Археология и магистрали - част 2: Тук филмите за Индиана Джоунс са изключително вредни

На живо
Заседанието на Народното събрание

Археология и магистрали - част 2: Тук филмите за Индиана Джоунс са изключително вредни

Археологическите работи по наследството на древна София, което се проучват под столичното Ларго, също предизвика неводолството на министри<br />
Археологическите работи по наследството на древна София, което се проучват под столичното Ларго, също предизвика неводолството на министри
Не е вярно, че трасета на магистрали се променят изключително рядко – променят се, а информацията за измененията дори се крие от археолозите, за да се спестят пари за проучвания. Това е и една от основните причини да "се появяват" нови археологически обекти при строителствата на магистрали. Сумите, които професионалната общност предвижда за проучване на обектите пък е на базата на одобрена от министерството на културата методика за остойностяват теренните археологически проучвания - издирвания, разкопки и наблюдения.
Така отговориха български археолози на критиките на министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова пред "Дневник". В становището си министърът доразви тезата си защо на заседание на правителството миналата седмица е заявила, че археолозите спират строителствата на магистрали и "изнудват" пътната агенция. Павлова заяви, че за нея е неясно как ненадейно изникват нови археологически обекти по трасетата на магистралите, при положение че пътната агенция е платила за предварителни проучвания. Тя попита още защо при различни обекти цените на археолозите варират значително и понякога дейностите са с 10-кратно завишаване на стойността.
"Дневник" потърси за коментар доц. Людмил Вагалински - директор на Националния археологически институт с музей към БАН и председателя на Асоциацията на българските археолози доц. Д-р Тотко Стоянов (пълните им мнения вижте в прикачените файлове).
Нови обекти "се появяват" защото се сменят отсечки от трасета на магистралите без да са уведомени археолозите, а при всяка такава промяна е нужно археолозите да обходят новото трасе, посочи Вагалински. "Това не се прави, защото инвеститорите не благоволяват да ни предупредят за поправките, стараейки се да си спестят пари, заобикаляйки закона за културното наследство", допълни той.
И дава примери: "Бих попитал защо от 15 археологически обекти по АМ "Струма", заявени от археолозите още през 2008 година (като обем работа, срокове, план-сметки), досега е отпуснато финансиране (през 2011 г.)  само за два обекта (край Сандански и Пернишко)? Аналогичен е случаят и на АМ "Марица" при с. Ябълково. Правено е  теренно обхождане. Регистрирани са и са проучени няколко обекта в продължение на 4 години с финансиране от АПИ. През лятото тази  година, тъкмо когато стартирахме най-накрая строителните работи, пак се оказва, че има нерегистриран по време на проучванията обект. Проучванията ще спрат строителството за минимум 3 месеца".
"Много добре си спомням преди старта на проучванията на ЛОТ-ове 2 - 4 на АМ Тракия, при някои обекти или участъци, при отлагането на окончателното трасе имаше доста изненади. Обекти и некрополи, които са били извън трасето на първоначалния проект и съответните обходи, се оказаха директно в него. При работни срещи за началото на проучванията по АМ "Струма" през 2008 г. стана ясно, че има 4 варианта за трасето на магистралата", каза и Тотко Стоянов.
Друга причина според тях "да изникват" нови обекти е, че археологическите издирвания се извършват в много ранна пролет  (без сняг и растителност; март - средата на април) или късна есен (октомври-ноември), а като правило това изискване не се спазва от инвеститорите. По финансови и организационни причини се бави до последно възлагането (сключването на договори) за тези издирвания, в резултат археолозите провеждат издирванията в неподходящи месеци с ниска видимост поради налична растителност, пояснява Вагалински. В тези случаи специалистите предупреждавали особено за определени терени, че съществува реална възможност от "поява" на археологически обекти, поради което препоръчвали на тях да се организира археологическо наблюдение по време на строителството.
Във връзка с изненадата на министър Павлова от различните цени, искани от археолозите, и двамата специалисти подчертават, че Министерството на културата е одобрило методиката за ценообразуването.
Министър Павлова прави неубедителен опит да сравни разхода по разкопаването на една средна по размер надгробна могила с тези за пет древни селища, които покриват не 450 м, а 2.780 от  магистралата, отбелязва Людмил Вагалински.
И двамата с Тотко Стоянов подчертават, че кубиците и площта на даден обект не могат да служат за единствен  сигурен критерий за остойностяване на археологически разкопки. "Иначе можем да пуснем багерите", заявява Вагалински. А Стоянов го допълва, че за добрата археология трябват специалисти, търпение и време и посочва: "Тук филмите за Индиана Джоунс са изключително вредни за общественото мнение".
Специалистите уточняват сравнително известни неща - че има специфики в структурата на обекта, начина на проучване. Ако обектът е еднослоен е едно, ако е многослоен и/или има компоненти от посочените различни типове структури, ситуацията се усложнява и понякога, чисто професионално е много трудна за изследване, особено в условията на нагнетени срокове и лоши метеорологични условия...
Нелепо е да се твърди, че 300 български археолози спират родните магистрали, дори да бяхме спартанците на Леонид, заключава Людмил Вагалински.