Трафикантите на хора оставят повече пари на жертвите, елитната проституция затруднява МВР

В последните две години забелязваме нов модел в профила на трафикантите на хора - те вече използват повече психологически методи за натиск, а не толкова насилие, оставят повече пари в жертвите си и все по-често действат поединично, а не в организирана група. Тези тенденции посочиха днес специалисти от звеното за трафик на хора в Главната дирекция за борба с организираната престъпност на кръгла маса по темата.
Причината престъпните групи да се раздробяват е в това, че от около година за тях е станало доста
по-опасно да действат организирано и затова все по-често един или двама души трафикирали по няколко момичета. Някои от тях дори се женели за жертвите или живеели на семейни начала с тях, а така се затруднявало и свидетелстването при евентуален процес.
Заради кризата пък хората, занимаващи се с трафик, започнали да съвместяват и други дейности като например пренасяне на наркотици и фалшиви пари и паспорти. Трафикантите осъзнаха, че е по-добре да дават на момичетата парите, които са им обещали, защото така има по-малко оплаквания, каза шефът на отдела за трафик на хора в ГДБОП Пламен Пеев. Друга тревожна тенденция, с която експертите все още не знаят как да се справят, са т. нар елитни компаньонки, които на вечер взимали по 3-4 хил. лв. и заради това не искали да се оплакват. За сравнение - в обичайния случай жертвите на трафик изкарвали по 3-4 хил. евро месечно.
За разлика от обикновените момичета - жертви на трафик, елитните проститутки са доста по-образовани, произхождат от добри семейства, не са от рисковите групи. Те дори живеят в България, някои имат семейство и деца и само от време на време придружават богати бизнесмени по време на техни пътувания.
Увеличава се и процентът на жените, които доброволно заминават на работа в чужбина със съзнанието, че там ще работят именно като проститутки. Въпреки това българското законодателство не прави разлика между доброволните и принудените и всяко момиче, което работи със сутеньор, на практика се води жертва на трафик.
Според експертите обаче трябва сериозно да се работи върху нагласите на семействата, защото в много бедни райони, измежду които како пример беше посочен Сливен, да си проститутка се смятало едва ли не за елитно и похвално действие и много от семействата не го смятали за нещо лошо и нямали нищо против.
Експертите посочиха България като единствената страна, в която има специфичен трафик на хора - на бременни жени с цел продажба на бебета. Това става изключително към Гърция, където законът е доста либерален и детето трябва да бъде само припознато от мъж като негов баща и се води гръцки гражданин.
Експертите от МВР обаче отчитат сериозен спад през 2011 г на този вид престъпления, който е отбелязал своя бум през 2010 г. . През 2011 г. има само един случай на опит за продажба на бебе. Сред основните причини те посочват както разкритите няколко групи, така и по-силното сътрудничество с гръцките власти. Не на последно място тази дейност била ударена и от кризата, защото гърците вече нямали същите финансови възможности. За едно новородено момче се плащали 30 - 35 хил. евро, от които майката взимала около 3 хил., а за момичетата - по 15- 20 хил. евро. Основните оплаквания идвали обаче едва след като жената не си получи пълната сума.
Българските жени са изпращани най-вече в европейски държави, където са основните емигрантски общности и където трафикантите имат най-силни контакти. Освен това износът на женска плът към Канада и САЩ би бил много по-скъп.
Дестинациите за сексуални услуги са Холандия, Белгия, Германия, Франция, Австрия и Италия, а районите от които идват момичетата са Сливен, Варна, Добрич, Пазарджик, Разград и Търново. Най-разпространеното направление за вътрешен трафик е Варна.
Крайните дестинации за труд са Германия, Италия, Испания и Чехия, а напоследък и Швеция - за бране на боровинки и Норвегия - за риболов. Най-често жертвите на този вид трафик идват от регионите Търговище, Видин, Враца, Лом, Свищов.
По данни на Върховната касационна прокуратура за 2010 г. 265 са досъдебните производства за трафик с цел сексуална експлоатация, 40 - с цел труд, 3 - за отнемане на органи и 5 - за бебета.
Идентифицирани са 432 жертви, от които 394 са жени, а 38 - мъже. Експертите се оплакват, че твърде често съдът налага условни присъди или твърде ниски наказания. Хората вместо за трафик биват осъждани за склоняване към проституция, наказанието за което е по-леко. Освен това престъплението попада в обхвата на тези, за които може да се сключи споразумение с прокуратурата или да се поиска бърз процес с наказание под минималното.