Портрети на художници сред приятели
Познават се от гимназията. Събират се всеки месец, с повод и без. Преди са ходили в Чешкия клуб, Унгарския ресторант (на мястото му сега има верига ресторанти), Клуба на архитектите. В декемврийската студена вечер се намират "При Тони" - малко ресторантче почти на ъгъла на ул. "Хан Крум" и "Раковска".
Отдавна идват тук - "между празниците, не на самите дати, защото са за семейството". На масата има печено прасе, кисело зеле, наливно вино, варени картофи, ориз. Тони, собственикът на заведението, ги познава, минава от време на време да ги пита дали всичко е наред. В останалото малко пространство има още две маси. Едната също е с шумна компания, в ъгъла точно до бара има и друга малка масичка.
Те са художници, скулптори, фотографи, графични дизайнери, реставратори. Те са проф. Григори Григоров (реставратор на Боянската църква), скулпторът Георги Чапкънов-Чапа, майсторът на плаката Божидар Икономов и авторът на националния герб Кирил Гогов.
"Корабът потъва...- казва Григоров, когато сядам на масата, а той отпива от виното, докато поглежда към другия край. Точно срещу него е художникът проф. Ивайло Мирчев. Там са и проф. Божидар Йонов - известен плакатист и специалист по пространствен дизайн и бивш ректор на Художествената академия, Недялко Кръстев - фотограф на Съюза на художниците, професорът по шрифт Тодор Варджиев... - защото на тази маса жена не е сядала", довършва изречението си Григоров, след като е преглътнал глътката.
Поводът, че сме живи
Поводът тази вечер освен края на годината е и това, че фотографът Недялко Кръстев е станал дядо. Той пие бира и пуши цигара. Също се усмихва. Има големи черни сенки под очите, изглежда обнадежден. Някои от приятелите са скептични, че непознат сяда на масата им. Личи по-скоро по интереса.
Чуват се гласове и тракане на вилици, наздравици - винаги с гледане в очите. Каната с виното постоянно се налива. Разговорите започват в единия край, пренасят се в другия. Един срещу друг приятелите обменят реплики. Те не се оплакват, не хулят правителството и държавата. Говорят, сякаш са над ежедневните проблеми, без високомерие, "просто важното е, че още се събираме."
"Всичко е прекрасно... винаги има някакъв повод, за да се съберем, освен този, че сме живи. Раждат се внуци, деца се развеждат, животът е такъв", ми казва почти на ухо Георги Чапкънов-Чапа. Чапата, както го нарича Тони, изглежда доволен. И казва, че е. Говори тихо, хапва тихо и пие така. Излъчва благост. И след всяка реплика се усмихва.
В единия край започва разговор за погребението на бившия чешки президент Вацлав Хавел. "Смъртта му беше за сверяване на часовника - кой какъв е", казва Григорий Григоров. До него е Кирил Гогов, който с усмивка довършва репликата му - кой откъде е - по-скоро. От всички краища на масата започват разговори. "Георги Първанов защо не беше?... Защото вече е никой", "Петър Стоянов беше например зад Бил Клинтън, който пък е отишъл там като мъж на жена си", се чува от единия край.
Приятелите не се изказват единодушно за новия президент Росен Плевнелиев - за някои е "симпатичен", "вдъхва ми доверие", други се намръщват и поклащат отрицателно глава... След леко затишие, което се изразява в откъслечно продължение на темата за Хавел, започва разговор за прехода:
"Нашият преход е като прехода в Русия", "В България антифашизмът е нормално, а антикомунизмът е срамна дума".
"Властта променя много"
Художниците се изказват балансирано за министъра на културата Вежди Рашидов - за някои той е един от тях, други мълчат при споменаване на името му, трети казват след известно мълчание - "Властта променя много". "Много се надяваме нещо да направи за художниците, не само музеи. За тях ясно, хубавото е и за художниците да има някаква грижа", обобщава Чапата.
"От 6 млн. лв., които са определени за култура, дайте 200 хил. лв за изкуство.. Държавата не подкрепя изкуството", се чува от другия край на масата.
Още едно включване: "Да лишиш една нация от духовност има драматични последици, но още не го разбират... не знам и кога ще се случи това..."
"Много е дълго да не съм доволен. Нямам избор. Пропуснах отдавна влака да се махна, сега няма да се оплаквам. Искам да имам поръчки. Занимавал се съм се с графичен дизайн, сега рисувам живопис... обикалям из църкви в Гърция", разказва човек от компанията, който седи до Чапата, но не си казва името. Понякога се обсъжда и храната, "да, и виното е хубаво". Някой налива на някой друг.
Чапата си тръгва първи, останалите не помръдват. В единия край започва разпален разговор, "не е интерес, стари неща", уточнява един от наблюдателите му. "Важното е че сме тук, знаеш ли колко много приятели си отидоха - по собствено желание и не само...Важното е, че ние се виждаме още..", казва Божидар Икономов, докато отпива от виното си.
На излизане през стъклото (масата им е точно до прозореца) през надписите "Скара. Шкембе чорба. Домашни ястия" се вижда група приятели. Всички говорят с всички - на никой не му изглежда скучно. Трапезата е обилна, виното е по чашите, а те в ръцете на приятелите. Изглежда уютно и топло. Като снимка в рамка.