Тази зима слепият мечок Добри от парка за танцуващи мечки в Белица, който имал проблеми със съня, за първи път заспал. Проблемът бил решен с направата на хралупа от естествени материали, в която Добри изглежда се почувствал у дома си и се кротнал.

Мечокът има късмет. Неговите роднини в конвенционалните зоопаркове в България не могат да се похвалят с такова внимание или с нещо естествено в бита си. Обитателите им ходят и спят на бетон и нямат места за скачане, тичане и игра. Първоначално появили се като плод на каприз, повечето зоологически години в България за двайсетина години деградираха до сиви затвори за нещастни същества.

По сметки на екоминистерството, което основно контролира тези заведения, те се нуждаят сумарно от около 20 млн. лв., за да се приведат в приемлив за живущите в тях вид.

Парите са нужни основно за изграждане или реконструкция на "местообитанията" (вече не се говори за "клетки" или "ограждения"), за обучения на специалисти и гледачи на животните. Например един тигър би трябвало да живее сред водопад, басейни, скали или поне симулация на скали, хралупи – среда, максимално близка до естествената му.

Зоопарковете обаче до един са общински, а в момента 19-те общини, в които се намират, не могат да намерят толкова пари. Опитите на екоминистерството да осигури европейска субсидия за целта засега удрят на камък, защото "в Европа няма практика да се дават пари за диви животни в затворено пространство", казва експертът по зоопарковете във ведомството Руслан Сербезов. Министерството планира да опита отново да кандидатства за такова финансиране в следващия програмен период на ЕС (2014 – 2020). Но дотогава…

В България от общо 19 зоопарка един-единствен има лиценз без условия - добричкият. По думите на Сербезов, основната причина е, че той се е насочил към по-скромна сбирка от животни, без много екзотични видове с много изисквания и скъпа издръжка, каквито са големите котки и други едри бозайници.

От останалите - 13 имат лиценз но с редица условия, които трябва да изпълнят – пространство на животните, интериорът на "местообитанията". Без лиценз (т.е. официално затворени за посетители, но не и закрити – животните са си там) в момента са тези в Пловдив и Шумен, Димитровград е в процедура по лицензиране, Карнобат е получил отказ, а зоопаркът в Кюстендил е с отнет лиценз.

Лицензите, които периодично се преразглеждат, са изискване на европейската директива за зоопарковете от 1999 г. и са задължителни от 2002 г. Така че при присъединяването си към Европейския съюз България трябваше да е приключила с лизензирането, но това се случва едва няколко години по-късно.

Лицензираните под условие 13 зоопарка имат и конкретни срокове, в които да изпълнят изискванията. И всички до един са ги пропуснали. Причината, обяснява Сербезов, е, че общините не са намерили пари да ги престроят и усъвършенстват. Поради което министерството им "опрощава" (в нарушение на собствените си контролни функции) задължителните глоби за нарушаване на Закона за биологичното разнообразие и наредбата за зоопарковете, признава експертът. Единици са случаите, когато екоинспекциите (РИОСВ) към ведомството са налагали санкции (между 2 000 и 10 000 лв.) – това се е случвало в Пазарджик, където зоопаркът за известно време е бил затворен, заради мизерни условия и в Пловдив.

Отделно от сметката е закритият вече зоокът в Русе, макар че в него все още има две животни. Последните му тъжни обитатели са кафявите мечки Бойка и Санди, които живеят върху - познайте – гол бетон. Те ще са там, докато умрат или докато не им се намери нов дом. Паркът за танцуващи мечки в Белица, стопанисван от "Четири лапи", отказва да ги приеме, за да не се пренасели и да не се стигне до бой за територия между животните. Макар че тук почти всички животни разполагат с площ много над минималната, определена в българския норматив – 150 квадратни метра за мечка. Монти, най-младият мечок от общо 25-те животни в парка напр. обитава 4 дка. "Нашият стремеж не е просто да покриваме минималните критерии, всяко от животните има специфична нужда от пространство", коментира Явор Гечев от "Четири лапи".

