Сегашната система за идентификация на жертвите на трафика на хора не е достатъчно ефективна, тъй като рискува да изпусне тези, които не сътрудничат на властите и не участват в съдебно производство срещу  предполагаемите трафиканти. Това сочи докладът на Експертната група за борба с трафика на хора към Съвета на Европа (GRETA) за оценка на България по изпълнение на задълженията й по Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора. Наблюдателите призовават българските власти да се справят с този проблем.

Съветът на страните по европейската конвенция също неотдавна публикува препоръки, базирани на доклада на експертите. В документа се потвърждават констатациите на GRETA и се съветват българските власти да приемат препоръките на наблюдателите.

И пред европейските експерти българските власти са признали, че предоставяните и събирани статистически данни са само "върхът на айсберга" и че проблемът с трафика е много по-обширен от това, което се вижда от статистиката. Затова GRETA посочва, че за по-добра подготовка, мониторинг, оценка и планиране на политика, българските власти трябва да развият и поддържат цялостна и координирана статистическата система.

Данните трябва да се събират от всички основни участници и да позволява категоризации (по пол, възраст, тип на експлоатация, страната на произход и местоназначение и т.н.). Предлага се и неправителствените организации да бъдат включени в обмена на националната база данни, която обаче трябва да гарантира правата и сигурността на жертвите.

Друга основна препоръка на европейските експерти е свързана с финансирането на иначе планирани мерки от държавата в закони и национални програми. Според доклада България трябва да гарантира, че всички описани в закона мерки за подпомагане на жертвите на трафик ще бъдат приложени на практика.

Дори когато помощта е делегирана на неправителствени организации, държавата трябва да предоставя адекватно финансиране и да гарантира качеството на услугите.

В този контекст GRETA подчертава необходимостта да се създадат достатъчно защитени домове за жертвите на  трафик, за да отговорят на нуждите за настаняване и да се гарантира, че условията в приютите са подходящи.

Необходимо е да се осигури и адекватно настаняване на мъжете, станали жертва на трафик, както и те да имат достъп до необходимото подпомагане. Трябва да се подобри и системата за предоставяне на помощ на деца  жертви както по отношение на настаняването в кризисни центрове, така и да се предвидят  средно- и  дългосрочни програми за подпомагане, съобразени с нуждите на децата, посочват наблюдателите.

Друга препоръка е в националните мерки за действие да се включи и проблемът с трафика на хора с цел продажба на органи.

Макар че съществува законова възможност за компенсация на жертвите на трафик, този аспект остава до голяма степен пренебрегнат, се казва в документа. Както страните по конвенцията, така и експертите отбелязват, че трябва да се улесни достъпът до обезщетение за жертвите, включително като им предоставя систематично с информация за правото на обезщетение, както и да се гарантира ефективният им достъп до правна помощ.

Наблюдателите изтъкват и нуждата от съдействие за реинтеграцията на жертвите на насилие чрез осигуряване на практически обучения и достъп до пазара на труда. Това е основна мярка за реинтеграция и да се избегне повторен трафик, посочват наблюдателите.

Според тях има още какво да се прави за гарантирането на достъпа им до здравеопазване.

Експертите приканват българските власти да планират бъдещите програми за обучение на съответните специалисти, работещи в сферата, които да им позволяват да идентифицират по-лесно жертвите на трафик, да ги подпомагат и предпазват. Препоръчва се и обучение на служители, работещи в домове за деца без родителска грижа, и на местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

По време на обучението особено внимание трябва да се обърне на преодоляването на съществуващите негативни нагласи и предразсъдъци по отношение на жертви на трафик.

GRETA призовава българските власти да засилят социалните и икономическите мерки към уязвимите групи. Има ясна необходимост от изчерпателен, координиран и адаптиран подход към проблемите в ромската общност с цел подобряване на тяхната интеграция и достъп до образование, здравеопазване и социална помощ като мярка за превенция срещу трафика на хора.

Организацията също така приканва българските власти да засилят координацията между национални и общински органи на властта и неправителствени организации и да бъде гарантирано, че НПО са включени в планирането на националната политика. Това може да стане и със сключването на официални споразумения между държавните органи и неправителствените организации за определяне на специфичната рамка за сътрудничество. Особено внимание следва да се обърне на участието на ромски неправителствени организации в борбата срещу трафика на хора.

Организацията препоръчва властите да предприемат стъпки за регистриране на ражданията в социално уязвимите групи.

Експертите обръщат внимание и на процеса на разследването – те подчертават, че трябва пълноценно да се използват мерките за защита на жертвите и за предотвратяване на заплахи по време на разследването и след това на съдебното производство. Следва да се предприемат допълнителни мерки, за да се гарантира, че жертвите на трафика са адекватно информирани и подпомагани по време на досъдебното и съдебното производство, се посочва в доклада.

Освен това GRETA приканва властите в България приоритетно да набележат пропуските в процедурата по разследване и представяне на делата в съда с цел да се осигури бърз процес.