Християнската църква празнува днес Благата вест, с която Архангел Михаил съобщава на Дева Мария, че ще стане майка на Божия син - Спасителя на света.

Благата вест дава и името на празника - Благовещение. Празникът Благовещение се чества точно девет месеца преди Рождество Христово. В българската традиция денят се свързва с идващата пролет и е известен като Благовец или половин Великден.

Според поверието в този ден долитат кукувицата и лястовицата и носят благата вест, че зимата си е отишла. Смята се, че на Благовец трябва за пръв път да се хапне нещо зелено - коприва, киселец или лапад, за да потече в тялото на човека нова кръв.

Празникът се пада винаги през Великия пост, но се разрешава яденето на риба. Затова е традиция на този ден на трапезата има рибник — риба с ориз. Задължително се пече пита, която намазана с мед, се раздава на съседи и близки.

Според народните вярвания на този "благ ден" по-леко и бързо зарастват всички рани, затова най-често тогава се дупчат ушите на малките момиченца. През деня всяка отрова губи силата си.

Стопаните премитат къщите и дворовете си и палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина жените не докосват игли, куки или конци.

Имен ден празнуват всички с името Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна и други.