От 1 януари всички новородени в страната трябва да бъдат записвани в електронен регистър.  В първия ден на годината едва 2 столични болници започнаха да изпълняват новото си задължение. Вчера здравното министерство обяви, че регистърът вече работи, но проверка днес показа, че той все още не се попълва от повечето болници. 

До 24 часа, след появата на всяко бебе на бял свят, болницата е длъжна да попълни данните му в регистъра – часа на раждане, как е протекло раждането, тегло, ръст и обиколка на главата, пол, ЕГН, данни за майката и медицинския екип, водил раждането, дали то е естествено или със секцио, дали бременността е ин витро, да се отбелязва, в случай, че майката остави детото за осиновяване и др.

Ражданията ще се вписват от упълномощни специалисти чрез електронен подпис, които ще носят лична отговорност за достоверността на данните.

Болниците с родилни отделения ще бъдат глобявани, ако не нанасят бебетата в регистъра, а при системни нарушения ще бъдат отнемани лекарски права, обяви в края на миналата година здравният министър Стефан Константинов. Целта на регистъра е да засили контрола върху родилните отделения, а родилките и близките им да могат да следят всички медицински процедури, извършени от приемането на майката. Идеята за него възникна след случая в Горна Оряховица в края на 2010 г., когато новородено почина и спор дали става дума за раждане или за аборт, и дали лекарите са направили възможно за спасяването му.

Новите спецсъдилища и прокуратури започнаха работа днес. Четирите магистратури – първоинстанционни и апелативни, ще гледат делата срещу организирани престъпни групи с тежки престъпления. Целта им е разследванията и делата да се водят по-бързо.

Според ръководителите на двете спецпрокуратури Борислав Сарафов и Светозар Костов, в новите магистратури предстои да постъпят 80 дела от цялата страна. Става дума за делата от тяхната компетенция, които все още не са започнали. Сред тях няма да е например делото "Октопод" срещу Алексей Петров, Антон Петров - Хамстера, Кирил Топалов, Марчело Джотолов, Янко Попов и Цеко Йорданов, защото през декември Софийският градски съд му даде ход. Още около 350 са неприключилите все още разследвания, които също ще дойдат в новите звена.

Част от магистратурите започнаха първия си работен ден с непълен щат. Изборът на част от ръководителите им беше съпътстван от гафове – някои от кандидатите нямаха стаж, други сами оттеглиха кандидатурите си, трети не получиха достатъчно гласове от Висшия съдебен съвет.

Освен двете спецзвена, които ще струват на бюджета на правосъдието около 6.4 млн. лв. тази година, ВСС гласува и отпускането на 2.5 млн. лева за изграждане на специализиран арест с килии за максимум 40 арестанти и 2 помещения за защитени свидетели. Една от петте съдебни зали е оборудвана със стъклена преграда за арестантите.

Природният газ поскъпна с 4.3 % от януари до 620 лв. за 1000 кубични метра. Газьолът също поскъпна от 615 на 630 лв. за 1000 кубика – с по около 2 ст. на литър. Според експерти, България е на пето място в Европейския съюз по ниска цена на дизеловите горива като газола - по-евтин е дизелът в Румъния, Словения, Люксембург и Полша.

Поскъпване предстои и за метана. От 1 юни той ще бъде обложен с акциз от 0.85 лв. за гигаджаул, което ще го оскъпи с 3-4 стотинки за килограм. През юни акциз от 0.10 лв. за гигаджаул ще бъде въведен и за природния газ, с който се отопляват стопански сгради. За бита акцизната ставка остава нулева.

От 1 януари започна поетапното увеличаване на минималната пенсионна възраст в страната с 4 месеца. Така минималната пенсионна възраст за мъжете вече е увеличена на 63 години и 4 месеца, а за жените – 60 години и 4 месеца. Възрастта за пенсиониране ще расте с толкова всяка година до достигане на 63 години за жените и 65 за мъжете.

С толкова вече е увеличен и минималният трудов стаж за пенсия до 34 години и 4 месеца за жените и до 37 години и 4 месеца за мъжете. Стажът ще расте ежегодно до достигане на 37 години за жените и 40 за мъжете.

За силовите ведомства – полицаите и военните, които са сред професиите с ранно пенсиониране минималният стаж за пенсия вече е увеличен от 25 на 27 години.

Спорните промени бяха приети със закона за държавното обществено осигуряване в края на декември въпреки протестите на синдикатите, които припомниха, че така се нарушава споразумението, подписано между тях, управляващите и работодателите през 2010 г., което предвиждаше възрастта за пенсия да започне да нараства чак от 2021 г.

