- Правителство, парламентарна група, кметове, общински съветници, областни управители. Така че стойността на тези хора е много по-голяма, отколкото стойността на т.нар. лидери в някои партии. Да речем, един Митко Николов в Бургас, има стойност ... или Йорданка Фандъкова и да не изброявам още колко, колкото нямат дори лидерите на другите партии, като носители на позитивни, добри идеи и свършили най-вече много работа. Мога да дам поне 15-20 примера от ГЕРБ. Иначе в личен план, ако ме питаш просто приятелски, съм ... просто се уморявам. Защото действително полагам огромни усилия ...

 

- И се изнервям ... Ами то няма вечни хора, така че това е нормално да се остарява.

 

- Умората си казва думата поради простата причина, че, виждаш – всеки ден се стараем парите на данъкоплатците, които са ни дадени, да ги управляваме, да им показваме къде ги слагаме.

 

- Да, има моменти и умората прави повече раздразнителност, човек изпуска думи.

 

- Вижте, аз толкова, толкова несправедливи упреци съм чувал от тях, че те толкова се засягат, толкова са докачливи ... Все пак, ако си спомняте, аз бях осъден от БСП, че накърнявам достойнството им. На тази партия, която е взривявала църкви, избивала е хора по лагерите, аз съм им накърнил достойнството, за което ме глобиха и си платих 2500 лева.

 

- Е, ужас, ами.

 

- От него не искам нищо.

 

- Така че много по-обидно е да излезе Първанов, като действащ президент, той ... последните месеци, действащ президент, той се държи като лидер на партия. Но на него близките му медии му прощават всичко. Както и да е ... На другите по един или друг начин не ...

 

- Някак си ... остави, не искам да го коментирам Марин. Преценили са, дали са му, както и да е.

 

- Защото като ... Хората, които трябваше да ме разберат, на хората, на които трябваше да им поднеса извинения, ако съм разбран лошо или съм сгрешил. Нищо лошо няма в такава динамика човек да сгреши – затова има думата "извинявай", думата "прости", думата "сбърках". Аз се обадих на родителите на семейството. С който трябва, аз се разбрах. И те самите казаха, да, приемаме и ние...

 

- И беше извадена от контекста. И изведнъж ми се хвърлиха. Ама Първанов, като започна, това е недопустимо, това било нещо страшно...

От другата страна неговият партньор Костов: Ама ние тука, това е арогантно.

 

Значи, просто забележете ги тези, които се наричат десница и левица, те си действат като сестри Аджови или сестри Кушлеви. Примерно Атанасов и Бойчев, вижте ги как вървят заедно. Михов и Атанасов са винаги заедно. Ако се изкаже Първанов, веднага Костов или Костов-Станишев. Едни и същи думи, винаги. Едновременно ни атакуват. Ама те са много, но са слаби. Ние ...

 

- Сме малко, но сме добре организирани, имаме кауза, имаме енергия, имаме цел, желаем победата и затова успяваме. Каквото и да ни коства това – умора, мъка, болест, смърт накрая, няма значение. Важното е България, както новият президент Плевнелиев изнесе една изключителна реч в парламента.

 

- Никой не му я е писал. И то знаеш ли защо никой не му я е писал? Защото аз, когато взех решението да го номинирам пред партията, аз бях слушал тази реч стотици, хайде да не е стотици, много пъти в колата, когато съм пътувал да откривам или да правим обекти с него.

 

Той стоеше, аз мисля, че съм го споделял, но сега след тази реч мога да го кажа, той стоеше и ми говореше на ухото, пътувайки така, с часове, как трябва да изглежда България 2020 г., че трябва да спрем да мислим детайла, днеска това, което се случва.

 

- Голяма част идеите от него.

 

- Да, разбира се. Е, сега, инфраструктура, тези неща са си мои, но примерно енергийната ефективност той ми я внуши. Че е по-добре да намаляваме потреблението на електроенергия, отколкото да развиваме много мощности.

 

- Нито съм монумент, нито съм паметник...

