Водното огледало в Кърджали вече има акт 16

Водното огледало в Кърджали вече има акт 16

Водното огледало в Кърджали вече има акт 16
БТА
Водното огледало в Кърджали е годно за ползване, постанови на работна среща Държавната приемателна комисия, подписвайки акт 16 на хидротехническото съоръжение, съобщи БТА.
Два от подписите под документа са с "особено мнение", заяви заместник-кметът на община Кърджали инж. Васил Бобеков, без да конкретизира чии са те. Той допълни, че все още не е ясно кой ще стопанисва хидротехническото съоръжение.
Предстои директорът на ДНСК да издаде удостоверение за ползване на обекта, с което да завърши продължилата почти 2.5 години сага по приемането на т. нар. водно огледало, чието наименование по проект е "Укрепване на бреговете на река Арда".
В началото на февруари правителството отпусна 23.9 млн. лв. за фирмата изпълнител на проекта - дружеството Обединение "Арда Кърджали", работило на обекта между 2007 и средата на 2009 г. решението за това беше взето, защото върху дължимата сума продължаваха да се начисляват лихви.
Тогава стана ясно, че разходите на държавата за проекта са общо около 80 милиона лева. Причината е, че през 2009 г. дължимата сума за строежа е била 29.92 милиона лева. Заради просрочията са се натрупали лихви и заедно със сумите, платени досега на изпълнителя, общата стойност на водното огледало става около 80 милиона. Затова министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова и финансовият министър Симеон Дянков трябваше да започнат преговори с фирмата за намаляване на лихвите. За момента няма официално съобщение дали това се е случило и дали компанията се е съгласила.
Освен това стана ясно, че макар обектът вече да е бил открит от предишното правителство, кабинетът на ГЕРБ възнамерява да пререже лентата за втори път.
Заради водното огледало се води дело срещу кмета на Кърджали Хасан Азис. Според обвинителния акт през периода 23 януари - 19 юни 2009 г. кметът като длъжностно лице е изпратил писма до МРРБ за цената на имот от 16 квадратни метра, собственост на "Устра холдинг". Така с тях той се е опитал да заблуди тогавашния министър Асен Гагаузов и финансовия Пламен Орешарски, че цената на имота възлиза на 8 940 960 лева, след като действителната оценка е 846 200 лева. С писмата си Азис е искал милионите да бъдат заплатени като обезщетение на собственика на парцела и така пробвал да ощети МРРБ с 8 094 760 лева.