ВСС засекрети конкурсите за магистрати
Висшият съдебен съвет (ВСС) засекрети конкурсите в съдебната система, като не допусна на събеседването с кандидати за повишаване в длъжност и преместване да присъстват журналисти. Решението може да се определи като недопустимо, защото липсват законови възможности публичността на тези събеседвания да бъде ограничавана.
Репортер на "Дневник" се опита да присъства на събеседването за Върховния административен съд (ВАС) тази сутрин, за да научи повече за кандидатите, кариерата им, защо искат да преминат на работа там. Без конкретни мотиви от администрацията на съвета отказаха да допуснат екипа ни. Охраната на сградата на ул. "Екзарх Йосиф" 12 (където се намира ВСС и се провеждат конкурсите) се свърза с главния секретар на съвета Славка Каменова, която по телефона заяви, че не се допускат други лица освен изпитната комисия и кандидата.
"Дневник" изпрати писмо до представляващия ВСС Анелия Мингова с молба достъп до конкурсите да бъде осигурен. Все още очакваме отговор, такъв беше обещан до края на работния ден.
ВАС съд е ключова институция, защото на практика контролира изпълнителната власт. Затова е важно и критериите, по които се избират съдиите там, да са ясни и публични.
"Обратно на моите разбирания е конкурсите да са засекретени. Без значение каква е материята - трябва да има максимална прозрачност, защото така се осигуряват ясни правила и контрол върху тях". Това заяви за "Дневник" съдия Николай Гунчев, един от кандидатите, който се е явил днес.
ВСС изслушва публично кандидатите за административни ръководители в съдебната система, независимо дали става дума за районната прокуратура в Малко Търново или за председател на ВКС. Процедурата за избор на съдебни шефове и тази за повишаване и преместване са уредени в една и съща глава от Закона за съдебната власт.
Като контрапункт на решението за засекретяване е достатъчно да припомним избора на български съдия от Европейския съд по правата на човека, което се проведе в условията на пълна публичност. За този избор няма законово изискване да бъде публичен. През 2008 г. Здравка Калайджиева беше избрана от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа с 123 от общо 173 гласа.
Публичността на конкурсите се налага поне поради няколко причини. Преди около месец Съюзът на съдиите в България алармира, че ВСС не е въвел ясни критерии, по които да протича т.нар. събеседване: "такова, каквото е разписано в закона, е широко понятие, което изисква да бъде уточнено от ВСС. То допуска един кандидат да бъде питан за елементарен въпрос, а друг да бъде помолен да изреди тълкувателните решения на ВКС от 50-те години насам".
Конкурсите също така се провеждат в контекста на постоянните критики на ЕК относно кадровата политика на ВСС, която според комисията е непрозрачна и непредвидима. На трето място, ако в конкурсите участват магистрати, чийто авторитет публично е бил подложен на съмнение, засекретяването на изслушванията по никакъв начин не решава този проблем.