Мирослава Тодорова: Министър Цветанов цели да смачка правото ми да изразявам становище за съдебната реформа
Снимката е от церемонията на Българския хелзинкски комитет, който отличи 1000-та съдии, членове на Съюза на съдиите, с наградата си "Човек на годината" за 2011 г.
Председателят на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова, която е съдия в Софийския градски съд, беше наказана миналия четвъртък от Висшия съдебен съвет (ВСС) с 15% намаление на заплатата в следващите две години заради "системно неспазване на срокове". Тогава съдия Тодорова коментира пред "Дневник", че ще обжалва решението, след като се запознае с мотивите. Тя обясни още, че "наказването на магистратите няма да реши проблема със срочността, ако делата са повече от възможностите. Или ще реши проблема, но като остави идеята за правилното решаване на делата и мисленето им в миналото".
Само ден преди решението на ВСС във вестник "Труд" излезе статия "Елитна съдийка пише 2.5 г. мотиви срещу наркобос", в която се твърдеше, че Тодорова е забавила мотивите по дело срещу Васил Маникатов, по което е постановила присъда през юли 2009 г. Пред вестника съдията уточнява, че "делото е с фактическа и правна сложност" и е внесла мотивите през ноември 2011 г.
В днешния брой на "24 часа" вътрешния министър Цветан Цветанов атакува Мирослава Тодорова за същото дело и заявява: "Точно този съдия, който трябва да олицетворява морала и да е за пример поради поста, който заема, допуска професионална небрежност и нехайство в професионален план. Започваме да си задаваме въпроса дали това не е в услуга на организираната престъпност. Това внушава липсата на справедливост, която обществото очаква. Затова съм си позволявал по-остри изказвания с конкретни примери. Точно тази съдийка и този съюз бяха най-критични към дейността на МВР, а всъщност те са хората, които трябва да гарантират справедливост и принципи в интерес на обществото и държавността." Интервюто е със заглавие "Най-големият ни критик бави дело срещу наркомафията".
"Дневник" потърси съдия Тодорова за коментар по обвиненията за забавените мотиви и за оценката на министъра. Тя ни изпрати позицията си и справка за приключените дела на всички наказателни съдии през 2011 г. (виж прикачения файл). Публикуваме отговора й едно към едно:
По повод интервюто на вътрешния министър г-н Цветан Цветанов от 23.01.2012 г. във вестник "24 часа" със заглавие "Най-големият ми критик бави дело срещу мафията", длъжна съм да съобщя следните факти:
Съдебен състав, председателстван от мен, е признал за виновен подсъдимия Васил Маникатов за това, че в периода 12.07.2007 г. до 13.07.2007 г. в гр. София от килията си в Софийския централен затвор при условията на опасен рецидив в съучастие, като помагач, по три мобилни телефона умишлено улеснил чрез съвети, разяснения и набавяне на средства извършителя Петър Костадинов Стоичков да придобие и държи в периода 12:45-13:10 ч. на 13.07.2007 г. 990 г високорисково наркотично вещество хероин с цел разпространение - престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 4 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 НК. Съдът е осъдил подсъдимия Маникатов на 8 години лишаване от свобода и глоба в размер на 60 000 лв.
Както по време на деянието, така и по време на процеса подсъдимият Маникатов няма мярка за неотклонение задържане под стража – в досъдебното производство прокуратурата е преценила, че такава мярка за неотклонение е безпредметна, защото той има да търпи наказание лишаване от свобода по присъда на ОС – гр. Благоевград по н.о.х.д. №115/03 г., влязла в сила на 31.03.2006 г., по присъда по н.о.х.д. № 2328/2000 г. на СГС, влязла в законна сила на 17.12.2004 г., съответно за 4 и 9 години лишаване от свобода.
