Призрачните надежди на Белене
31 години - това е мерната единица в Белене. Толкова години там са чакали АЕЦ-а (както го наричат) и са се надявали. От сряда надеждата е призрак. В центъра на града има малко хора, а най-често използваните думи са "попарени", "шок" и "вече няма изход". Площадът е пуст, преди години на същото място Георги Първанов като президент е говорил за светлото бъдеще на АЕЦ-а.
В четвъртък сутринта се чува само свистенето на вятъра, който изненадващо се е появил, "за да отнесе надеждата". Бар "Мания" и "Енергия" са почти празни. Пред общината се веят знамената на предприятието Белене, Европейският съюз и националния флаг. В града има професионална гимназия по ядрена енергетика, обикновена гимназия, две католически църкви, военен полигон и много изоставени и недостроени сгради. Около площада има офиси на шест банки, но в тях не влизат хора. Центърът е изцяло пешеходна зона, а по пътя все още има останали табелки: АЕЦ, центъра, затвора.
Заради АЕЦ-а
АЕЦ-а е онова, заради което семейства са се заселвали тук, обучавали са се в друга специалност, за което е разказвано на децата. Почти на всяка крачка в града има поддържани табели със снимка как би изглеждала централата завършена. Лозунгът е "Енергия за бъдещето".
"Израснах на площадката на централата. Беше хубаво. Майка ми работеше там – първо в складовете, после на кантара. Щеше да е много добре да стане. Разочаровани сме", казва Райна. Тя е с приятелка пред кафене "Мания". Работи в магазин за опаковки и подаръци, съпругът й също има "прилична работа", но не вижда добро бъдеще за града. Когато говори, сякаш е свита и притваря за дълго очите си. Разказва, че майка й е била съкратена преди време, въпреки че е била с "хубаво икономическо образование" и от вчера била и още по-разочарована след решението централата да не се строи.
Тя не би се замислила да напусне града и България, ако такава възможност й се отдаде. Приятелката й Деница е на същото мнение, занимава се с продажба на земеделска продукция и също е разчитала на централата. Сега вече за нея няма бъдеще и нищо не я задържа в Белене.
По обяд вятърът духа сякаш от земята и разнася особен прах, който полепва по дрехите. Докато говорим с двете момичета, те търкат очите си и бършат устните си от прашинките.
По средата на един такъв облак от прах и пред сградата на Енергетиката (както я наричат местните , сградата на предприятието, което стопанисва Белене), встрани от "Мания" срещаме Румина. Възрастна, носи пазарски чанти и с широка усмивка казва: "Днес съм в отпуска, утре вече съм безработна". Работила е в строителната лаборатория към площадката. Имала е предизвестие от няколко месеца, остава й да си вземе само трудовата книжка.
"Може би се очакваше такова решение, но не ни се искаше така да се развият събитията и искахме да продължим да работим", казва тя и се усмихва още по-широко. Работи там от 2008 г. А преди това се е занимавала с проектиране в строителството. Не смята, че има надежда за града, радва се, че децата й са в София. Ако не изникне нещо ново за нея, вероятно и тя ще отиде при тях. Или в друг град.
За първи път срещу управляващите
Петър Дулев е кмет вече пети мандат от БСП. Казва,че винаги е имал добри взаимоотношения с правителството и за първи път му се налага да говори против управляващите. "Очаквахме решение в позитивен смисъл – за продължаване на строителството. Смятам че много от нещата, които се представят като основание за отказ са неоснователни. Финансирането няма да легне върху плещите на данъкоплатците, а ще натовари инвеститорите. Когато се желае да се намери външен инвеститор, такъв може да се намери. И само по разчетите на специалисти, знам че за първите десет години от експлоатацията на Белене, централата ще се изплати, а за следващите петдесет от производството на енергия,всичко ще бъде в печалба", смята Дулев.
Той отпива от кафето си и сваля очилата си. Въздиша. Зад него има портрет на Васил Левски, а встрани от него е снимка в рамка. На нея се вижда също макет на електроцентралата в завършения й вид. Над снимката е окачена мартеница.
