Петко Бочаров: Симпатизирам на активните, а не на дървените философи
Дни преди да навърши 93 години, Петко Бочаров представи новата си книга. "Нашата Via dolorosa" /издателство "Жанет 45"/ е писана почти до влизането в печатницата. Доайенът на журналистиката ни я е завършил през декември. Макар че търси обяснения за съдбата на България далеч в миналото, книгата изследва и днешните политически процеси. "Нашата Via dolorosa" е поводът да потърсим Петко Бочаров за интервю.
В най-новата Ви книга се говори за кръстния път на България, но пък има много оптимизъм. Пишете, че след по-малко от десетилетие ще сме най-стабилната и просперираща сила в Югоизточна Европа. Нещо като заклинание ли правите или наистина мислите така? Какви са аргументите Ви?
- Когато коментирам гледам отвисоко. Гледам цялото. Детайлите, негативни или позитивни, са подробност. Всяка за себе си. България днес, както я виждам отвисоко, усилено строи основата, върху която тепърва ще се изгражда надстройката на 21-я век. Казвам "усилено". Такова ускорение в строителството на модерна инфраструктура виждам за пръв път. А много неща съм виждал. Тук виждам ускорение и резултати. Нека повторя: Детайлите са отделен проблем. В момента строителството на основата е № 1. Така е и така трябва да бъде.
Трябват жертви? Ами да, трябват. Няма начин да минем без затягане на колана. Но резултати вече има и са налице. А и следват един след друг. Само след 4-5 години (това е един миг, не повече) ще имаме широк, гладък, асфалтиран път без dolorosa, със чист, светъл хоризонт за развитие към естествен за стратегическото ни географско разположение международен статус. Край на Ориента. Край на азиатското влияние. Не съм врачка, не вярвам в свръхестествени способности на избрани от Всевишния лица. Вярвам на основани върху трезви наблюдения изводи. Затова и симпатизирам на активните, а не на дървените философи. Аргументите ми са това, което очите ми виждат и по-малко онова, което ушите ми чуват.
Вероятно и надеждите, възлагани от Вас на днешните млади поколения, на които "съдбата това е отредила - от тях да излязат новите народни будители", ще предизвикат скептични усмивки. Какво ли влагат младите в "народни будители"? Според Вас от кого да се учат бъдещите будители?
- Да, съгласен съм, сигурно ще предизвикам скептични усмивки, защото патриотизмът става манталитет още в семейството, в първите седем години, а как родители с промити мозъци от времето на "интернационализма" и атеизма ще възпитават децата си да бъдат патриоти! Но нека не сме само черногледи. Историята ни учи, че "народните ни будители" са се създали като личности сами. Защо да не се родят "будители" и във века на компютъра.
Подчертавате доброто си отношение към управляващата партия, не криете симпатиите си към нея, дори казвате, че изборната победа на ГЕРБ е същинският 10 ноември. Защо пренебрегвате възможни упреци, че не само не сте критичен, но сте направо благосклонен към властта?
- Пренебрегвам ги, защото упреците не могат да променят една моя обмислена позиция. За това, което чета за себе си във форумите, думата "упреци" звучи като комплимент, а да приемем, че псувните и помията са за анонимните нищожества нещо като свобода на словото, от която те могат безпроблемно да се ползват. Но вече обясних защо съм "благосклонен" към властта. Имам ли това право? Имам го, тъй както имам и правото да бъда критичен. Нали? Питам: коя професорска или коя там друга хабилитирана тиква е измислила тая нелепост, че журналистът трябва обезателно да е контра на властта? Тоест, че журналистът е ДЛЪЖЕН постоянно да цензурира СЕБЕ СИ? Ако цензурата, като практика е нещо отвратително, то автоцензурата е двойно по-отвратителна. Писах го вече някъде, сега ще повторя: ако виждам кусур, казвам каквото виждам и съответно какво мисля, но ако виждам нещо, което трябва да бъде подкрепено, защото е от интерес на България, да го премълча значи да се унизя пред самия себе си. Просто и ясно.
В конкуренцията на социални мрежи и блогове каква според Вас днес е ролята на професионалната журналистика?
- Ролята й е да осведомява, да обяснява и да оформя обществено мнение – сиреч ролята й е такава, каквато е била още от появата на първия вестник. Социалните мрежи и блоговете само обогатяват средствата за масова информация, те са конкуренти на печата и електронните медии, бидейки самите те електронни медии. Значи, като конкуренция поощряват прогреса, но никога няма да могат да изместят класическите медии. Имат собствена тежест, собствено значение, но като едно от многото. А не като едно вместо другото. Все едно някой да ми каже, че книгата на електронен носител ще погребе книгата на хартиен носител.
По повод какво днес възкликнахте: Да, ама не?
- Гледах парламентарния контрол и чух г-н Станишев как се изсили със заплахата към управляващите, че можело да се стигне до вот на недоверие. Да, теоретически може, разбира се, ама не и на практика.