същия начин нито лошият закон, нито празноти в него могат да възпрепятстват ВСС да изпълни кадровите си правомощия, гарантирани от закона. Председателят на Съюза на юристите подчерта, че кадровиците на съдебната власт имат суверенна власт да решат въпросите за конкурсите, но и отговорността за тяхното несправедливо провеждане ще бъде изцяло тяхна и несподелена с никого другиго.
"Не е панацея да се разглеждат делата. Събеседването дава достатъчно добра преценка", заяви след изслушването Георги Шопов. Малко по-късно всички членове на съвета се обединиха около идеята, че досега действащите правила за конкурсите са ясни и нямат нужда от промяна. Те гласуваха писмото за сведение.