След обилния дъжд вчера днес в селото вали сняг. Натрупва, но не успява да скрие руините от къщите след бедствието. Въздухът е леден, но миризмата е тежка... на смърт. Отсреща вадят загинал добитък. На най-високото място в селото е кризисният щаб. Натам са бягали повечето хора, след като са получили сигнала за вълната от скъсалия се язовир "Иваново".

По улиците, които са останали, се разхождат министри, областен управител, както и екипи на гражданска защита, полицията, линейки. По пътя срещам и жена, която носи куфар и сак. Изнася покъщнината, която е останала. Преди да й кажа каквото и да било, показва, че иска да ми разказва.

Всичко стана много бързо, започва Димитрина Петрова. По време на вълната била заедно с 10-годишната си внучка и съпруга си. Много мъже от селото бяха навън да гледат какво става. Извиках на моя съпруг да влиза, за да не измръзне. Той ми каза - бягайте на втория етаж. Дойде вълната... имаше огромни колкото предницата на кола ледени парчета..., продължава да говори, докато изкачваме хълм.

Не се е страхувала. Издържала и заради Моника - внучката й. След три часа дошли и спасителите. Няколко доброволци от близкия Димитровград, които успели да ги извадят от къщата с лодка. В бързината дори не успяла да ги попита как се казват. Очите й са пълни със сълзи.

Обръщам се и тръгвам обратно надолу. Там, откъдето всички бягат в момента. В дъното на улицата по стените личи, че вълната е минавала 2 метра. От едната страна има паднала стена от кирпич (смес от вода и кал). Вижда се подредена спалня. В далечината съзирам прасе, което се е опитало да избяга, но е загинало, след като се е заклещило на врата. От другата страна жена плаче.

Няма къде да отида - нямам. Пред очите й вадят загиналия кон на съседите. Едно, две, три - няколко мъже подготвят животното да бъде отнесено от багер. Всичко е отнесено. Ужасно е. Все едно е след някаква война, продължава жената. Тя се казва Лиляна Козалиева. Освен къщата, е загубила и заведението си в парка на селото, където било най-ниско. Семейството й станало пряк свидетел на усилията на кмета или, както я наричат всички - кметицата.

Зад гърба й има обърната кола, заклещена до електрически стълб. Точно преди да удари вълната в колата са синът и снаха й. Автомобилът изгаснал на 50 метра от къщата. Слезли, но водата ги настигнала. Върнаха се премръзнали, до кръста ги е ударила вълната и бяха успели да преплуват, разказва Лиляна. Вълнува се. Трепери.

 

Показва ми къщата си отвътре. Наскоро започнали ремонт. Банята била готова, коридорът също. Парите отидоха на вятъра, продължава тя. Надява се на помощ от властите. Мъжът й Георги се задава. Отваря гаража и вътре е събрал цялата своя техника, която е успял да спаси от водата. Той е заварчик. Притеснява се от кражби.

Лиляна и Георги са били будни от 4 часа преди бедствието. През цялото време са имали връзка с кмета на селото, която пък е информирала постоянно гражданска защита. Оттам обаче ги съветвали да следят нивото на язовира и близката река.

По улиците на селото се разхожда и министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, който оглави спасителната акция. От десет години има предписания стената на язовира да бъде укрепена и не е направено. Отговорността е изцяло на местната власт, смята той. Вчера имаше спор кой точно е трябвало да се грижи за водоема - местните власти или Министерството на отбраната.

 

В селото се говори, че всъщност частно лице е трябвало да поддържа язовира, който бил зарибен, за да се лови риба срещу заплащане. Такава версия обаче властите не потвърждават.

 

Кирил Кирилов на 67 години, който е родом от Бисер, разказва друго. Предупреждения за цепнатина в "Иваново" има още от 1961 година, смята Кирил. Той е родом оттук, но не си спомня кога е построен водоемът. Доволен е от действията на властите, които се появили още на 15-ата минута след инцидента. Кирил разказва, че кметът няколко минути преди да дойде вълната предупредила хората да се качват нависоко. Тръгнах към хълма и оцелях. Тези, които не успяха, Бог да ги прости, продължава той. Късно е подаден сигналът за евакуацията.

Изведнъж преминаваме в смях. Кирил разказва пиперлив виц на няколко съселяни, които се събраха около него. Очите им са пълни със сълзи, но се смеят. Снегът продължава да трупа. Нощта приближава. Надеждата за край на ужаса - също.