Не случайно аз съм обграден и цялото ми правителство, с изключение на Цветанов, който по своята същност също си е експерт от Министерството на вътрешните работи. Всичките ми останали министри дори не са членове на ГЕРБ, са експерти, които съм ги избрал именно заради експертните им качества. И затова тези хора допълват това, което не мога.

 

- Пак противниците го правят. Кой се лигави? Те просто дори ... вече, понеже ... Аз схванах тактиката им, затова сега и аз използвам. На всеки журналист, като дойде, казвам – а, вие нали сте на Първанов?

 

И те застават гузно. Ама дали са, дали ... няма значение. Защото това ми го направиха на мен. Нали започнаха първо – той живее в медиен комфорт. А бе какъв комфорт? Цели телевизии, вестници само с мен се занимават и само лошо пишат и говорят?

 

- Нещо да ми е спестено, да не ме е питала, да не се ... ако иначе скандал може да мине за три дни, при мен 10 не го оставят да слезе от това ... Дори вчера в парламента запитали за някакъв, който бил играл срещу мен футбол. И после съм го изгонил от България. Нито му знам името, нито си го спомням. Просто виждаш докъде им стига падението, нещастието и желанието нещо да говорят, да уязвяват, ама не знаят какво, ама ето така да го говорят. Смешни са дори.

 

- Ами и те работят като мен, и те не знаят кога е събота и кога е неделя. Сега, днес, дали знаят и те, милите ... Нали ги виждаш отвънка – фотографи, апарати, диктофони ...

 

Всичкото тук, ще отиват, ще го свалят, ще го пишат, някой ще дойде и ще им каже – не, не, това добре го е казал, напишете малко по да има лошо, дайте сега един анализ още по-лош да има. Нали знаеш как е?

 

Така че те затова им е все тази, както и на мен. Дали е събота или неделя, какво ми е значението? Друго какво значение има за мен?

 

- Не, аз, когато те бие някои 6-7 пъти поред, да го подценяваш, мисля, че е глупаво. Но "изтърваха" е точната дума. Първо, службите, след това политиците. Вижте, те си се бяха разбрали, едни сини, другите червени. То им личи.

 

Как яростно ни атакуват всички. И не атакуват никого другиго, абсолютно никого другиго, нямат врагове други освен мен и ГЕРБ. И просто нашето появяване, това, че ни изпуснаха, това, че така се случи и сега не знаят буквално какво да правят. Кога са разчитали, че ще се ...

 

- Да, абсолютно съм убеден. Абсолютно съм убеден. Ами царят, ако не ме беше сменил от главен секретар?

 

- Защото, когато хората, говоря за министрите, за заместниците им, експертите, които са, те имат много знания, но още нямат характер, нямат воля, нямат тази съпротивителна сила, не са още достатъчно зрели бойци, за да могат да са на първата линия. Затова съм им нужен. Много коварен противник. Вие виждате цялата политическа класа от прехода, които всичките са си били по един или друг начин коалиции заедно, разбирали са се помежду си какво да вършат, връщали са си, давали са си мандати, гарантирали са си неприкосновеност след това.

 

- В смисъл?

 

- Ама не, аз съм правителство на малцинството. А иначе оттам нататък аз не съм виновен, че от другите партии не могат да си държат и нямат кауза да си държат депутатите. Как са си ги подбирали тези депутати? На какъв принцип, на каква кауза?

 

- Той не е дошъл при мене.

 

Е, как да не е дошъл, дойде, целуна ти лявата пантофка като на папа.

Бойко Борисов: Не, не, няма такова нещо. Вижте сега, това са приказки, всички, които по един или друг начин не ме плюват, се приемат, че ми целуват пантофката. Тези, които на Първанов му целуват пантофките, тях не ги споменаваме. Нали така?

За стотен път ще го кажа, да и той продължава да ги говори. Дойде при мен по три теми, тогава беше бюджетът, тъй като пак нашите "партньори" вдясно бяха против, Синята коалиция, подкрепи ни бюджета, пакта за финансова стабилност и Закона за конфискация на имущество, придобито по незаконен начин. Толкоз.