С промените в закона за обществено осигуряване бяха увеличени и минималните осигурителни прагове на повечето от професиите. Увеличението е средно 6.9 % за 50 от 85-те частни икономически дейности в страната. Сред секторите с най-увеличени прагове е туризмът заради относително големия икономически ръст и брой разкрити работни места. Там минималният доход, върху който вече ще се осигуряват работещите, се увеличава със 7.5 % - от 800 на 860 лв. за ръководните кадри и от 320 на 380 за неквалифицираните работници.

Замразени остават само праговете в строителството, във ВиК-сектора, ремонта на компютърна техника и домакински уреди, и производството на напитки.

Договорите с мобилни и кабелните оператори, и интернет доставчиците вече няма да се удължават автоматично. Всеки оператор трябва да предупреди клиента си за предстоящо изтичане на договора поне 2 месеца преди събитието. Ако абонатът не поиска  изрично преподписване, договрът става безсрочен и може да бъде прекратен бързо с предизвестие. Освен това в рамките на 7 дни клиентът може да се откаже от договорената услуга, без да плаща неустойки.

Българските граждани извън страната вече могат да се освободят от плащането на здравноосигурителни вноски, включително за минали периоди, в случай, че тогава не са живели в България. Промяната засяга около 800 000 българи, пребиваващи в чужбина.

Досега Законът за здравното осигуряване позволяваше освобождаването от осигуровки да се заявява само за бъдещ период. Промени в закона от 1 януари облекчиха този режим. Хората, напуснали България преди 31 декември 2011 г., които не са уведомили предварително Националната агенция за приходите, имат срок до края на 2012 г. да го направят – със заявление и декларация до данъчната дирекция по постоянния си адрес. Документите могат да бъдат изпращани и по пощата.

От 1 януари в 2012 г. всички птицеферми в Европейския съюз вече трябва да отглеждат кокошките си при малко по-хуманни правила от досегашните и яйцата, произвеждани в ЕС, трябва да са от малко по-"щастливи" кокошки. На 31 декември изтече гратисният период на евродирективата за хуманното отглеждане на кокошки и влязоха в сила новите минимални изисквания за тях, с които конвенционалното клетъчно отглеждане, считано за жестоко, трябва да спре.

Промяната не е голяма и европейските организации, защитаващи правата на животните, я приемат като палиативна. Съгласно директивата площта на т.нар. уголемени клетки трябва да е минимум 750 кв. см при минимално 550 кв. см за все още действащите неуголемени клетки. Разликата се равнява на 1/3 лист с формат А4. Освен това обаче клетките трябва да са снабдени с гнезда за мътене, постели за кълване и др.

Директивата е още от 1999, но производителите в много от държавите към края на миналата година, включително в България, не я бяха изпълнили. Европейската комисия обяви, че компромис няма да има и след 1 януари ще започне наказателни процедури срещу държавите, които не са готови.

Европейските авиопревозвачи, както и чуждите, които правят полети от и до летища на територията на ЕС вече трябва да участват в европейската въглеродна търговия, редом с индустриалните предприятия и въглищните централи.

От 1 януари всички полети от или до европейско летище трябва да покриват с разрешително (квота) всеки тон въглеродни емисии от керосина си. За 2012 г. всички 900 авиопревозвачи в Европейския съюз ще получат средно 85 % от нужните им квоти безплатно по данни за емисиите им от предните години, а за следващите години до 2020 г. квотите им ще бъдат намалени. Целта на европейската схема е да създаде дефицит, с който да стимулира компаниите да използват по-ефективни самолети с по-малък разход на гориво и емисии, така че да избегнат купуването на въглеродни разрешителни.

Четири български авиокомпании ще получат малко над 2.3 млн. безплатни въглеродни разрешителни между 2012 и 2020 г.

За 2012 г. националният превозвач "България еър" например ще получи малко над 126 000 квоти. Засега не е ясно как дали и как промяната  ще повлияе на цените й. До момента единствено германският национален авиопревозвач "Lufthansa" е обявил прогнозите си за ефекта от въглеродната търговия – според компанията тя ще й коства 130 млн. евро за година, които ще бъдат калкулирани в цените на билетите.

на 31 декември миналата година изтече срокът за пререгистрация на фирмите, които са открити от 1989 г. до 1 януари 2008 година. В случай, че управител на фирма пропусне да направи това, от 1 януарие фирмата ще бъде закрита.

 

Два дни преди крайният срок повече от половината фирми в страната все още не бяха пререгистрирани. Режимът за акционерните дружества и  на ООД-тата е различен от този за ЕТ, като те нямат да бъдат заличени, но няма да имат право да извършват дейност.