Владимира Янева: Председателят сам трябва да избере заместниците си
В началото на седмицата стана известно, че председателят на Софийския градски съд Владимира Янева е предложила за свой заместник и ръководител на наказателното отделение в съда съдия Петя Крънчева. Това се е случило, въпреки че мнозинството от наказателните съдии застанаха зад друг техен колега - Владимир Астарджиев.
До този момент не е ясно кои са качествата на Крънчева, които са накарали Янева да я номинира. Още повече, че професионалната репутацията на Крънчева е спорна,а името й се свързва с проверки на инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС),а според статистиката на СГС тя е един от съдиите с много забавени дела. За други моменти от кариерата на Крънчева "Дневник" разказа в понеделник.
По този повод отправихме въпроси към Янева и към съдия Крънчева. Отговор получихме само от председателя на СГС, които публикуваме едно към едно.
Допитахте ли се до колегите си при предложението ваш заместник и ръководител на наказателното отделение да е съдия Петя Крънчева?
- За ефективното административно управление на Софийския градски съд е необходимо прилагането на екипен принцип. Това предполага председателят на СГС сам да прецени кои хора да подбере в екипа си от заместници и председатели на съответните отделения. По закон не е предвидено административният ръководител да се допитва до съдиите от Наказателно отделение кой да бъде предложен за заместник-председател на СГС и председател на НО. На последното събрание на Наказателна колегия на СГС не е била обсъждана кандидатурата за административен ръководител на Наказателно отделение именно поради тези причини.
| По дефиниция, СГС гледа на първа инстанция едни от най-тежките наказателни дела в България.Той е единственият компeтентен съд по дела срещу магистрати, членове на министерски съвет и депутати. Ролята на зам.-председателя е изключително важна, защото той отговаря за равномерното натоварване на съдиите. В досегашната работа на Владимира Янева пролича практиката, тя да делегира едно от основните си правомощия – разрешенията за подслушване - на своите заместници. При това положение е твърде вероятно именно бъдещият зам.-председател да подписва исканията от МВР и службите. |
Как ще коментирате факта, че в средата на м.декември 2011 г. градският прокурор на София Николай Кокинов е пуснал сигнал в Инспектората на ВСС срещу съдия Петя Крънчева и прокурор Андрей Андреев във връзка с дело срещу бивш шеф на общинската фирма "Озеленяване"?
- По този случай съдия Крънчева няма нарушение. Делото от 120 тома е разпределено на съдия Крънчева, която, след като се запознава с материалите, връща производството на прокуратурата с указания за отстраняване на процесуални нарушения. След това подсъдимият внася искане по чл. 368 от НПК, което производство е разпределено на съдия Александра Йорданова. Съдебният състав дава срок от 2 месеца на прокуратурата, за да прецени какво ще прави по него. От СГП внасят делото 6 дни след изтичането на този срок, което значи, че съдът е задължен да прекрати делото.
Видно от статистическите данни за работата на отделните съдии от отделението за 2009 г., 2010 г. и 2011 г., съдия Крънчева е с най-много останали висящи дела в началото на отделните отчетни периоди, най-малко постъпили дела през разглеждания период и най-малко решени дела. Как ще коментирате това?
- Това не отговаря на истината. За последните 3 години съдия Крънчева е от съдиите, които е получила и решила най-много наказателни дела от общ характер, като голяма част от тях са с особена практическа и правна сложност и огромен обем. Останалата част от т.нар. дела от частен характер са производства, които в голямата си част се решават за един ден (напр. - мерки за неотклонение, обиски и т.н.), а разпределението им зависи от броя дела, постъпили по време на дежурството на съответния съдия.
Не мислите ли, че тези факти биха демотивирали съдии, които пишат решенията си в срок?
- Много важен за оценката на работата на съдия Крънчева е фактът, че за последните 7 години, откакто тя е съдия в Софийския градски съд, по-горни инстанции са потвърдили изцяло над 80 присъди, постановени от нея, а отменени са били само 7. Това показва, че работата й е много качествена и ефективна.
Освен това в последните години съдия Крънчева гледа едни от най-тежките дела със сериозен обществен интерес. Сред тях е делото срещу бившия земеделски министър Венцислав Върбанов, срещу прокурор Славчо Кържев, за убийството на Милчо Бонев, срещу бившия зам.-министър на транспорта Апик Гарабедян, срещу ръководни кадри в Агенция "Митници", срещу депутати и т.н.
Това са много сложни дела с огромен обем, само делото срещу Върбанов е 330 тома, а мотивите по него са 200 страници. В момента на доклад при нея са отново едни от най-големите и сложни производства в СГС, сред тях е делото срещу бившия изпълнителен директор на "Топлофикация - София" Валентин Димитров, чийто обем е 731 тома.
| Отговорите на Янева за делата на съдия Крънчева противоречат на данните от статистиката на СГС, за 2009г., 2010г. и 2011г. - съдия Крънчева е с най-много останали висящи дела в началото на отделните отчетни периоди, най-малко постъпили дела през разглеждания период и най-малко решени дела. От справка в информационната система на СГС, с която "Дневник" разполага, става известно, че към момента съдия Крънчева има да пише мотиви към много първоинстанционни дела, по които са постановени присъди преди повече от шест - седем месеца. Съдия от същия съд, пожелал анонимност с мотив, че той и колегите му не са могли да изложат възраженията си лично и неанонимно на събрание на наказателното отделение, което по думите му Янева е обещала да проведе, също опровергава отговорите на Янева. Ето неговият коментар: На последното събрание на Наказателно отделение на СГС Янева обяви, че няма да бъде разглеждан въпросът за ръководещ отделението не поради "екипния принцип", а защото кандидатът й го няма, и изрично обеща, когато се появи, да бъде проведено ново събрание. "Екипният принцип" нито предполага ефективно административно управление, нито означава да не бъде зачетено мнението на колеги от отделението, когато същите са обявили, че са формирали такова. Възприетият от Владимира Янева подход и отказът да бъде чуто странично мнение явно сочат, че са нелигитимни основанията за нейната преценка "кои хора да подбере в екипа си". Янева не може да дава заключение дали Крънчева е извършила нарушение или не по конкретното дело, още повече след като е обявено, че Инспекторатът на Висшия съдебен съвет (ИВСС) извършва проверка. От отговора не става ясно кое от въпроса не е вярно. От статистическите таблици много добре се вижда, че през 2009, 2010 и 2011 г. Крънчева е получавала най-малко на брой именно НОХД (дела с обвинителен акт) и ВНОХД (второинстанционни дела, в сравнение получаваните от другите съдии такива именно дела (бел. ред. - виж прикачения файл). А не е получавала много частни дела (неграмотно в отговора са наречени с частен характер, които са съвсем друг вид дела), поради простия факт, че не даваше дежурства. Има други "обикновени" съдии, които дежуряха по 3-4 пъти на месец, а тя - въобще не, или ако да - по 1, максимум 2 пъти. Можем и да покажем графиците, от които е видно това. А че е вярно, че има да пише мотиви по много дела, го показва системата, след като бъдат въведени съответните им номера. Това за 80-те потвърдени присъди не знам откъде е извадено, но статистиката от съответната папка на съда показва със сигурност много по-различни числа за различните години от рода на общо 5 постановени акта, от които потвърдени 3, изменен 1 и отменен 1. |