Местна и централна власт все още търсят баланса помежду си

Държавата само ни делегира задължения, а не предоставя възможност да събираме повече данъци. Финансово сме притиснати, а и се увеличава делът на разходите ни. Откакто има демокрация говорим за децентрализацията на властта, а съществено развитие няма.
Такива са мненията на кметовете, до които "Дневник" се допита по време на общото събрание на Националното сдружение на общините. Темата как властта да бъде разпределена балансирано между местните и централни органи се обсъжда от години.
Как работят кметовете с правителството
Трудно е да се работи с кабинета, особено сега с ГЕРБ, каза пред "Дневник" кметът на Монтана Златко Живков, издигнат от десни формации. Той е избран за четвърти мандат. За децентрализацията се говори от толкова време, а всъщност нищо съществено не се е случило, продължи той.
Сходна позиция изрази и кметът на Перник Росица Янакиева (БСП). Според нея единствено реално движение в децентрализацията на властта няма от управление на кабинета на НДСВ, начело с Симеон Сакскобургготски (2001-2005 година).
Янакиева се оплака, че голям проблем е запорирането на сметките на общината заради дългове. "Имахме запорирани 650 000 лева, преди две седмици още 350 000 лева, което спира дейностите на общината - за детски градини, училища...", обясни тя.
При кметовете от ГЕРБ отношението към централната власт не е толкова критично, въпреки проблемите. "Нямам никакви проблеми в работата си с централната власт", заяви кметът на Добрич Детелина Николова (ГЕРБ). Тя разказа, че проблеми е нямала и при предходни правителства.
Новият председател на сдружението кметът на Пазарджик Тодор Попов също обеща, че ще работи по децентрализацията на властта в страната. Това е основният проблем, за който сдружението разглежда от години. "Това е европейски модел. След като ще ставаме и вече сме европейци, трябва да имаме повече добри практики в тази посока", допълни той. По думите му е важно да бъде поставяна и обща позиция на сдружението пред централната власт, за да има ефект и развитие по дългогодишния проблем.

Пари няма, действайте
България е на едно от последните места по децентрализиране на властта, въпреки че се наблюдават положителни тенденции през последните години. Така изпълнителният директор на сдружението на общините Гинка Чавдарова обобщи ситуацията пред кметовете.
По думите й развитието на общините трябва да стане на дълги фарове, които да осветяват не само нас, но по-голямата къща - Европейския съюз. "В Европа 11 страни, включително и България, които имат само едно ниво на самоуправление, но ако има второ ниво част от компетенците се поемат от него, а при трето много повече компетенции ще са децентрализирани", обясни още тя.
Според данните, които тя представи пред кметовете, в разходната част българските общини са сходни с европейските, но при дела на публичните разходи страната заема драматично по-нисък от средното за ЕС дял. Това ни отрежда 23 място в ЕС, обяви тя. Откакто страната е в криза намалява и приходната част на общините, което блокира собствените им дейности.
Като извод тя изведе силната зависимост на местната власт от трансферите спряма събираемостта от местни данъци и такси. Проблем е ниският дял от около 30% на общинските инвестиции спрямо общите публични инвестиции.

(Спешни) мерки
Една от идеите, която се прокрадна на общото събрание беше общините да започнат да събират изцяло или значителна част от Данъка общ доход (ДОД). Това би довело до по-стабилни приходи, които да бъдат залагани като план в бюджета. Голяма част от кметовете са съгласни с такава идея.
Преди време имахме подобно предложение към Министерския съвет, но така и не се реализира, обясни Росица Янакиева. Сходна позиция изрази и Детелина Николова. Може да е постепенно, но трябва да има по-голяма свобода и възможност на местното самоуправление за събирането на още или дори нови данъци, добави тя.
Според Николова трябва да има по-реално изчисление на такса смет. Законът предвижда долна и горна граница на таксата, но повечето общински съвети гласуват минимума, което е чист популизъм, обясни тя. По думите й разходите за екология и околна среда надвишат събираните приходи, което забавя развитието в тази област.
Важно е да бъде променена приходната база, за да има ясно и голямо финансиране на местната власт, смята Златко Живков. Неговото мнение също е, че трябва да има преотстъпване на данъци към общините.

Отворените държавни врати
Министерството на регионалното развитие и благоустройството е ключов партньор на общините и вратите ни винаги ще са отворени за всеки един от вас. Това обеща пред събралите се кметове и общинари ресорният министър Лиляна Павлова. Тя представи пред тях възможностите на новия програмен период 2014-2020 година на Оперативната програма за регионално развитие, по която основен бенефициент са именно местните власти.
Според представените от нея данни вече са договорени 2.41 млрд. лева от общ бюджет на програмата 3.07 млрд. лева по програмния период 2007-2013 година. Досега били рехабилитирани 162 общински пътища.
Похвали и промените в Закона за водите и Закона на устройство на територията. Според новия ЗУТ 1, 2 и 3 категория сгради вече ще са отговорност само на ДНСК, а 4,5 и 6 само на общините, което било облекчение за местната власт.
Реален диалог между министри и кметове на общото събрание така и не протече.