Хората са слабо запознати със спорното споразумение за борба с фалшифицирането - АСТА, те са силно критични към липсата на прозрачност при подписването му, а делът на противниците на АСТА доминира силно над привържениците - 47% срещу 4%. Мораториумът над проучванията за шистов газ в България е един от въпросите, по които има консенсус между правителствено решение и обществено мнение, като и тук гражданите декларират непознаване на технологията за добив.

Не толкова еднозначно се приема отварянето на досиетата и оповестяване на агентурното минало на висшия духовен клир - 36% "не харесват" фактите, но и не намират за толкова важна изнесената информация, а 33% директно заявяват, че новината не ги е трогнала изобщо.

Това сочат данните от последното проучване на "Алфа Рисърч" за общественото мнение по актуални проблеми. То е направено между 22 и 29 февруари сред 1015 души.

Около 2/3 от българите оценяват процеса на изработване и подписване на AСTA като непрозрачен. 49% признават, че не са запознати какво съдържа споразумението. До голяма степен това се дължи на спецификата на проблема, който засяга регулирането на взаимоотношения, с които хората не са наясно, но виждат заплаха в крайния резултат.

Съдържанието на AСTA се свързва предимно със задължението потребителите да плащат за информацията (31%), която ползват в интернет, и с опита за защита на авторските права на музикални, филмови и други творби в интернет (27%). Тезата за репресивен характер на заложените в споразумението мерки се споделя от около една четвърт от българите - 23% го свързват с опит да се преследват потребители, ползващи пиратско съдържание, по 16% - с блокиране на сайтове с пиратско съдържание и с тотално следене и ограничаване на свободата в интернет.

Делът на противниците на АСТА в българското общество доминира силно над привържениците - 47% срещу 4%. Сред най-яростните му противници логично се открояват интернет потребителите (70%), но също и хората, които най-активно посещават културни събития на живо - млади, високо образовани, с високи доходи. Техните потребителски практики се характеризират едновременно с купуване на културни продукти и ползване на безплатно съдържание в интернет. Затова и позицията на  дружествата за защита на авторски права остава нечута за мнозинството (61%), или среща последователен отпор от малкото запознати с нея (20%).

Спреният добив на шистов газ е силно одобряван. 65% са против добива на шистов газ срещу 21%, които подкрепят подобно начинание. Основен аргумент срещу разработването на находища за шистов газ е технологията за добив. Мнозинството от българските граждани се чувстват слабо или напълно незапознати с нея, което лесно подхранва притесненията за отрицателното й въздействие върху околната среда.

Социолозите мерят и отношението към предизвикалия сериозен медиен спор и напрежение вътре в Българската православна църква въпрос с отваряне на досиетата на ДС на висшия духовен клир. Темата е попаднала в една или друга степен във вниманието на почти всеки втори българин. Въздействието обаче не е еднозначно – 17% са били "дълбоко възмутени", докато 36% "не харесват" фактите, но и не намират за толкова важна изнесената информация. Другата половина от интервюираните или не са чули нищо по въпроса (14%), или директно заявяват, че новината не ги е трогнала изобщо (33%). Сред хората, описващи себе си като "дълбоко вярващи", сериозното разочарование и възмущение е два пъти по-често срещано от средното, но дори и тук то не надвишава една трета (36%).

По подобен начин мнението как трябва да постъпят сътрудниците на ДС в клира е поляризирано. Малко над една четвърт са за подаване на оставки, друга четвърт – за покаяние и извинение без оставки, докато всеки втори или няма мнение по въпроса, или не очаква въпросните свещеници да правят каквото и да било.

И сред "дълбоко вярващите" няма особено единодушие. Например 42% от тях са "за" оставки, а други 26% - поне "за покаяние и извинение". Едва 19% от тези хора обаче са склонни на най-важната, "личната санкция" - да откажат отслужване на важен за семейството ритуал от свещеник, за когото знаят, че е бил агент на ДС. Два пъти повече (34%) биха "преглътнали" миналото му, ако познават и вярват на този човек.

Въпреки че като цяло разкриването на досиетата не е засегнало дълбоко и лично нито 13-те процента българи, деклариращи, че са "дълбоко вярващи", нито двете трети, които се определят като "вярващи без спазване на канона", общата равносметка за православната църква е негативна – само 19% й имат пълно доверие, 56% са между доверието и недоверието, а 23% изобщо не й се доверяват.