В България няма дългосрочна стратегия за развитие на висшето образование. Критериите за оценяване и акредитация са занижени, автономията на университетите не е достатъчно силна, има сериозни грешки по отношение на финансирането и ефективността на висшето образование.

Това са част от критичните изводи, които Световната банка е включила в проектов документ на тема "Укрепване на висшето образование в България". Експертите по образование са направили анализ на основните проблеми в българското висше образование и са дали варианти за реформи.

В становището се изразяват притеснения относно независимостта на Националната агенция по акредитации. По закон тя е създадена като независима агенция към Министерски съвет. На практика обаче е второстепенен разпоредител с бюджетни средства към просветното министерство. Не вдъхва доверие на експертите от Световната банка и липсата на чуждестранни оценители при изготвянето на акредитациите, които освен това били и много тромави.

От банката препоръчват няколко стъпки, които да неутрализират слабите звена в тази сфера. Сред тях е незабавно подобряване на достоверността и взискателността при оценяването чрез засилено участие на работодатели и международни експерти по образование. "Правителството трябва да осигури устойчивост на Рейтинговата система на висшите училища и да определи ролята на събираната информация. Препоръчително е да се разшири рамката на събиране на данни, като те бъдат допълнени с детайлно проучване на реализацията на студентите и позиционирането им на пазара на труда", пише в документа на банката.

В управлението на университетите се насочва следващата група проблеми, които международните експерти виждат и отразяват в резюмето си. Те отбелязват, че страната има приети стратегически документи и приоритети на всички нива на образование, освен при висшето. Освен това връзката на университетите със заинтересовани от образование страни е твърде слаба.

България би могла да направи реформи в тази посока в модела на публично управление на университетите чрез създаване на управителни съвети. Реформата в управлението трябва да започне с преобразуването на съветите на настоятелите в управляващи съвети в качеството им на основен орган за управление на държавните университети.

То било недостатъчно. "България премина през десетилетие, през което секторът на висшето образование се разширяваше, но без да бъде достатъчно финансиран." Липсва и стратегически фокус при финансирането на училищата. Публичните средства не се използват за постигането на дългосрочни цели и провеждането на стратегически реформи.

Не е гъвкав и механизмът за определяне на учебните такси." Обвързването на учебните такси със стандарта за издръжка на студент в постоянното законодателство се оказа не-гъвкав подход, който налага чести промени на основния закон, вместо да бъде дадена по-голяма свобода на ВУЗ да определят сами таксите и да се приспособяват към намаляващата държавна подкрепа в периоди на бюджетни ограничения".

Въвеждане на договори за добро представяне/постижения с университетите предлагат още експертите. Сред идеите им се открива и така нежеланата от студентите мярка - увеличаване на учебните такси и подобряване гъвкавостта на механизмите за определянето им.

Тук Световната банка предлага почти екзотично звучащо решение - сливане на някои висши училища в по-големи институции. Или създаване на по-малък брой многопрофилни университети с по-голям среден брой записали се студенти. Пример за подобен вид консолидация би било създаването на консолидиран многопрофилен технически университет в София, обединяващ Техническия университет в София със специализираните по-малките висши училища по химически технологии и металургия; горско стопанство и минно дело и геология.