Найденов вече дава на спестовните домакини и рецепти за козунак
След като препоръча на жените да омесят козунаци за Великден, за да им излезе по-евтино, и се похвали, че и сам владее този майсторлък, днес министърът на земеделието Мирослав Найденов разпространи и две рецепти за козунаци.
Министър Найденов получи две рецепти за традиционен български козунак за великденската трапеза, обявиха в специално съобщение от пресцентъра на земеделското ведомство. "Дневник" го публикува без съкращения:
Министър Найденов получи две рецепти за традиционен български козунак за Великденската трапеза
Д-р Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните, който препоръча на домакините да приготвят сами за този Великден традиционния козунак, получи две рецепти за традиционен български козунак. Макар да твърдят, че това да не е лесна задача, и да изисква време, търпение и майсторлък, от Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България (ФХСБ) предоставиха традиционна българска рецепта за приготвяне на великденски козунак.
Продукти за тестото:
2 кг брашно (тип 500)
10 яйца
½ литър прясно
125 г краве масло
500 г бяла захар
1 чаена чаша олио за измесване
1 кубче прясна мая (50 грама) или 1 пакетче суха мая (10 грама) – прясната мая е за предпочитане според ФХСБ
Кората на 1 лимон
1 супена лъжица ром или коняк
Продукти за плънка:
Счукани орехи
Стафиди
Мармалад
Локум и всякакви традиционни ядки (на някои места се слагат фъстъци, но съчетанието на козуначеното тесто с фъстъци не е най-подходящо, предупреждават от ФХСБ; възможно е да се сложи и шамфъстък, но той не е традиционна българска ядка)
Замесване:
* Маята се разбива заедно с едно от десетте яйца, прибавят се 2 супени лъжици захар (от 500-те грама) и щипка сол.
* Добавя се и малко (около ½ чаена чаша) леко затоплено прясно мляко, както и част от брашното.
* Замесва се, докато се получи каша с гъстотата на палачинково тесто (или гъсто колкото боза).
* Съдът с това тесто се завива с хавлиена кърпа и се оставя да втаса 15-20 минути на топло в помещение с температура 24-26 градуса,*** докато тестото увеличи обема си и изпълни целия съд
* В това време се разбиват 8 от яйцата с останалата захар и разтопеното краве масло (маслото трябва да е втечнено, но не горещо, за да не се пресекат яйцата).
* Съединяват се двете смеси (втасалата и яйчената) в един по-голям общ съд като се разбъркват. От ФХСБ предупреждават, че е добре съдът да е пластмасов или тръстиков, а не метален, за да не охлади сместа.
* Прибавя се към сместа кората на един настърган лимон заедно с коняка/рома и се разбърква.
* Предварително пресятото брашно и оставено на стайна температура започваме да прибавяме бавно към сместа и да омесваме, като топим ръцете си в затопленото олио. Лека-полека започваме да измесваме като постепенно прибавяме останалото брашно.
* Тестото трябва да стане гладко, еластично, да има много въздушни балончета в него, сочат от ФХСБ. Характерно е, че козуначеното тесто е голямо като обем и леко като тегло.
* При това състояние на тестото вече можем да се оформи на късове в размер от по 300 грама – максимум 500 грама. (забел. - повечето традиционни кексови съдове, използвани от българските домакини, поемат точно 300 г от козуначеното тесто)
* Късовете се правят на топки и се оставят на дървена плоскост около 15-20 минути, покрити с намазнено домакинско фолио (или лека кърпа, за да не нарани козунака)
* След като престоят, късовете се оформят на рула, охлювчета или се сплитат на плитка като в тях се поставя съответната приготвена плънка (във всеки от късовете може да се постави различна плънка, или комбинация от плънки)
* Готовите козунаци се поставят в предварително намазани с масло (не олио!) и поръсени с брашно дълбоки форми за печене
* Височината на тестото във формите не трябва да бъде повече от една трета от височината на съда
* Съдовете с тестото се оставят да втасат на топло до увеличаване на обема на тестото два пъти (или почти догоре на съда)
* Като втасат, се намазват с разбито яйце (много леко – за предпочитане с четка) и се поръсват обилно със захар
* Съдовете с козунаците се слагат в предварително нагрята до 200-210 градуса фурна и се печат 30-40 минути
* Фурната не се отваря в първите 15 минути, а когато се вижда, че козунаците образуват златисто-кафява коричка, температурата на печката се намалява до 180 градуса. (междувременно козунакът вече е образувал корона и е увеличил обема си близо два пъти)
* След 30-ата минута се проверява с дървена клечка кога козунакът е готов и се вади от фурната
* Готовият горещ козунак се намазва върху коричката по желание със студен гъст захарен сироп за блясък
* Козунаците се оставят да се охладят и са готови за консумация
* От ФХСБ допълват, че макар това да не е традиционен български метод, може при желание да се сложи върху кората и бял захарен фондан.
*** От ФХСБ напомнят, че целият технологичен процес на приготвяне на добър козунак се извършва в помещение с поддържана през цялото време по-висока от обичайната температура – 24-26 градуса. Добре е продуктите, вкл. и яйцата, да са оставени около 10 часа преди започването на процеса на стайна температура. Изключително важно за приготвянето на добър козунак е нито един продукт или съд да не е охладен!
