Приетият миналата седмица мораториум за проучването и добива на нефт и газ по метода на хидравличното разбиване (хидрофракинг) в България крие риск от противоречиво тълкуване и прилагане на забраната върху традиционни и задължителни практики при конвенционалния добив на нефт и природен газ. Това обявиха днес от минно-геоложката камара в писмо до медиите.

Целта на приетата от парламента забрана е да се забрани хидрофракингът конкретно за разработките на шистов газ, но текстът на забраната не конкретизира вида на разработките и ограничава повсеместно и безсрочно фракинга в страната. Според браншовата организация безкритичното прилагане на новите правила би означавало да се прекрати или затрудни работата по конвенционалните нефтени и газови сондажи. "Предвид горното, считаме за наложително да бъдат ясно и компетентно разграничени стандартните и общоприети в световната сондажна практика методи и технологии, извършвани на големи дълбочини, при високи (над посочените в решението на Народното Събрание 20 атмосфери) пластови налягания и осигуряващи нормалния процес на сондиране», коментираха от камарата. Оттам посочиха, че фракинг с голямо налягане се прилага например при редица инженерни дейности, в това число при ликвидиране на технологични аварии и внезапни «фонтанирания» на природен газ.