Тези въпроси ще намерите на десетата страница на една 152-странична книга, носеща многозначителното заглавие "Позитивно". Задава ги авторката Тошка Иванова, която изглежда иначе доста позитивен човек (ако си позволим да се заиграем с думата). Пита от личен опит, тъй като вече ги е отправяла към себе си. Провокира ги малък червен печат, който получава преди три години върху резултатите на кръвния си тест - "HCV POSITIVE".

Или казано на немедицински език – откриват й Хепатит С.

Тошка прави уговорката, че тази диагноза не е смъртна присъда, но човек започва да осъзнава, че съвсем не е безсмъртен. И да преосмисля ценностите, тревогите и целите си.

Всъщност книгата, чиято премиера е в четвъртък, побира на хартия анонимния блог (и малко повече) на авторката, който тя води в продължение на три години, скрита зад псевдонима altair. Тошка излиза от анонимност едва преди около месец, когато бива убедена от блогъри да издаде книгата.

Докато се бори с болестта обаче анонимността й не е само он-лайн. "Една шепа хора" знаят за заболяването й и че се подлага на продължително и тежко лечение с множество странични ефекти.

Блогът на altair започва своя живот през 2010-та, след като вече Тошка е предприела лечение. "Много ме вълнуваше какво ще се случи с живота ми. Как ще се помени той, как ще се променят отношенията ми със семейството и приятелите. Това е нещо, което няма къде да научиш".

Затова блогът поема ролята освен на дневник, и на място, където хората с Хепатит да намерят "една цяла, истинска история". "Знаех, че това ще им помогне. Поне на мен помагаше да чета истории на други хора", споделя Тошка и е убедена, че е полезно да видиш, "че някой друг, като теб, също се страхува".

Тошка няма представа как се е заразила с Хепатит С. В началото и тя, като повечето хора, смятала, че болестта е присъща само за хора, които употребяват венозно наркотици. "Пада ти като гръм от ясно небе. Смятах, че няма как да се заразя. Но... очевидно има".

По думите й рисковите фактори са доста - всяка кръвна манипулация, операция, татуировка, поставяне на пиърсинг, ходене до зъболекаря, маникюр, тъй като се предава по кръвен път. Казва, че проблемът е голям, защото по неофициални данни болните в България от Хепатит С били 150 000 човека, а от Хепатит В - над 400 000.

От разказа на Тошка става ясно, че въпреки множеството митове около болестта, които заблуждават дори и лекари, които не са специалисти хепатолози, Хепатит С не е СПИН. И се лекува. Дълго, продължително и скъпо.

Как човек остава позитивен? "Не съм предполага, че ми се живее толкова много", е отговорът на този въпрос. "Това е огромна вътрешна борба. Да приемеш новината, да я смелиш, след това по време на лечението не просто да се бориш с бюрокрацията, ами и с всичко онова, което се случва в тебе", припомня си Тошка перипетиите, през които е преминала.

Лечението на Хепатит С продължава една година, струва 4000 лв. месечно (които здравната каса поема ) като през това време всяка седмица се поставят инжекции с интерферон и се пият таблетки рибавирин. Това са двата медикамента, които изчистват от кръвта коварния вирус.Лечението успява в около 50% от случаите, а страничните ефекти са много. "Приличат на тези, които имаш при грип - температура, вие ти се свят, зле ти е, болят те кости, стави и мускули. Не е болка за умиране, не е непосилно да се преодолее. Въпросът е, когато това нещо продължи една година", обяснява Тошка и уточнява, че най-трудното на лечението е неговата продължителност.

На едно място в книгата си дори се шегува, че вече може да разпознае колко градуса е температурата й без да поставя термометър под мишницата.

Тя вярва, че книга й "Позитивно" може да бъде полезна. "Не само за хора с Хепатит, а за хора, които преминават през изпитания. Защото в такива моменти започваш да цениш и обръщаш внимание на истински важни неща. За съжаление, ние хората имаме навика да се пускаме по инерция, да приемаме някои неща за даденост, да задълбаваме в ежедневните грижи. В някакъв момент започваш да забравяш за нещата, които действително са от значение", разсъждава тя.

Подчертава, че размислите в книгата й не са нещо уникално, но посланието й е "да не се пускаш по инерцията, да не превръщаш живота си в низ ежедневни грижи и тревоги – тапетите вкъщи, хладилника, децата, кучето. "Те си имат своето място, но има и други неща".

А колкото до блога на altair, той ще продължи да съществува, все така по темата. Но ще остане блог на един болен от Хепатит С човек. А Тошка Иванова ще си направи нов.