Сметната палата: Училищната реформа е неефективна, отпадат деца

Сметната палата: Училищната реформа е неефективна, отпадат деца

Ученици в клас. Основно училище "Райно Попович", Карлово.
Ученици в клас. Основно училище "Райно Попович", Карлово.
В някои от т. нар. средищни училища, поемащи деца от закрити или преструктурирани училища, са били записвани несъществуващи ученици, за да могат те да ползват повече средства от Националната програма "Оптимизация на училищната мрежа". Най-сериозна част от средствата по програмата са отивали за обезщетения на учители и персонал. Към това перо са пренасочвани доста средства от другите части, предназначени предварително за това училищата в големите градове да са годни да посрещнат учениците от съседните по-малки населени места, както и за осъвременяване на професионални училища.
Не е развита ефективна и оптимална мрежа от училища, отговаряща на интересите и способностите на учениците и на социално икономическия профил на съответния регион от страната. В резултат на извършената оптимизация са отпаднали част от учениците от преструктурираните училища, по този начин не е осигурена възможност на всяко дете и ученик да получат съизмеримо по качество образование.
Това са част от изводите, направени от Сметната палата в одита й по изпълнението на националната програма, публикуван на сайта на одитната институция. Ревизията е за периода от началото на 2009 г. до юни 2011 г. Средствата, предвидени с решенията на Министерския съвет за приемането на програмата по първоначални разчети за трите години са в размер на 96 млн. лв., а по уточнен план - 63 млн. лв., всичките от бюджета.
"Постигната е ниска степен на ефективност на фактическите, спрямо първоначалните разчети на целевите стойности по показателите за изпълнение за оптимизиране на училищната мрежа и на мрежата от професионални училища", коментират от Сметната палата. С извършеното преструктуриране е осигурена възможност предимно на учениците от общообразователната общинска училищна мрежа в малките и средните населени места да се насочат към училища, с по-голям брой ученици в паралелките, предполагащи по-високо качество на образование. Такава възможност почти не е осигурена за учениците от специалните и от професионалните училища.
Наблюдение от одита е, че е липсвал интерес от страна на общините да кандидатстват за средства, с които да направят ремонти на училищата и да подобрят материалната база. Така средства по тези пера са били пренасочвани. "Основният приоритет на програмата е изместен към осигуряването на средства за изплащане обезщетения на персонала на училищата", показва ревизията. Обезщетенията са били най-вече при пенсиониране.
В същото време пенсионирането не било довело до съществено намаляване на щатната численост. "Постигнатият ефект с реализирането на тази мярка е създаването на условия за подкрепа на бюджетите на държавните и общинските училища, с цел регулярно изплащане на обезщетенията на напусналите образователната система служители, без намаляване размера на бюджетите на училищата и избягване натрупването на неразплатени задължения към персонала", посочват от одитната институция.
Според Сметната палата не е бил правилен регламентът да се класират програмите и проектите на бенефициентите на базата на броя на учениците от преструктурираните училища за предходната година. Така само един ученик вписан погрешно в повече във формуляра за кандидатстване е достатъчен за бенефициентите, за да попаднат в по-изгодната позиция и да получат неоснователно по-голям размер средства. При проверката на място в общините и анализ на предоставената от приемните училища информация, било установено именно това - значителна част от децата от затворените училища не фигурирали като записани в приемащите училища. Това предполага възможността част от незаписаните ученици или да са отпаднали от образователната система, или част от тях да са водени фиктивно под формата на "мъртви души" в дневниците на предложените за преструктуриране училища, коментират одиторите.
Данните показват още, че от въвеждането на националната програма през 2007 г. до края на одитирания период, е най-голям броят на кандидатствалите общини и на одобрените за преструктуриране чрез закриване или сливане и преобразуваните в по-ниска степен училища през 2008 г. През всяка следваща година, броят на кандидатствалите общини е драстично намален. В процентно съотношение делът на кандидатствалите общини от общия брой общини на територията на страната, е следната: 2007 г. - 20,45 на сто, 2008 г. - 45,07 на сто, 2009 г. - 13,26 на сто, 2010 г. - 6,06 на сто, а през 2011 г. са кандидатствали едва 1,89 на сто от общините.
Заради това и броят на преструктурираните общински училища е драстично намален след 2008 г. През 2009 г. броят на закритите или преобразувани училища е 3,4 пъти по-малък, спрямо 2008 г., а през 2010 г. два пъти по-малък спрямо 2009 г. и седем пъти по-малък, спрямо 2008 г. През 2011 г. пък са били преструктурирани три пъти по-малък спрямо 2010 г., седем пъти по-малко в сравнение с 2009 г. и 24 пъти по-малъко спрямо 2008 г.
Най-сериозен е делът на общинските общообразователни училища, които са били закрити или преобразувани. Броят на специалните училища, предложени за преструктуриране е незначителен.
В доклада се дават и данни за отпадналите от образованието деца от общинските училища за 2009/2010 година. Учениците, насочени към средищни или приемащи училища са били 1440, записаните в училищната документация на средищното или приемащото училище - 1391, а реално посещаващите такива училища с десет по-малко. Незаписаните в приемащото училище са 49, а непосещаващите такова училище - 10. Или общо отпадналите ученици са 59. Изненадващо, но от министерството на образованието казали пред Сметната палата, че не разполагат с такава информация за останалите учебни години. Липсата на база данни за сравнение не позволявала да се направи анализ на тенденциите за броя на отпадащите ученици в резултат на оптимизацията на училищната мрежа.
Във връзка с тези констатации Сметната палата отправя редица препоръки. Сред тях е образователният министър да предприеме действия кметовете на общини да възстановят в полза на централния бюджет неусвоените или усвоени не по предназначение средства, получените за обезщетения на персонала. Най-сериозни суми ще трябва да върне община Брацигово - 210 000 лв. От Струмяни дължат 125 000 лв., от Долна Митрополия - 19 995 лв., Панагюрище - 8007, 95 лв., а Сандански - 2 168 лв.