Така завършва една от младежките авантюри на Павел Якимов - председателят на Българската асоциация за запазване на грабливите птици. А "крилатата грация", която плаши до смърт въпросната му приятелка , е "младата соколица Ева". Павел и Ева по онова време делят обща стая, както и всички негови птици по-късно, които преминават през обучение.

Павел се "запалва" по хищните птици преди 25 години, още като ученик. "От този момент всяка информация, в която имаше и една сричка за хищни птици, или снимка, се преследваше така, както ястреб преследва сойка – с упорство и целеустременост", започва разказа си той през смях и уточнява, че в началото информацията за птиците била изключително оскъдна. Което го мотивирало още повече.

Днес соколарят има птици, които е преотстъпил за размножаване или е предоставил на зоологическата градина в София за обучение и открити уроци, които той сам провежда. Дори подарил на отдадени на идеята хора. "В настоящия момент имам време само за един харис и един скален орел. Е, и за жена ми, разбира се!", вмъква нотка хумор, преди да обясни за каузата, на която той и още двадесетина соколари в България са се посветили.

"Само у нас и на Северния полюс" ловът с хищни птици е забранен, казва той. "Нашите законотворци, съветвани от незапознати с материята, поставиха преграда между най-екологичния, традиционен за нашата нация, лов и желанието на онези, които не искат да ловуват с друго освен с хищна птица. За разлика от много други държави, които поставиха лова с хищни птици като част от древните традиции на нациите си и демонстрираха висока загриженост за собствената си култура, ние се "демократизирахме" по байганьовски и обърнахме гръб на собствената си история", разпалено обяснява Павел. В подкрепа на думите си добавя, че тази година соколарството било обявено от UNESCO за световно нематериално културно наследство, а според много исторически данни то е и неотделима част от живота на траки и прабългари.

Въпреки че не е съгласен с буквата на закона, той не я пренебрегва и ограничава заниманията си само до соколарство без лов в България. "Това са дейности, които касаят добруването на хищните птици - опазване на местообитанията, съхраняване на хранителната и гнездова база, лечение и успешно възстановяване в природата на ранени, малки или по някаква причина нелетящи хищни птици. Изкуствено развъждане, грижи и правилно разселване на различни видове."

Оказва се, че симбиозата между човек и птица е възможна, макар  много особена. Те могат да го приемат като партньор в лова, а също и като брачна половинка. "Не правят нищо по команда, а вършат нещата според инстинктите си. "Нахрани ме, облитай ме или ме остави на мира!" – това е поведението, което всеки соколар трябва да спазва по отношение на птицата си, убеден е Павел. Ако тази линия бъде прекрачена, птицата е свободна да отлети. "Трябва да работиш с тях, а не да изискваш."

Докато разговаряме, на ръката му удобно се е настанила "проклетийката Изабела", както той с любов сам й казва. Изабела е Мишелов на Харис (така се нарича видът), чиито корени идват от южната част на Северна Америка. Павел обяснява, че птицата много мрази малката си качулка, която се слага на главата й, за да не се разсейва, гледайки евентуална плячка в лицето на по-дребни птици и животни наоколо. "Зърне ли качулката, започва да се държи като питбул, ето виждате ли", демонстрира Павел и получава няколко остроклюни атаки по посока на кожената шапчица.

Предизвиквайки Изабела, предупреждава, че хищната птица е последното нещо, с което се сдобива начинаещият соколар. Първо трябва да се стажува при опитен соколар, да се набави нужното оборудване и екипировка, да се изгради съоръжението, където ще се гледа пернатото. А законното сдобиване с птици става само от развъдници. Цената зависи от вида, пола, цвета, възрастта, начина на отглеждане, предназначението й, дивеча, на който ще се ловува. "Но тя никога не е фиксирана и варира в изключително широки граници - от 500 до 1 000 000 евро и нагоре."

Павел заявява, че соколарството е комбинация от много компоненти, но в никакъв случай не е хоби. "Хоби е събирането на марки или монети, авиомоделизмът, риболовът. Когато ти скимне, можеш да вземеш въдицата или пушката от ъгъла, да отидеш на лов, да гръмнеш и да се върнеш. Почистваш я и пак я слагаш в ъгъла до следващия път. Докато с птицата е съвсем друго. Трябва да я подслониш, нахраниш, напоиш, разходиш. Трябва да я обучиш на това, което тя най-добре прави в природата – да ловува", обяснява вече със сериозно изражение той.

По думите му има традиционен вид лов – хищна птица (сокол, ястреб, харис или орел), соколар и куче. В някои държави за лов на зайци подземници в допълнение към кучето и птицата се използват и порчета, които се слагат в дупката на заека, подплашват го и така помагат на птицата в преследването на дивеча.

Разликата в традиционния лов с хищни птици е в обучението на "дългокрилите" (това е соколарският жаргон за соколите). Те се учат да "увисват" високо в небето и оттам по сигнал да пикират с огромна скорост върху подплашения от соколаря и кучето дивеч. "Соколът скитник е най-бързото животно на планетата – от 320 до 400 км/ч. При обучението на другите птици – ястреби, хариси, орли и т.н. – птицата атакува от ръкавицата на соколаря.

В лова се използва най-различна техника и оборудване. Едно нещо обаче прави впечатление – звънчетата, които подрънкват над заострените нокти на Изабела. "Както знаем, те обичат да кацат по клони на дървета, сред храсти и оттам да наблюдават или да се придвижват. Когато имат по себе си звънчета, без да се налага да ги търсим с поглед из гъстите корони, ние просто можем да подадем ухо и да чуем къде са в момента. Те не ни изпускат от поглед и ни следват, придвижвайки се от дърво на дърво. Като при всяко кацане или излитане се чува мелодичното  звънтене".

Соколарят успокоява, че птиците не са агресивни към хората и той все още има очи, нос и устни въпреки че си позволява завидна близост до закривения им клюн. Носят му много радост. "На върха на щастието си съм всеки път, докато съм на полето с тях. Нерядко, когато съм сам с птиците си, се смея, говоря им, танцувам си по време на тренировката", подсмихва се Павел.

И понеже забавните случки около тях не са малко, се сеща за още една. Случило се преди две години по време на тренировка на "голяма красива соколица с хубав нрав и красив полет". Подгонила някаква плячка и се изгубила от обсега на Павел. "По едно време стъпих на една жп-линия и видях птицата, която си седеше по средата. Беше се стъмнило и с нескрита радост я вдигнах и тръгнах към колата", припомня си той.

И докато си вървял, изведнъж започнало да става необичайно светло около него. "Добре, че не останах да мъдрувам по-дълго защо, а скочих в тръните с вдигната нагоре птица, за да може поне тя да не се набоде". Така Павел Якимов се спасява от наближаващия влак. Дълго време след това се сеща за лежерната си разходка.