"Време за хората в Белене няма. Младите няма с какво да бъдат задържани тук, особено тези с висше образование. От две години и половина бизнесът се изнесе. Дори и строителните фирми, които се базираха при рестартирането на дейностите,тази година освободиха своите хора, или ги пуснаха в неплатена отпуска. Ние с възможностите,които имаме припечелваме проекти по европейските програми, но не можем да гарантираме работа на строителните фирми. Крайно тежко е положението, а заедно със строителния бизнес имаше и съпътстващ бизнес – общественото хранене, другата търговия", казва още Дулев.
Надеждата за града е - "решението да бъде ревизирано". "Ние не сме привърженици на блокиране на пътищата и на шумни протести. Ще организираме градска среща със специалисти в ядрената област и да ни обяснят на какво ще бъде обречена България със закриването на атомната централа", обещава кметът.
"Безсмислено и престъпно е да пропадат таланти. Трябва да бдим над тях"
В единия край на града, по пътя за АЕЦ-а са старите блокове – построени през 80-те. – изглеждат някак голи. По средата между постройките е застанал черен кон, не мърда. Сякаш е бил и ще остане там завинаги. Както и панелките.
В близост до тях има къщи със спретнати дворчета. Появява се човек на колело. Като вижда, че разглеждаме, спира. Поклаща глава и започва да нарежда срещу правителството и премиера Бойко Борисов: "Какъв гьол, не е гьол ... ще ни затрие града... какво ни остава. Тука вече няма надежда. 31 години чакаме. 31 години? А сега?".
На около километър след панелните блокове се вижда площадката на централата. Старата табелка за АЕЦ се поклаща леко от вятъра. Входът е занамерен. Телената ограда - разпокъсана. /Екипът на "Дневник" се опита да вземе разрешение от Националната електрическа компания за достъп до площадката, но получи отказ с мотив, че няма време службите да обработят данните, а това било необходимо защото обектът е от национално значение./
Малко зад автогарата се виждат оранжеви блокове, прясно измазани. Ново строителство. Там все още има кранове и сякаш всеки момент в тях ще се нанесат хора. Изграждането им е започнало преди две години, местните казват, че са строени за руснаците, които трябвало да дойдат.
Малко след автогарата са гробищата – входът им е до табелката "Белене", а зад тях са редица административни изоставени сгради. Сред тях трудно ще разпознаете професионалната гимназия по ядрена енергетика "Мария Кюри". Тя, както повечето неща в Белене, е призрачна. Малко след обяд там няма ученици, мирише на белина, а на входа посрещат снимки на завършилите. По тях се вижда как с годините децата са намалявали. Сега там учат 220 ученици, а специалността ядрена енергетика, която е била водеща преди, е само в задочна форма на обучение.
"Гимназията е на 26 години и основната й цел беше да подготвя кадри за строителството на АЕЦ-а. След 1989 г. училището се преориентира", разказва помощник директорката Мая Ангелова, която е и общински съветник от ГЕРБ. В кабинета има карамфил в целофан, портрет на Васил Левски и огледало. Вятърът свирка и тук. Според Ангелова училището може да лавира към други специалности и бъдеще за него има. Тя се притеснява обаче, че след като няма да се строи АЕЦ, от някъде другаде трябва да дойде нещо, което да "завърти" бизнеса и да осигури поминък на населението. Според Ангелова има нагласа Белене да се представя негативно - "все едно от 19 -ти век – настройва се, че тук живее примитивно население". По думите й градът е тихо, спокойно, красиво място и хората просто искат и имат нужда от поминък и работа. "Безсмислено и престъпно е да пропадат таланти. Трябва да бдим над тях" е надписът над снимките на учениците при входа, който ни изпраща.
На 25 км по течението
Деков. Ореш. "75 години - качество – доверие – инвестиции в човека" - Стопанска академия Свищов. Тези три табелки и 25 км делят Белене от Свищов. Дели ги и отношението към строителството на АЕЦ-а. Централата се вижда по пътя, успоредно на него се вие и запусната железопътна линия.