 

И сега за шистовия газ пак. Ветото срещу президента, за което му благодаря. Това е. Какво да направя? Ако искате правителство на малцинство, не може да се управлява, трябва да отидем на нови избори.

 

- Което никога не ми е минавало през ум, аз щях да ги направя три в едно, ако съм искал да правя предсрочни избори. Това беше партиен вот и се сблъскахме партиите.

Моят резултат беше най-добър. Въобще аз имам да направим, виж, 2012 г., сега трябва да завършим "Тракия", трябва да пуснем софийското метро, трябва да пуснем Южната дъга, трябва да пуснем "Дунав мост 2", трябва да пуснем "Меден рудник" в Бургас. Ако ни няма, какво ще стане?

 

Ами ние нали си спомняш правителството на Първанов, тройната коалиция, му бяха спрени всички пари, еврофондовете му бяха спрени. Сега усвояваме 24%. Ако е живот и здраве, за 2012 г. трябва да усвоим 4-4,5 млрд. Утре на обяд обядвам с комисарите, идват тук да се разберем как по-бързо да ни кофинансират проектите.

 

- Ами то е така, и то е важното. То остава.

 

- Извинявай, само тука ще те прекъсна. От Русе, казвам, Русе, докато няма четирилентов скоростен път, ще бъде един провинциален град. От най-голям град в България на Дунава един малък провинциален град. Направим ли четирилентовия път, при "Дунав мост 2" изкараме ли инфраструктурата, и Видин, и Лом, и Русе ще станат едни разкошни български градове.

 

Мога да се обзаложа. Защото инвеститорите искат да инвестират. Имаш Дунава, там огромни пари се наливат по Дунавската стратегия като плавателна река, и един четирилентов път до Търново, свързваме го с "Хемус", ето ти топлите пристанища на Варна и Бургас. Ако иска, идва вдясно, през София по магистрала "Струма" слиза на Солун или тръгва по "Дунав мост 2", или по "Дунав мост 1" и отива на запад. Това е бъдещето на България. Направим ли го това, ще минат години и тогава ще го оцените.

 

- Защото съм си ги направил всичките. Знам дума по дума...

 

- Метър по метър. Ето сега, изпитай ме...

 

- Изпитай ме за Ришкия проход, изпитай ме за Бургас – Слънчев бряг. Кои точно отсечки ще ти кажа ще почнем тази година, май – две, кои проектираме – моста на Ахелой тази година и ще го стопирам февруари другата година.

 

Аз за всяко нещо съм вложил енергия, труд, натиск, поне десет срещи – архитекти, строители, инженери. И накрая с Дянков сядаме и той ми обръща листа и казва: "Добре, само ми кажи от кое да задраскам тук, за да го прехвърля тук?"

 

- И по три дни... Не, напротив. И по три дни... Не мисля. Ето сега... Вицепремиерите, и двамата са ми много добри. Те затова така ги мразят. Затова така ги мразят и затова искат да ги сблъскат, защото всеки в неговата сфера се справя прекрасно. Примерно, с огромни усилия...

 

Между другото, това го споделих и с канцлера Меркел завчера, на президента Ромпой съм го казал, на председателя на съвета, но само това е важно и понеже ни е като новина, защото много се говори за предстоящия Европейски съвет, за това, което ще подписваме, дали ще подписваме и понеже до последно все още няма окончателен документ, за да отида в парламента и да го представя на депутатите, но, ето сега, Боряна Пенчева ми го донесе, защото Дянков замина за ЕКОФИН.

 

Това, което искахме – думата ни се чу. Три неща са, което искахме да се случи, и са залегнали в дневния ред и в новите предложения. Официално са ни го изпратили вече като писмо. Това е, че е отпаднал текстът за пакта "Евро плюс" и за обща икономическа политика – това беше текстът, който звучи много добре.

 

Обща икономическа политика – защо да нямаш обща икономическа политика с Германия, с Франция? В смисъл, като е обща – във всички случаи, когато си най-беден, ще се вдигнеш, няма да си... Но в нея, дето се вика, и през пакта "Евро плюс", от задния вход може да влезе и данъчната обща политика.