Мариана Кукушева, председател на федерацията, посочи и някои белези, по които може да се познае хубавият и добре приготвен козунак, независимо дали е домашно приготвен или закупен. Ето най-важните от тях:
- Добрият козунак има голям обем и малко тегло
- Добре изпеченият козунак има златисто-кафява коричка
- Добре замесеното тесто на козунака се познава по това, че когато се разчупи, козунакът се къса на характерни дълги влакна (конци)
- Удоволствието от истински традиционно вкусния козунак е, като го опиташ, да ти създаде усещането, че се разтваря в устата като захарен памук.
От читалището в Плевенското село Асеново предоставиха една тяхна стара уникална рецепта за традиционен великденски шарен асеновски козунак, която е спечелила много награди от кулинарни състезания, включително и в Италия и Унгария – в с. Козард, на Фестивал на традиционните храни. В селото живеят наследници на българите, които след Чипровското въстание са се преселили в пределите на Австро-унгарската империя в областта Банат през 1688 г., днес на румънско-унгарската граница, а след това отново са се завърнали в България през 1892 г., като през тази година се навършват 120 г. от заселването на селото. Кулинарните умения на тези българи са били обогатени с нови идеи, които те са добавили към своя автентичен български опит и съхраняват и до днес, сподели Мария Иванова, секретар на Народно читалище "Петър Парчевич 1927" в село Асеново. Те предоставиха своята рецепта, като считат, че тя може да послужи за вдъхновение за внасяне на разнообразие на всяка българска трапеза.
Продукти за тестото:
3 кг брашно
500 мл прясно мляко
1 кг захар
10 яйца
100 г сирене
100 г стафиди
100 г счукани орехи
100 г маково семе
1 кутия локум
250 г мас
1 лимон
1 ч.ч. лимонада
1 с.л. суха мая
8-10 хапчета захарин
1-2 ч.л. (щипка) сол
1 ч.л. червена готварска боя
Продукти за закваската:
500 мл прясно мляко
3 яйца
5 с.л. суха мая (2 кубчета)
2-3 ч.ч. брашно
Продукти за намазване:
Жълтъците на 2 яйца
Начин на приготвяне:
1. Започва се с приготвяне на закваската, като първо се разбъркват добре маята, млякото и яйцата. Постепенно се добавя брашното до получаване на рядка каша. Покрива се съда и се оставя сместа да втаса.
2. В голяма купа се обърква захарта с млякото, по-голямата част от разтопената мас и солта.
3. В отделен съд се разбиват яйцата, след това се разтваря маята с няколко лъжици от подсладеното мляко.
4. Прибавя се всичко към вече втасалата закваска заедно с настъргана лимонова кора. След това се добавя захаринът, който предварително е разтворен в малко лимонада. Като се бърка непрекъснато, се прибавя и част от брашното и се полива гъстата каша с лимонадата.
5. В дълбока купа се отделят около 2-3 големи черпака от брашнената смес, като към нея се добавя червена боя и се разбърква. Прибавя се още брашно до получаване на меко тесто.
6. Бялата смес също се замесва с още от брашното. Оставят се и двете отделни теста – бялото и червеното да втасат около час и половина.
7. След като са престояли – се преместват върху намазнена повърхност, разстилат се и се поставят едно върху друго.
8. Върху червеното тесто се подреждат на редове натрошено сирене, стафиди с орехи, маково семе и нарязан на дребно локум, като след това се завива на руло откъм по-дългата страна.
9. Завитото на кравайче тесто се поставя в съда за печене. Разбиват се жълтъците на двете яйца и с тях се намазва повърхността на козунака.
Оставя се да втаса на топло за още 1 час.
10. Приготвят се трохи от мас и брашно, с които се поръсва вече втасалият козунак.
11. Предварително се загрява поне 15-20 минути фурната до 250 градуса, поставя се козунакът (ако са в дълбоки съдчета с диаметър около 25 см, могат до 4 съда да се сложат във фурната) и се намаляват градусите на 200. След най-много 5 мин. трябва да се намалят градусите до 175, за да не стане козунакът с много дебела коричка, дори ако печката е много силна – може и до 160 градуса да се намали и да се пече още 45 минути. Ако печката има вентилатор, той задължително се включва.
Ако няма вентилатор и искаме да проверим процеса на печенето – може да се отвори фурната на 20-ата, 30-ата минута и да се обърнат козуначетата – вътрешните да се преместят отвън, а външните – да се поставят от вътрешната страна.
Ако тестото е в повече, отколкото може да побере печката, останалото тесто са слага на малко по-хладно, отколкото е в стаята, където печем и после се изпича и втората серия козунаци.
Мария Иванова от своя страна също дава указания за някои тънкости на приготвянето на един добър козунак. Според нея обемът на козунака при поставянето му в съда трябва да е 3-4 пръста, а после да удвои обема си. В най-успешните случаи може да достигне дори 2 и половина пъти от началния си обем.
Мария Иванова препоръча на домакините още, ако се притесняват да използват готови бои за яйца, да ги боядисват с лук (лучени люспи на жълтия и лилавия лук).
Дирекция "Връзки с обществеността и протокол"