Законът за училищното образование - още критики и предложения
Новият закон за предучилищното и училищно образование няма да донесе повече шансове за децата. Той затвърждава закостенели способи за контрол над училищата и елитарния подход към обучение. За написването на текста не е направен анализ на проблемите, нито пък такъв за това до какво ще доведат налаганите промени.
Това са част от критиките, отправени към проекта на закон за предучилищното и училищно образование от експертите, които взеха участие в дебат на тема "Защо образователната реформа не се случва".
Законът стана повод за множество полемики още преди да бъде представен официално от образователния министър Сергей Игнатов преди около две седмици. Мисията му е да модернизира образователната система в България и да замени остарелия вече Закон за народната просвета, написан през 1991 година и променян и допълван над 25 пъти.
"Текстът не може да мине без критики, но не бива заради 10 или 15 недостатъка да отхвърлим целия закон. По-добре да направим малка крачка, отколкото никаква", така започна дискусията Асен Александров, съветник на Игнатов и директор на училище в столицата. Той посочи, че върху концепцията на закона се работи през последните две години, за да бъде всичко максимално изпипано.
Според Ева Борисова от асоциация "Родители" обаче законът няма да доведе до равен достъп до образование за всички деца. Според нея възможността за финансиране на децата от частните училища е пример за това как
обществото смята за дискриминирани деца, които всъщност са "дълбоко привилегировани"
"Ние си харесваме елитаризма в образованието. Този закон ще събере много добрите деца с много добрите учители", каза тя. Според нея в момента хората в образователната система не искат, а най-можещите учители не могат да проумеят, че работата в ромско училище може да бъде много по-голямо предизвикателство, отколкото да се работи със селектирани предварително ученици.
"Проблемът и основна пречка в закона е неслучилият се обществен разговор. Като общество ние не сме се съгласили, че искаме училище за всички. Не си даваме сметка, че големият процент отпаднали ученици от образователната система се отразява на конкурентоспособността ни като нация", заяви тя.
"Не можем да искаме промяна, ако обществото не е проумяло необходимостта от нея"
убеден е Явор Джонев, от "Институт за прогресивно образование" и един от основателите на инициативата "Диалог за бъдещето". Според него най-важният фокус трябва да бъде поставен върху самия педагогически процес. "Досега всички промени са правени само на повърхността и са се отнасяли до това кой кога ще завърши една или друга образователна степен, но в същината на учебния процес, промените са били несъществени".
Джонев е убеден, че като общество дължим извинение на българския учител, защото го третираме като само технически изпълнител, а не като човек с творческа професия. В концепцията на образованието трябва да влезе и идеята, че
учителството е високо ценена професия
Джонев припомни една от основните си идеи, които според него ще променят системата - инспекторатите по образование да се превърнат в центрове за професионално развитие на учителите.
"Новият закон затвърждава тоталитарния подход към учителите чрез централизираното управление и контрол на учебния процес", смята той. Промяна в текста трябва да бъде направена в частта, касаеща метода на изготвяне на учебните планове. То да става в самите училища, а държавата само да зададе стандарта и рамката, по които това да бъде правено.
Фундаментална грешка в писането на закона е липсата на какъвто и да е предварителен анализ на проблемите и предвиждания до какво ще доведат налаганите нови правила.
Сред публиката на дебата присъстваха родители, млади хора, преподаватели. Ето някои от идеите и критиките, които бяха отправени към участниците:
- огромен проблем е разликата в квалификацията на учители и директори
- отделяните 3% от БВП за образование са все още недостатъчни, не се дискутира повишаването им
- липса на психологически тренинги за учителите
- липса на методи за мотивация на децата да ходят на училище
- някои общини няма да искат професионалните гимназии да преминат под тяхна юрисдикция, както закона планира.
| Времето за обществено обсъждане на закона бе удължено от правителството поради високия интерес към текстовете на 90-страничния нормативен акт. Просветният министър Сергей Игнатов заяви миналата седмица, че приемането му ще отнеме няколко месеца, тъй като трябва да бъде одобрен от няколко институции. В същото време се чуха съмнение от представители на парламентарната образователна комисия, че ако проекта не влезе за обсъждане в Народното събрание през март, няма да бъде приет въобще. |