 

А ние това го бяхме поели като ангажимент, сме го поели е точната дума – пред българския народ, и пред парламента, и политическата класа, от парламентарната трибуна съм го казвал няколко пъти. Така че това го няма. Предвидена е възможност държавите и правителствените ръководители на страните от ЕС извън еврозоната да участват в евросрещите. Това е много добре, защото можем да чуваме, да взимаме участие. Да, образно казано, не можем да гласуваме, но можем да си кажем мнението и когато то е добро, със сигурност ще се съобразят с него. И, трето, въвеждат се – по мое искане – финансови санкции срещу страните по договора, които не спазват основните разпоредби от частта за засилената фискално-бюджетна дисциплина, касаещи...

 

- Златното бюджетно правило, знаете го – 3% (...)

 

- Да. Завчера, и пред канцлера Меркел по тази точка е лично мой принос. Защото не само че тези, които... това е срещу недисциплинираните страни, а е пример срещу такива предложения, както на г-н Първанов отпреди две години в НДК – на един икономически форум каза: "Ами, вдигнете дефицита", сиреч – изхарчете парите. Ето това, сега като го направиш, от Брюксел те глобяват двойно. Веднъж го правиш тук и точно такава сума или глоба плащаш в Брюксел. Това е срещу популистите...

 

- Да. Специфични разбирания на този, който работи, справя се и чийто народ, както българския, го е изстрадал през годините. Изстрадал е всички банкови кризи, за което си е направил – благодаря на предишните правителства и парламенти, които са направили Закона за банките. В момента именно заради това имаме стабилна банкова система.

 

- Но българският народ си го е изстрадал това. И сега ние имаме редкия шанс, докато другите още си поправят техните къщички, като много от нашите съседи или бивши соцстрани, да растем, да привличаме инвестиции, да строим инфраструктура, да сме политически стабилни. Това ако успеем да го направим... Аз не ви говоря за светлото бъдеще, което ви рисувам. Аз само за 2012 г. изброих няколко обекта готови.

 

Не. Те са най-големи за всички времена на България. Метрото е най-големият обект в България.

 

Кое?

Метрото – Столична община. То не само, че е по-лесно за поддържане, то е и по-евтино, то е по-икономично – стотици хиляди часове на хора...

 

Магистралите също.

 

Ами, то, за съжаление, и построените части от магистрали са вече с 30-годишен асфалт. И за съжаление, по рехабилитацията им трябва само с вътрешен бюджет да се прави. Така, че ... Първо да ги построим сега, да ги довършим, да имаме от край до край. И вече в следващите бюджети ще започнем да ги рехабилитираме и тези части.

 

Да.

Не, не. Аз и тук трябваше да ...

 

Само една секунда, важна. Понеже излязоха заглавия – когато Меркел говори, аз слушам. Значи, първо, човек, когато му говори канцлерът на Германия и особено, като е жена, е възпитано да слуша. Освен това, умният човек слуша, когато му говорят хора, които са се доказали, че могат да ръководят най-могъщата икономика в Европа.

 

Не е срамно да слушаш един професор или академик, или успял човек, когато ти говори. И след това да дойдеш и да си превъплътиш в своята политика това, което трябва. Ето това направихме ние. Финансова стабилност. И не случайно България и Германия са двете държави, които вдигнаха кредитния рейтинг.

 

Всичките тези агенции – "Мудис", "Стандарт енд Пуърс", всички държави писнаха в Европа, че им съсичат кредитния рейтинг, а на България го вдигнаха. Защо? Защото ние имаме финансова стабилност. Българският народ си я изстрада, имаме фискален резерв и не на последно място – в пъти повече усвояваме еврофондове. И като знаят, че и за тази година, 2012-а, ще усвоим около 4-4, 5 милиарда, те казват – да, тези хора ще си вържат бюджета.

 

Сега не мога да разбера, хлъзгаш ли ме ...

Комплимент ли ми правиш

 

Бойко Борисов: Каквото и да е, аз ще си ги кажа тези работи.

 

Не.