И в Свищов има вятър, но няма прах. Улиците са оживени с млади и усмихнати хора - в центъра е Стопанската академия. Зад нея се виждат Дунав и Румъния. Студентите, които са пред ректората, са слабо заинтересовани от централата. Почти всички казват, че нямат отношение, други се оправдават с много страшно контролно, трети нещо са чули по телевизията, но искат разяснения.
Ширин Гъвова се разхожда със сина си Мартин в центъра на Свищов. В градската градина има фонтан, от вятъра водата пръска. На близка пейка е учителят Пламен Димитров, чете "Чичо Франк и пролетта" на П.Г. Уудхаус. Ширин е твърдо против АЕЦ, защото "мисля за детето си". "Аз сега не знам какво точно ям и пия, но ме е страх за бъдещето. Страх ме е за детето ми. Искам да расте здраво, за да може да се труди и да е щастливо", забързано разказва Ширин с усмивка, докато държи Мартин за ръка. Докато тя обяснява за проблемите в града – канализацията и мръсния въздух, синът й я дърпа за ръката и я пита: "Мамо, защо сме бедни?". Ширин само се усмихва и не му отговоря, той пита още няколко пъти. Не получава отговор, а само нежно погалване по лицето.
"Дереджето ни е нещо страшно, но се успокояваме, че има и по- зле. Свикнали сме да си кротуваме", пак с усмивка заключва Ширин. Тя разчита на съпруга си и повтаря, че иска детето й да расте в по-добри условия.
"И в Чернобил са искали да работят и са се радвали на централата там. После не беше толкова щастливо. А и тук да строиш централа в сеизмична зона?", пита риторично Пламен Димитров. Той преподава английски в училище в село Козловица. Догодина обаче, ще закрият училището. Димитров не се отчайва, защото ще преподава частни уроци. Докато говори прегъва книгата си. За него всичко е супер, само че за хората е трудно да си намерят работа.
"В маркетинга за проекти има няколко важни неща, които трябва да са налице: да има пазар, да се знае каква е цената и да има инвеститор. Никое от тях не е изяснено за АЕЦ", казва професор Никола Янков, който преподава маркетинг в Стопанска академия в Свищов. Той е и член на комитета за екология и икономическа защита на Свищов и от 90-те години се бори срещу АЕЦ Белене. Определя решението за спирането на проекта като добро. "Това е сеизмична зона, беше необмислено и импровизирано взето решението през 70-те години. Цял живот щяхме да изплащаме АЕЦ. Според Янков хората от Белене мислят малко елементарно - "че утре трябва да има някаква работа, но след това 1000 години е проблемът. Какво ще стане с отпадъците? Специални хранилища и огромно средства да се поддържат в такъв вид". Той определя това като "местен егоизъм". Янков има идея как мястото на централата може да се използва за индустриален парк със слънчеви панели за алтернативни възобновими източници. Според него е небходимо повече гъвкавост на местно равнище за излизане от ситуацията.
"Гьол си остана"
На площада в Белене следобед е по-оживено, но не от много хора, а от гласовете на двама възрастни мъже. Встрани от тях е Росен на 29 години. Завършил е професионалната гимназия и оттогава чака да започне работа по специалността. Чака АЕЦ-а. Гласувал е за ГЕРБ и не съжалява, но "оттук нататък не знам каква е перспективата. Надявахме се за последно, но и това приключи". Сестра му е от пет години в САЩ, Росен вече е склонен да замине при нея, защото "нищо не го задържа тук" . Занимава с ремонт на коли.
Гледа надалеч и не се усмихва. "Много трудно се живее тук, с минималната заплата – няма хора по центъра, да не говорим за заведения. Разчитахме на новото правителство – няма лошо да има магистрали, но и при нас нещо да се случва. Последните надежди за един нормален стандартен начин на живот беше тази централа - те изгоряха", смята Росен. Според него народът не иска да живее в богатство и разкош, "иска просто едно нормално ежедневие – да си плати тока, водата и да изпрати детето си на училище". Росен пали цигара и докато свива очите си, заради димът казва: "Беше си гьол и гьол си остана"...
31 години. Това е основната мерната единица в Белене. От сряда идеята за централата е призрачна. Остава само въпросът - толкова ли още ще чакат и какво точно?
Очаквайте видеорепортаж от Белене утре.