Агенцията по безопасност на храните започва проверка на хранителните добавки, които се предлагат на пазара. Това съобщи на пресконференция днес министърът на земеделието Мирослав Найденов.

"Oт години на българския пазар се предлагат хранителни добавки или храни, които уж съдържат хранителни добавки, с които едва ли не лекуват всичко от А до Я – рак, цироза, хепатит, инфаркт. С това се заблуждава българския потребител", поясни министърът.

Според Найденов използвайки вратичка в закона, търгуващите с добавки ги предлагат на пазара, без да е ясно какво точно съдържат те. Той беше категоричен, че от години никой не обръщаше внимание на тези продукти.

"Възложил съм да бъдат подготвени законодателни промени, които да регламентират по какъв начин това може да се случва на нашия пазар, без да бъде заблуждаван българският потребител или някой, който не се лекува, да разчита, че с тези храни ще се излекува от цироза или от рак. Всичко, което е нерегламентирано, ще бъде иззето и изтеглено от пазара. Ако има подвеждащ текст, това подлежи на санкция", каза още Найденов.

Проверките ще засягат производителите, доставчиците и търговците на хранителни добавки. Те ще обхванат съответствието на регистрираните обекти със законовите изисквания по отношение на: съответствие на сграден фонд и оборудване, въведени системи за самоконтрол, технологична документация, състав, и най-вече - етикетирането. Целта е да се избегне приписването на определени свойства на хранителните добавки като такива, че "предпазват, лекуват и излекуват" от болести при човека, се казва в официалното съобщение на Българската агенция по безопасност на храните.

"Хранителни добавки" са храни, предназначени да допълнят нормалната диета и които представляват концентрирани източници на витамини и минерали или други вещества с хранителен или физиологичен ефект, използвани самостоятелно или в комбинация, които се пускат на пазара в дозирани форми, като капсули, таблетки, хапчета и други подобни. Те само и единствено допълват всекидневното меню, като не заместват пълноценната храна на човека. "Хранителни добавки" освен това се продават само в обекти, регистрирани по закона за храните, както и в аптеки и дрогерии, се посочва още в информацията от агенцията.

Най-често срещаното нарушение при етикетирането, представянето и рекламата на хранителните добавки е, че им се приписват или се внушават свойства да предпазват, лекуват или излекуват болести, както и да насочват към такива свойства, свързани със здравето. Тази "здравна претенция", както и "претенцията за намаляване риска от развитие на определено заболяване" не могат да бъдат предявени към хранителни добавки, а само към диетични храни за специални медицински цели, след предоставяне от съответния оператор на доказателства за това, се обобщава в съобщението на държавната агенция.

Той използва днешната пресконференция да подчертае, че от влизането в сила на регламента за предлагането на яйца от отглеждани по хуманен начин кокошки в началото на годината проверките са масирани. "Дали яйцата, които не отговарят на изискванията на ЕС, идват от Пловдив или от Полша, няма никакво значение. Отговорността е за оператора – търговеца. В момента, в който пристигат, яйцата се засичат и се унищожават", категоричен беше Мирослав Найденов.

Той добави, че яйцата, които не отговарят на изискванията, не са опасни, но това търговска измама.

Иван Ангелов от Браншовия съюз на производителите на яйца заяви, че към днешна дата е невъзможно българските производители да злоупотребяват. Фермите, които не отговарят на изискванията, са общо 10.