 

Аз не знам дали съм разбран грешно в случая? Аз просто не искам да се бъркам в работата на другите партии. До сега, колкото пъти съм се явил на избори срещу г-н Станишев, толкова пъти съм ги спечелил.

 

Но ... Ами, нормално е. Това е основната политическа сила, която е срещу нас. Това е ..., единствените, които могат да побеждават – БСП и ДПС, заедно, защото те са пакетирани заедно, е ГЕРБ. В противен случай пак щеше да бъде ... И изборите, само преди два месеца, какво показаха? Че, ако не е ГЕРБ, ще е тройната коалиция. Изборът не е да е "сини", "Атака", РЗС или каквото и да било. Или БСП-ДПС, или ГЕРБ.

 

Той го чу много добре.

 

Е, как? Сметнете разликата. 300 хиляди гласа, 300-350 хиляди гласа.

 

Е, сега, можеше. Значи, някой ти подарява 350 хиляди гласа и пак си недоволен. Сега, дай малко скромност.

 

Си навличам и беди.

 

Не, то не е с говорене. То не е с говорене. Правя болници, с целия екип – да не кажат, че говоря в единствено число – правим болници в Русе, отиваме и я показваме. Правим пречиствателна станция в Русе за 120 млн. – отиваме и я показваме.

 

Правим – от Пенчо Кубадински не е ремонтирана операта – ремонтираме я и я показваме. Правим парк с шадравани, разкошни, отиваме и го показваме в Русе. Ето – един Русе. Същото мога да кажа за Шумен, същото мога да кажа за Бургас, същото мога да кажа за Пазарджик.

 

И всеки един град мога да ти го кажа по точки. Завчера между Арчар и Видин – път като слънце, не е правен от 30 години, 40 сигурно. И всеки ден казваме на българските данъкоплатци: ето вашите пари как сме ги – дали правилно или не, ще го отчетете на изборите, но – този път не е правен, сме го направили, сега правим това. Всеки ден показваме какво вършим.

 

Не.

 

Първо, аз винаги съм бил професионалист в нещата, които съм правил. Едно от качествата на...

 

Отговорът ми ще отговори на всички допълнителни въпроси. Едно от задължителните качества, които трябва всеки охранителен работник или фирма за охрана, или бодигард, както е модерно да се казва, задължително, ако иска да е професионал в своята кариера – не коментира без изричното разрешение на семейството, или на ВИП-госта, или на ВИП-персоната, която охранява, да коментира какъвто и да било детайл. Затова аз само съм си позволил да кажа, че много неща и с много интерес съм го слушал, като ми е разказвал, но никога не бих ги споделил публично.

 

Осъдително?

 

Не. Най-неприемливото беше това, което ми го измислиха. И неслучайно го пуснаха.

 

Бойко Борисов: За лошия човешки материал, което никой не можа да го намери или да го пусне, защото не съм го казвал.

 

Или завчера, където ми пуснаха по агенциите, че съм казал "Грабвайте си керемидите и си отивайте". Когато казах – дайте ми го записа – и те го свалиха от медиите. Правят такива номера, за да излезе, че езикът ми е груб, арогантен, виждате ли – не е така дипломатичен, фин...

 

Е, не, първо е груба грешка да се разграничиш и да гледаш хората и да го делиш на народ и ти. Това значи, че вече буквално трябва да си заминеш на мига. За хората, има много добри хора, има много лоши хора, има страшно човечни хора, има злобни и отмъстителни, има недоволни и от всичко хора, има други, които и от малкото, но с възторга и с желанието си го приемат...

 

Много е разнолик народът, хората са разнолики.

 

Не чипа, в смисъл, аз тука...

 

Не да му адвокатствам. Просто ето днеска спрях при един тираджия, заради който имаше три километра опашка. Питам: защо,бе, човек, защо?

 

Гледаме като дебил, мълчи и ме гледа. Викам добре, слез, слез. Слез от камиона, погледни назад. Всичките тези хора сега, като мина, ще ме напсуват мене. Ще мислят, че заради мене са ви спрели, ще мисля, че не сме изчистили пътя, а всъщност заради тебе, дебил ниеден. Заради тебе, заради твоя мързел, че те мързи да слезеш и да си вържеш веригите, висат ти на камиона, защо не го направи?

