Тези фрази, събрани и в рап парче (виж видеото), опровержения и опровержения на опроверженията, стотици статии в медийните архиви и едно преназначение - на Цветлин Йовчев от шеф на ДАНС към съветник по националната сигурност на премиера Бойко Борисов до най-вероятно шеф на кабинета на новия президент Росен Плевнелиев.

Това остана точно една година след началото на гръмко отразявания, коментиран и проучван от парламентарни комисии, прокуратура, МВР, спецслужби, медии и т.н. скандал, известен под различни имена - "Тановгейт", "Ало, Ваньо", скандалът с подслушванията, СРС-тата...

Една година след изтичането на първото СРС от разговори между шефа на митниците Ваньо Танов и хора на най-високи властови позиции отговори на ключовите въпроси няма. Няма никакви. И дори никой от хората, които биха могли да ги дадат, няма възможност или пък желание да отговори (виж каретата).

Истински ли са разговорите и съдържанието им - и до момента, макар да беше образувано прокурорско разследване по случаите, въпросът не е изяснен. Само засегнатите (премиерът Бойко Борисов, председателят на правната комисия Искра Фидосова, Танов и др.) един през друг обясняваха в началото, че или не са кадрували в митниците, или ако са го правили, това не е било нещо неправилно. Разговорът, говорещ за митнически чадър над определени фирми, пък изцяло потъна, обявен за манипулиран пак основно от засегнатите.

Основната версия-опровержение на замесените беше, че те са водили подобни разговори помежду си, но не точно същите, които изтекоха публично, и че различни реплики са подменяни и размествани.

Експедитивно, само около месец след като започнаха да излизат СРС-тата, дойде междинно заключение и на експертите от БАН, в което те обявиха, че записите са "манипулирани". Какво се крие зад тази манипулация - дали само презаписването им от един носител на друг или промяна в самото съдържание, така и не беше обяснено.

На експертите бяха поставени 10 допълнителни въпроса по темата. Тези отговори все още се чакат. А източници, запознати с разследването, казват, че едва ли в България има такива експертизи, които да отговорят на допълнителните питания.

В същото време още през лятото на миналата година пред "Дневник" говорителят на Софийската градска прокуратура Маргарита Немска съобщи, че срокът за разследването е удължен и прокурорът ще се произнесе дали то да продължи, или събраните данни са достатъчни за повдигане на обвинения едва след като получи точно тези становища.

Частна фирма, МВР, ДАНС... в хода на скандала бяха лансирани най-различни версии за това кой е подслушвал съответно направил записите. И на какво основание - законно или не. Стана известно, че подслушваният е Танов, а неофициално източници от службите обясняваха, че шефът на митниците е бил прихванат заради съмнения за дейността му. Той ли е бил разследван, синът му ли... за какво, къде, в какъв период от време? Няма ясен отговор.

Паралелно хората във властта лансираха и версии, че е възможно Танов да е бил следен от частна фирма - теза, която беше отхвърлена.

Проверяваше се и кой е наредил записването - МВР или ДАНС, има ли прокурорско разпореждане, съдебно решение... Дори и да има резултат от тази проверка, той не е оповестен. Въпреки твърденията, че записите са от СРС, не беше финално потвърдено, че записите са правени в агенцията за национална сигурност. Нейният шеф обаче си замина. Цветлин Йовчев подаде оставка, след като няколко пъти той и служителите в агенцията бяха остро разкритикувани от премиера, който дори ги обвини в огромен непрофесионализъм.

И Йовчев си тръгна заради "неколкократно изразеното недоверие към мен като председател на ДАНС и неоправдаване на очакванията на премиера по отношение на това кои трябва да са приоритетите и какво трябва да върши агенцията съгласно действащия в момента Закон за ДАНС". А Борисов я прие, като обяви, че цени качествата му като експерт, като полицай, като агент на ДАНС, но за да "бъдеш и началник, ти трябват още няколко качества, тоест да контролираш подчинените си". На въпрос дали напускането на Йовчев заради скандала с подслушването не е прехвърляне на проблема от болната глава на здравата, тъй като дотогавашните заключения бяха, че по-скоро ДАНС няма вина за изтичането на подслушаните разговори, а тя е в МВР, Борисов отговори: "Кой е задал искането за разработка, кой я е водил - ДАНС с техните служители на техните машини. Питам аз коя е болната глава и коя е здравата."

Но все пак остана съмнението, че Йовчев е "изкупителната жертва". Мнение, потвърдено макар и индиректно с назначаването на бившия шеф на ДАНС за съветник по националната сигурност на Бойко Борисов.

Друга "жертва" така и нямаше или поне не се разбра да е имало. Кои служители от ДАНС са записвали, кой е презаписал разговорите, кой ги е изнесъл и е нарушил закона за класифицираната информация, на кого ги е дал... поредните въпроси, на които надали ще се даде отговор. Не беше съобщено някой да е уволнен, наказан, обвинен за теча.

В края на март в хотелски комплекс край Правец почина и един от героите на разговорите - Михаил Михов, наричан от премиера Мишо Бирата. Като причина за смъртта беше обявен инфаркт, но беше образувана проверка и за убийство. По-късно Софийската окръжна прокуратура обяви, че е починал от естествена смърт.

Неофициално се твърдеше, че има и още подобни записи, но те не се появиха. Скандалът затвърди и обществените подозрения, че в България всички (могат да) се подслушват

Една от малкото реални стъпки, които управляващите обещаха гръмко, че ще предприемат, е да напишат законови поправки, с които да въведат по-строги изисквания към използването на СРС. И направиха няколко работни групи. А както с усмивка наблюдателите често коментират - ако искаш един проблем никога да не бъде решен, създай работна група. Поговорката и в случая се оказа вярна.

Депутати подготвяха идеи, прокуратурата - също, а задачата беше трето звено на правителствено ниво да направи окончателни текстове. Прокуратурата не знае какво се е случило с проекта за промяна на Закона за специалните разузнавателни средства, каза преди няколко месеца зам. главният прокурор Галина Тонева, по думите на която обвинението е направило своите предложения, но какво е станало след това не е известно.

В парламента също се лансираха идеи за по-сериозен режим при разрешаването на подслушването и следенето. Създадената специална работна група под ръководството на предишния правосъден министър Маргарита Попова до средата на лятото се беше събирала веднъж-два пъти, но нямаше готовност за измененията. А после Попова влезе във вицепрезидентската си кампания.

Точно година след първото "Ало, Ваньо", след като се оказаха подслушвани шефът на митниците Ваньо Танов, премиерът Бойко Борисов, финансовият министър Симеон Дянков и заместникът му Владислав Горанов, депутати... продължава да има само въпроси, но отговори - не.

В началото на скандала премиерът Бойко Борисов се опита да го потуши с особеното обяснение, че "не виждам нищо лошо да се подслушват министри, вицепремиери и шефове на агенции. Който премиер е имал доверие на всичките си министри, винаги е бил подвеждан. Министрите трябва да работят така, все едно са слушани и гледани".

Сега избягва отговорите с обяснението, че не му е интересно, но и самият скандал, и липсата на резултати от разследването му и изоставените идеи за въвеждане на по-силен контрол върху използването и съхранението на СРС-тата си остават ужасно притеснителни.