Висшият съдебен съвет (ВСС) отказа да допусне журналисти до конкурсите за повишаване в длъжност и преместване и така на практика ги засекрети. Това става ясно от официалния отговор, който "Дневник" получи седмица след като репортер на медията не успя да влезе до събеседването с кандидатите за Върховен административен съд (ВАС).

Мотивите в отговора, изготвен от комисията по атестиране и предложения (с председател Георги Шопов), са че според закона за съдебната власт и правилата за провеждане на конкурси и избор на административни ръководители не е предвидено присъствието на други лица при провеждане на събеседването.

в дейността на членовете на конкурсната комисия, които трябва да оценят кандидатите максимално обективно и единствено на базата на вътрешното си убеждение", пише в отговора.

В писмото се обяснява, че по време на събеседването "се води подробен протокол-стенограма, а също така и аудиозапис. В залата, където то се провежда, присъстват единствено членовете на конкурсната комисия, съответният кандидат и стенограф, който води стенографския протокол". От съвета обясниха, че оценките, които са получи кандидатите, се появяват веднага на сайта на ВСС, но изготвянето на протоколите и качването им отнема време.

От комисията по атестиране обясняват, че събеседването с кандидатите е етап от цялостната конкурсна процедура и се "изразява в

по практически въпроси, свързани с прилагането на законите и завършва с поставяне на крайна оценка за достигнатите от всеки кандидат професионални качества".

От свои източници обаче "Дневник" разбра, че въпросите, които се задават на кандидатите приличат по-скоро на изпит по право в пети курс, отколкото на събеседване с кандидат за върховен съдия.

От ВСС уточняват, че конкурсните комисии се избират на принципа на случайния подбор измежду списъчния състав на магистратите във върховните и апелативните нива на съдебната власт. Крайната оценка за притежаваните от всеки кандидат професионална качества се определя от оценката при проведеното събеседване и резултатите от последните периодични атестирания.

ВСС изслушва публично кандидатите за административни ръководители в съдебната система, независимо дали става дума за районната прокуратура в Малко Търново или за председател на ВКС. Процедурата за избор на съдебни шефове и тази за повишаване и преместване са уредени в една и съща глава от Закона за съдебната власт. 

Като контрапункт на решението за засекретяване е достатъчно да припомним избора на български съдия от Европейския съд по правата на човека, което се проведе в условията на пълна публичност. За този избор няма законово изискване да бъде публичен. През 2008 г.  Здравка Калайджиева беше избрана от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа със 123 от общо 173 гласа.

Публичността на конкурсите се налага поне по няколко причини

Преди около месец Съюзът на съдиите в България алармира, че ВСС не е въвел ясни критерии, по които да протича т.нар. събеседване:"Такова, каквото е разписано в закона, е широко понятие, което изисква да бъде уточнено от ВСС. То допуска един кандидат да бъде питан за елементарен въпрос, а друг да бъде помолен да изреди тълкувателните решения на ВКС от 50-те години насам".

Конкурсите също така се провеждат в контекста на постоянните критики на ЕК за кадровата политика на ВСС, която според комисията е непрозрачна и непредвидима. На трето място, ако в конкурсите участват магистрати, чийто авторитет публично е бил подложен на съмнение, засекретяването на изслушванията по никакъв начин не решава този проблем.