Малко над 1 млн. лв., ще получи община Етрополе по екопроект за възстановяване на благородни елени и глухари (рядък вид птица) в горите около града. Проектът се финансира от оперативната програма "Околна среда" и освен разселване на двата вида животни в района предвижда и залесяване с характерни за етрополския Балкан букови гори.

На пръв поглед звучи чудесно. Има обаче няколко "малки" проблема и най-очебийният за запознатите с природозащитното законодателство е, че елените не са защитено животно - нито по европейското, нито по българското законодателство... Ами сега?

Проектът е озаглавен "Възстановяване на благоприятния екологичен статус на видове и хабитати предмет на защита от европейската екологична мрежа "Натура 2000" на територията на община Етрополе". Той предвижда разселване на 50 елена и 40 екземпляра от рядката птица в рамките на 2 години в гори около града.

Благородният елен обаче не е сред видовете - предмет на защита от "Натура 2000". Той не фигурира и в Закона за биологичното разнообразие, а само в закона за лова като трофейно животно. Причината е, че не е застрашен вид и популацията на рогатите красавци и в Европа, и конкретно в България, е стабилна, така че досега не се е наложила специална защита за тях по природозащитното законодателство, обяснява Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа "Балкани".

Ръководителят на оперативната програма Малина Крумова от министерството на околната среда не можа да даде обяснение за казуса. Тя каза, че не познава конкретния проект и преди да бъде формално одобрен, е бил приет от стандартна оценителна експертна комисия на екоминистерството, през каквато минават всички проекти. Независимо, че вече е сключен договор с общината, ако установи нередност в проекта, екоминистерството все пак може да го промени, каза Крумова.

Консултант на община Етрополе за проекта е фирмата "Европроект" и тя препоръчала включването на двата животински вида в него. Експертът Антон Здравков от фирмата и общината мотивираха присъствието на елените с твърдението, че "по класацията на IUCN (Международният съюз за защита на природата, базиран в Женева – бел. авт.) видът е застрашен на европейско ниво поради силно намалелите му популации в редица европейски страни в следствие на прекомерното му използване за лов. С подпомагане на популацията му се засилва и привлекателността на региона за развитие на туризъм, тъй като е атрактивен вид и би привлякъл фото-туристи, и наблюдението на индивидите ще е лесно поради заложените в проекта мерки за подхранване на определени места".

Твърдението на експерта обаче се разминава с действителността. Справка в червения списък на IUCN показва, че макар да е включен като вид за наблюдение в списъка, благородният елен се води "незастрашен" вид (Least Concern). За сравнение, сред животните, обитаващи България, с по-висок природозащитен приоритет в списъка е например видрата – "потенциално застрашен" вид (Near Threatened). В още по-рисково състояние е къдроглавият пеликан - "уязвим" (Vulnerable), a "застрашен" вид (Endangered) e например червеногушата гъска (същите онези красиви птици, които всяка зима долитат на ята до Дуранкулашкото и Шабленскоро езеро и които бракониери безогледно обстрелват, макар това да е криминално деяние).

Общинският проект предвижда 40-те птици да бъдат отглеждани в заграждение, докато се аклиматизират, а след това да бъдат пуснати в "подходящи за размножаване местности". От фирма "Европроект" обясняват, че в миналото глухарят е бил значително разпространен по границите на днешната защитена зона "Централен Балкан", а Етрополе попада в съседна защитената зона - "Централен Балкан буфер".

Птицата също като елена е популярен обект за трофеен лов, но от общината твърдят, че с промени в ловоустройствения план на Държавното горско стопанство – Етрополе ловът в зоните за размножаване на животните ще бъде забранен. Предвидена е и охрана, която ще възпрепятства ловуването на заселените индивиди, казват оттам.

Глухарят не е сред видовете, предмет на опазване на конкретната защитената зона, изтъкват от природозащитните организации - от Българското дружество за защита на птиците потвърдиха, че глухари в Етрополския Балкан няма от 70-те години на миналия век, когато последните екземпляри са били избити от ловци. Встрани от този факт разселването на рядката за България птица би било похвално начинание. Еколози обаче са доста скептични за успеха на начинанието.

Първо, дивият петел (тривиалното име на глухаря) по правило обитава вековни гори, с предпочитание към иглолистните и то на голяма надморска височина до и над 1000 метра, посочва Андрей Ковачев. Сред любимите му гори са тези от бял бор, каквито има в Родопите, където е и най-голямата численост на тези птици в България. Според Ковачев такива условия в района на Етрополе днес няма – няма и хубави букови гори, каквито е имало миналия век, а изсичането на естествените широколистни гори се сочи за основна причина за изчезването на птицата в района.

И второ, глухарят е деликатна птица и е доста трудно податлива на "реинтродукция" – по информация на председателя на БДЗП Петър Янков в миналото са правени няколко опита за възстановяването й в Съветския съюз и в Германия, и повечето са се провалили.

Проектът включва и възстановяване на естествените местообитания на двата вида чрез "залесяване с естестевени за региона дървесни видове" - като начало на 46 дка. бук. Ако е истина, че в момента в района липсват условия за глухаря, предвид скоростта, с която расте буковата гора, разселването на птиците може би трябва да се отложи с поне век...

През февруари екоактивисти са изпратили жалба до Европейската комисия заради два проекта по оперативната програма, единият от които е етрополският.

В жалбата до Брюксел, с копие от която "Дневник" разполага, се споменава подозрението, че ловната стойност на елените и глухарите е сред причините за присъствието им в спорния проект. Освен аргумента, че елените нямат място в проект с европейско финансиране, а резултатът за глухарите ще е съмнителен, защото липсват условия за тях, в документа се посочва, че "над 12 000 хектара от територията на община Етрополе принадлежи на ловно стопанство "Елен" на Емил Димитров, депутат от ГЕРБ. Потърсен за коментар от "Дневник" Димитров, който до 2009 г. е бил общински съветник в Етрополе, отрече да има нещо общо с решението на общината.

Малина Крумова от оперативната програма заяви, че екоминистерството все още не е получило запитвания от Еврокомисията по въпроса.

Другият проект, описан в жалбата на екоактивистите, по същата оперативна програма, е на община Сапарева баня и на стойност 501 хиляди лева. Парите са предназначени за екологично изследване извън местната защитена зона "Рила" (частично съвпадаща с едноименния национален парк) с цел да се оцени ефектът на планираното в общината развитие на туризма върху природата тук. Очаквайте подробности и по проекта на община Сапарева баня на dnevnik.bg.