Сериозните предизвикателства пред управляващите ще започнат още в първите дни на новата сесия на Народното събрание, която ще бъде открита на 11 януари. Мнозинството трябва да продължи с преговорите между парламентарните групи за

свързани с предложения от финансовия министър Симеон Дянков пакт за финансова стабилност на България. Още лятото миналата година управляващите водиха такива разговори, но тогава не беше постигнато съгласие и не се намери необходимото мнозинство, с което да минат поправките - поне две трети от депутатите (160). Желанието на ГЕРБ е измененията да влязат на първо четене в комисии и в пленарна зала още в средата на януари. Засега обаче 117-те народни представители от управляващата партия имат подкрепа на независимите (с които си осигуряват 141 гласа), а останалите парламентарни сили до момента се изказват по-скоро против.

Доскоро ГЕРБ можеше да разчита на подкрепа от "Атака", но малко преди изборите и веднага след тях отношенията между двете партии рязко се влошиха, а националистите заеха твърд курс срещу властта. БСП също се обяви против измененията в основния закон.

Така "свободен ресурс" на гласове за управляващите остават само в "Синята коалиция" (14 депутати) и в ДПС (35 депутати). Но и от двете страни има условия - десницата е против изискването за квалифицирано мнозинство за промени в преките данъци, а ДПС иска балансиран бюджет без дефицит, който ГЕРБ не смята, че е постижим.

Преди време премиерът Бойко Борисов се зарече, че до март тази година България ще е готова с необходимите конституционни промени, които освен с българската икономическа система, са свързани и с фискалното споразумение между страните от ЕС, по което София вече заяви, че ще е страна.

все още предстои - страните от съюза тепърва имат да доизясняват ключови моменти, дебати за това какви са ангажиментите не са водени и в България. Това е и друго изпитание, пред което ще се изправи ГЕРБ. Макар управляващите да заявиха многократно, че страната ни нито ще плаща нещо за включването си в споразумението, нито ще бъде задължена да променя данъците си, всички партии от опозицията продължават да настояват за по-подробна информация и да изразяват съмнения, че участието на България ще влоши данъчната ситуация в страната.

В първите седмици от новата година депутатите отново ще влязат и в остра полемика около т.нар.

Новият министър на правосъдието Диана Ковачева обяви, че проектът ще е готов до края на януари, а премиерът многократно инструктира хората си, че законът е приоритетен и ключов за очаквания в края на февруари доклад на Европейската комисия за правосъдието и вътрешния ред в България. При предишното обсъждане на проекта обаче той беше отхвърлен, като дори депутати от ГЕРБ бяха против него.

Най-спорният въпрос  е в самата му философия - предвижда се процедурата по конфискация да започва и без да има влязла в сила осъдителна присъда, каквото е изискването в момента. Отпор срещна и текстът за прага, над който да се прави конфискация, т.е. каква да бъде разликата между законните доходи и цялото имущество. Последният проект предвиждаше разминаване от 108 хил. лв. Юристите са на различни мнения и за това колко години назад трябва да се проверява произходът на имуществото. В последните проекти се предлагаше 20 или 25 години.

Не е ясно доколко текстовете ще са редактирани и променени. След острите забележки на министър-председателя обаче от ГЕРБ вече няма да си позволят да бламират разпоредбите. Законът за конфискацията вероятно ще е основната новина в областта на

за която от години се говори. Управляващите са на мнение, че вече няма достатъчно време за сериозни изменения в тази сфера. По някои казуси са необходими конституционни промени. В началото на мандата в ГЕРБ говореха, че могат да ги предприемат, но впоследствие се отказаха. Депутати казаха пред "Дневник", че със законови промени трудно могат да се направят сериозни реформи, а и надали ще се пристъпи дори към тях. Така основната гордост на управляващите в тази област остава заработилите от началото на тази година специализирани съд и прокуратура.

През 2012 г. правителството ще се опита да прокара през парламента и сериозна промяна в

макар че и този опит е силно вероятно да не успее. Ключовият законопроект за промени в Закона за лечебните заведения среща отпор дори от ГЕРБ и не мина през здравната комисия в парламента. Въпреки това здравният министър Стефан Константинов не се отказва от намеренията си да "оптимизира" или казано направо - да закрие част от съществуващите в страната лечебни заведения. Законопроектът ще въведе минимален брой легла за различните видове лечебни заведения, което ще постави на изпитание малките и частните болници.

Измененията определят и максимален брой лечебни заведения, с които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) може да сключи договор за всяка област. С кои точно болници касата ще сключва договори и съответно ще бъдат финансирани от бюджета, тепърва ще се решава, което повдига част от дискусиите по проекта.

До средата на 2012 г. България трябва да разполага с два закона - за предучилищното и училищното образование и за висшето образование. Поне такава е препоръката на Европейската комисия и нейна сериозна критика към

България е забавила значително реформата в областта на висшето образование, посочва Европейската комисия в свой доклад, цитиран в края на миналата година от "Сега". Брюксел препоръчва подобряване на качеството на обучението чрез инвестиции в квалификацията на преподавателите и стимулиране на сътрудничеството между университетите и индустрията. За пръв път и европейските експерти посочват това, което бизнесът повтаря от години - че не се разработват приоритетно важни за икономиката на страната технически специалности. Те препоръчват да се увеличи конкуренцията между висшите училища и да се подобри управлението на университетите. Реформата включва още увеличаване на мобилността на студентите и модернизиране на учебните програми.

В началното и средното училище пък Европа иска да види подобряване на образователните резултати. За пример се посочва, че всеки двама от петима ученици у нас имат ниски постижения в основните умения, което е най-слабото представяне за ЕС.

Макар вече да задвижи сериозни промени

може да се наложи ГЕРБ да се върне към този въпрос през 2012 г. Управляващите успяха да отхвърлят ветото на президента Георги Първанов по промените в условията за пенсиониране, но левицата и ДПС вече сезираха Конституционния съд заради измененията. Така че и тази реформа, макар и вече в ход, може да бъде променяна.

През новата пленарна сесия ГЕРБ ще бърза да прокара и промените в Закона за

които макар да са ключово изискване на Брюксел, бяха сериозно забавени. Правителството посочва, че измененията са вторият етап от мерките, предвидени в Концепцията за промени в законодателството по обществени поръчки през 2011 г., приета от правителството на 12 януари 2011 г. в отговор на препоръките от доклада на Европейската комисия (ЕК) от юли 2010 г. по Механизма за сътрудничество и проверка.

В същото време управляващите вкарват и промени, които са доста спорни - след като наскоро ГЕРБ свали драстично праговете за задължително провеждане на обществени поръчки, сега те ще бъдат повишени. На фона на критиките на бизнеса, че тези правила трябва да са стабилни и предвидими, управляващите предвиждат праговете да се повишат с 10-15%, а държавните ведомства и общините ще са длъжни да провеждат процедура по ЗОП, ако искат да възложат строителни работи за над 264 000 лв.

През ноември летвата за поръчки в строителството бе свалена от 1.5 млн. лева на 240 000 лв. За други дейности - за доставка на оборудване, консумативи, за различни услуги, прагът миналия месец бе свален от 110 000 на 60 000 лева, а според новата идея на правителството трябва да се качи на 66 000 лева.

Макар новият

да показа доста несъвършенства при местните и президентските избори през есента на 2011 г., засега управляващите не възнамеряват да променят в правилата. Първоначално в ГЕРБ обмисляха все пак да направят някакви изменения, но впоследствие заявиха, че не законът бил проблемен, а прилагането му на места не било добро, но това можело да се преодолее в бъдеще с по-добро обучение на изборната администрация.