 

Така че ако, от хиляди шофьори един и той точно там. И спрял,и седи,и ме гледа. Дума не казва. И понеже се качих и тръгнах, защото ме изнерви мълчанието му, ето така си разсъждавах на глас. Защо? Има знак, има хора, има ДАИ, КАТ са му казали недей минава, вижда, знае, че това ще се случи, знае какво ще причини на другите хора, и тръгва. Спрях, спрях и го питах, ей так, защо, бе. Сега ще накажа полицаи, ще махна шефа на пътното не за друго, защото силово не са ги задължили да не минат.

Е това е, за този трябва да се смени чипът. Този, ако не смени чипът, ако ще златна магистрала да направя, пак тя няма да върши работа.

 

Аз не съм, не мога да говоря от името на царя. Ако за тоя е имал предвид, дето се вика, дори насила чипът трябваше да му сменят.

 

Ами как да не е, 7,30 ми докладва Цветанов, Лили Павлова, Московски, кои къде, Лазаров съм го пратил,шефа на АПИ лично да стои на Витиня да го духа вятъра и да гледа да не се заснежи. Всички мерки. И изведнъж един тираджия не иска да си сложи веригата и спря точно на Бяла нанагорнището. Е, как да не се ядосвам? Казваш ядосвам се и остарявам.

 

Като кажеш Ада, автоматически излиза българската поговорка, че там няма охрана, защото всички, които са в казана, сами се дърпат надолу в катрана и никой не може да избяга оттам.

 

Това е да, това е много точна поговорка.

 

Напротив. Тогава много по-добре си живеех. В личен план. Сега...

 

Е, то с възрастта се доближаваш до или Ада, или Рая. Ако ги има някъде.

 

Повярвай ми, като показваш направеното, няма значение как го представяш. Ако искаш да представяш нищото, то не можеш да го представиш...

 

Сега в сряда примерно, живот и здраве, в един часа ще ходя, ще ги качим твоите колеги журналистите, за да го покажат на хората, от "Обеля" под цяла София и ще излезем на "Черни връх", вече понеже и линиите сме сложили на метрото, юни месец ще го пускаме, живот и здраве, да видят какво огромно съоръжение строително представлява София под земята.

 

Радвам им се.

 

Не можеш да си представиш колко. Защото знам, че всички други приказки, на Първанов, на тези, пенсии, заплати те ще заминат. А това ще остане. 30, 50, 100 години може би, живот и здраве, ще го ползват хората това метро, ще се разширява, но това му е гръбнакът. На 27 метра под земята. А над него римски и тракийски музей, 23 декара, ларгото, най-красивата станция в Европа. Как да не й се радвам? От кмет съм си го започнал, като премиер си го завършвам.

 

Според мен ако всеки един премиер си прави, прави, прави, тя държавата затова се надгражда, надгражда, надгражда и става все по-добра.

 

А, винаги могат да ме свалят. Просто винаги. В момента е много лошо.

 

Не, не се глезя. Ако мислиш, че на Първанов, на Доган, на Костов, на всичките тези старите им е приятно да не им се чува думата, да не взимат решения и най-вече да виждат, че се случват толкова неща, които им се е искало да се случат. Те си дават сметка. Като тръгнат хората до Бургас по "Тракия", като тръгнат за Истанбул по "Марица" или "Струма", или като влязат в метрото, те какво ще си кажат? Добре, че беше Бойко да го направи, нали? Или като влезеш в спорната зала какво казваш? Ей, добре, че е направи. Ами тогава какво ще кажат? Какво ще си спомнят за тях? Какво ще си спомнят за тях? Даде орден на Марин и той го върна, защото Бойко казал еди-какво си. Това ще си спомниш, друго няма.

Ок. Затова такива като нас след пет години, от царя съм запомнил една дума, че ако нещо е много важно, то и след пет години пак ще е важно. Значи не е бързо.