С присъдата, постановена от съдебния състав, на който съм председател, е признат за виновен и подсъдимият Петър Стоичков, за това, че на 13.07.2007 г. в съучастие с помагача Васил Борисов Маникатов, около 12:45 ч. без надлежно разрешително придобил и държал с цел разпространение до 13:10 ч. общо 990 г високорисково наркотично вещество хероин - престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 1 НК вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Съдът е осъдил подсъдимия Стоичков на 7 години лишаване от свобода и глоба в размер на 60 000 лв. Съдът е привел в изпълнение и наложеното на подсъдимия Стоичков наказание с влязла в сила присъда на 26.06.2007 г. по н.о.х.д. № 133/2007г. на РС – гр. Белоградчик – лишаване от свобода за срок от една година.
Служебно от делото ми е известно, че понастоящем подсъдимия Стоичков има да изтърпява още една година и един месец лишаване от свобода по присъда на РС – гр. Велико Търново.
Прокуратурата е останала доволна от присъдата и не я е протестирала. Обжалвана е от подсъдимите.
Фактът, че двамата подсъдими изтърпяват понастоящем други наказания лишаване от свобода, означава, че не е забавено евентуалното привеждане в изпълнение на наложеното им наказание лишаване от свобода от председателствания от мен съдебен състав.
Ако подсъдимият Маникатов е бил освободен поради някакви обстоятелства от затвора, прокуратурата е институцията, която трябва да ме уведоми, за да се преразгледа въпросът за мярката му за неотклонение по делото, което вътрешният министър обсъжда в медиите. В закона е предвиден ред и е гарантирана правната сигурност във всеки един момент от процеса да се наложи мярка за неотклонение на подсъдим, ако такава е необходима до влизане в сила на присъдата. Мярката за неотклонение има за цел включително да се попречи на подсъдим да осуети привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда.
В публикация във вестник "Труд" от миналата седмица имаше неконкретизирана информация, че Васил Маникатов бил "пуснат за добро поведение" по друго дело. Това твърдение ми се струва съмнително, тъй като, ако е имало процедура по условното предсрочно освобождаване на В. Маникатов, в нея прокурорът би следвало да представи доказателства за постановената от председателствания от мен съдебен състав осъдителна присъда на първа инстанция - при това за престъпление, извършено тъкмо в затвора.
Прилагам официалната статистическа справка за приключените дела за 2011 г. на всички наказателни съдии. Данните позволяват да се правят сравнителни изводи. Аз лично съм приключила 270 дела.
Смятам, че г-н Цветанов недопустимо уронва авторитета на правосъдието, като игнорира факта, че аз съм наказателен съдия и гледам дела за престъпления, включително такива за организирана престъпност. Тази дейност не е безобидна. Освен че нарушава принципите на правовата държава, министърът на вътрешните работи поставя съдията в риск. МВР дължи да осигури защита на съда, а не да го противопоставя на подсъдимите, защото това е обществено неприемливо.
Бих искала да припомня, че г-н Цветанов е министър на вътрешните работи, т.е. разполага с най-големия властови ресурс за разследване. Това означава, че не е безпомощен. Ако смята, че "обслужвам" организираната престъпност, то той трябва веднага да сезира прокуратурата. Обслужването на организираната престъпност не е морален въпрос, както твърди министърът в интервюто, а е част от организираната престъпност.
С други думи, ако г-н Цветанов искрено вярва, че "обслужвам" подсъдимите (които съм осъдила на по 8 г. лишаване от свобода при строг режим), трябва да инициира бързо и най-вече тайно разследване срещу мен. Има законно предвидена следствена тайна на разследването, за да бъдат успешно събрани доказателствата. Серията изявления в медиите на г-н Цветанов обаче внушават друго. Доколкото се отклоняват от принципите на криминалистиката и наказателния процес, те служат единствено да се смачка правото ми да изразявам становище за съдебната реформа. Внушава се, че съдиите не бива да възразяват, когато министърът на вътрешните работи се произнася по висящи дела или изразява становище, че едни съдебни актове му харесват, а други – не.
И последно – в интервюто г-н Цветанов казва следното: "Благодаря на тези съдии и прокурори, които ежедневно говорят с мен и са носители на промяната." В правовата държава съдиите не си говорят ежедневно с министъра на вътрешните работи. Ако го правят, тази промяна не води до върховенство на закона, а до полицейска държава.