Бездомните кучета стават агресивни, когато са поставени в среда на страх и несигурност, обяснява д-р Калина Кандулкова. Тя е ветеринарен лекар и е завършила курс "Професия и кинология" със специалност "Отглеждане и обучение на кучето". Инструктор е в училището за четириноги "Послушен". Хващаме я в момент, в който учи четириноги как да намират следа.

Агресията може да се отключи почти при всяко куче, ако бъде провокирано или поставено в средата на дразнител,  обяснява още д-р Кандулкова. При някои от породите това било заложено изначално. За съжаление бездомното куче е поставено в много неприятна обстановка и така изцяло е моделирано от външната среда, допълва тя.

Допълнително ситуацията се усложнява, когато кучетата сформират глутница. Тогава животните обединяват усилията си и пазят заедно своята територия, храна, убежище... Агресия може да се прояви, ако кучето пази котилото си, мъжкарят женската, кучето стопанина, храната и леговището също, допълни д-р Кандулкова. Белязаната територия пък можела да достигне до декар, два, пет.

Според нея така се е случило и при последния случай в София, когато беше нахапан 87-годишният проф. Ботьо Тачков. Най-вероятно той е преминал през мястото им, те са се почувствали застрашени и са го нападнали, обясни ветеринарният лекар.

Дори две кучета сами по себе си са глутница - не е нужно да са десет. Важното е, че в глутницата намират подкрепа, обяснява д-р Кандулкова. Йерархията при кучетата била строго спазвана, затова и влизането на ново четириного в групата започва с тест от останалите. Ако се окаже слабо, то бива отхвърлено, като дори може да бъде елиминирано. Ако е силно, може да стане дори водач на глутницата.

Главатар по-често става мъжки, но понякога това е и женска. Никога обаче не е най-възрастният екземпляр, каза ветеринарят. Водач става куче, което е полово зряло, силно, "мъжкар". Това обаче не го прави най-агресивното куче в глутницата. Задължително обаче главатарят опитва храната първи, определя кой да влезе в глутницата... Доминиране едно над друго се забелязвало още при раждането. При движението по стълбицата, ако не подчиняваш, съответно биваш мачкан, разказа ветеринарят.

За да се предпазиш от ухапване, трябва да покажеш надмощие над кучетата. Задължително е човек да не показва страх, което е много трудно за повечето хора, защото е нормално първо инстинктивно да се стреснеш, казва специалистът. Първо трябва да се опиташ да запазиш дистанция. Ако е късно, тогава в никакъв случай не трябва да се приближаваш, защото кучето ще атакува.

Желателно е в момента, в който човек види, че кучетата тръгват да го лаят, да покаже смелост, да се наведе и да вземе камък, да тръгне срещу тях смело, обяснява д-р Кандулкова. Трябва да  демонстрира, че е по-силен и има висока позиция в йерархията.

Ако се стигне до битка, трябва да се действа, както действа хищникът, продължава със съветите специалистът. В никакъв случай не трябва да се обръща гръб, защото така се показва слабост. Не трябва и да се тича и крещи, защото това предизвиква още по-силен страх у животните. Важно е да не допусне нито едно куче да нападне, защото веднага останалите го последват.

В училището на д-р Калина Кандулкова попадат и осиновени кучета от улицата. Практиката й показва, че поне два-три месеца трябват на едно бездомно куче, за да се социализира. Зависи и от възрастта - колкото кучето е по-голямо и дълго е било на улицата, толкова по-трудно се променят и поведенческите му навици.

Тя разказа, че наскоро старо куче попада при нея и вече шести месец бавно се социализира. Трябваха му около три седмици да го накарам да излезе от дома на жената, която го осинови от приют, разказа тя. Кучето било толкова много наплашено, че единственият начин да го изведат навън е бил да го оставят без храна вкъщи, докато не излезе навън и не я получи. Отказваше да излезе изобщо – краката настрани, очите се въртят, паника да излезе от входната врата, спомня си ветеринарят. Сега кучето вече се разхождало и е много по-щастливо.

При някои бездомни пък имало страх от други кучета - ако са били на улицата сами, прибрани после в клетка в приют и оттам ги взима собственикът. В приюта не са били социализирани. Имало и случаи на кучета, които изпитват огромен страх от хора. Кучето трябва да се вкара в нетипичната за него ситуация и да му се покаже, че така получава нещо хубаво, съветва ветеринарният лекар.

Според специалиста не трябва да се стига до огромна популация от кучета на едно място, които да образуват глутници и в крайна сметка да нападат хора. Разбирам бедната ни държава, която няма пари да ги прибере в приюти, но според мен е много по-жестоко да бъдат на улицата, отколкото да се приложи евтаназия, добавя д-р Кандулкова.

Решението на проблема според нея е в евтаназията, ако след определен период в приют за кучето не се намери осиновител. Колкото и жестоко да звучи, най-вероятно това ще е окончателното решение на проблема, допълва тя. Според нея кастрацията намалява популацията, но образуването на глутници и нападането на хората по никакъв начин не може да бъде овладяно така. Въпреки че е кастрирано кучето, то пак прави глутница, обяснява ветеринарят. По думите й кучето е създадено да живее в глутница, даже кучето в дома пак прави глутница със стопанина си.