Извън сметката, в глад и мизерия живеят и други 14 мечки - в държавното ловно стопанство "Кормисош" в Родопите. Те не попадат в дефиницията за зоопарк на евродирективата и на българския закон – заведение с диви животни, отворено повече от 7 дни в годината за посетители, различно от цирк или магазин. Тези животни се отглеждат тук отпреди 1989 г. за лов на тогавашните държавни велможи. След като свободният лов на мечки е бил забранен (сега той става с годишна квота, определена от министъра на околната среда) стопанството не печели от тях и няма достатъчно пари, за да ги изхранва, казва Явор Гечев от "Четири лапи". Според него хуманният начин да се реши техният проблем е държавата да създаде нов парк за мечки, по подобие на този в Белица, където да ги настани.

Периодично Европейската комисия, чрез международната природозащитна организация "Born free", прави проверки доколко се спазват правилата за отглеждане на животни в зоопарковете в различните държави от ЕС. Последните доклади излязоха през 2011 г. и българският, подготвен от британски експерт, е, меко казано, унищожителен (виж карето). Макар че българското законодателство в областта е безупречно, напълно хармонизирано с европейското, практиката, констатират европейските експерти, е жива трагедия.

Според различни източници от ековедомството, дългогодишното забавяне в комбинация с негативния доклад, крият сериозен риск да навлекат поредна наказателна процедура на България.

Повечето от зоопарковете в страната са наследство от времето на социализма и условията на живот в тях не са се променили съществено оттогава – дори са се влошили. Изглежда в миналото за един провинциален български град е било гордост да притежава лъвове, тигри, ягуари, мечки, но бидейки непечеливша дейност, в последните десетилетия грижата за екзотичните зверове е видимо занемарена. Затова общо около 80-те мечки и 25 лъва (с малките), които, по данни на екоминистерството, обитават българските зоологически градини, по правило страдат от дълъг списък лишения – най-вече от недостатъчно пространство за разходка, бягане и скокове, но също от пълната липса на намек за естествената им среда в интериора, на опитни ветеринари и гледачи, на пълноценна храна, на хигиена, на кът за усамотение от човешки поглед.

Много от зоопарковете са печална гледка – справка, хасковският зоокът "Кенана" допреди година-две. Там можеше да видиш как един мърляв и обикновено неподвижен скален орел, заключен в напълно открита клетка от 1-2 кв. м. в съседство с павианите (?!) излита от унинието си за няколко отчаяни минути, в които неистово се блъска в металната мрежа. Или едър лъв, излегнат в зловонен затвор, буквално колкото една гарсониера. В съседство лъвица с две подрастващи лъвчета в ограждение колкото, да речем, двустаен апартамент. И всичко това върху бетон, без една тревичка или бучка пръст.

Сред екзотичните тревопасни обитатели на къта за недоумение на посетителите стърчеше и по някое магаре – не с естетична или образователна роля, оказва се, а за храна на лъвовете... Срещу зоокъта е имало сигнали, че тук незаконно са колени животни, казва Сербезов, но няколкото проверки на ветеринарната инспекция (сега областна дирекция на агенцията по храните) досега не са го доказали. "Ако това е ставало или става, то е нередно и неморално, но и незаконно, защото животно може да се коли само в кланица или в частен дом", посочва Сербезов.

Тук нещата са се подобрили миналата година, твърди кметът на Хасково Георги Иванов. Тогава е бил направен ремонт и е било разширено пространството на лъвовете. Самият Иванов, оказа се, не знаеше за задължението на общинската администрация да представи план за бъдещето на зоопарка до края на месеца. "Тези планове ще се направят, добре, но вие вярвате ли, че те могат да се реализират при тези свити общински бюджети?"

И един парадокс на нормативите за отглеждане на животни: за един вълк минималното пространство е над 100 кв. м., за мечка е 150 кв. м., а за лъв – 40 кв. м. Поради което зоопаркът в Кнежа например се преориентирал и след мечка сега ще отглежда лъв.

И макар, че не могат да осигурят прилични условия на животните, общините не искат да се откажат от зоопарковете си.

Защо тогава екоминистерството не затвори поне част или отделни части от тези зоопаркове, за да спаси обитателите им? Заради тези системни нарушения то може да конфискува животните. "Това са живи същества, затворени в клетки. Не можем да ги приспим, а не може и да ги държим в това положение. Управителят на зоопарка в Разград например се хвалеше, че калявал лъвовете на минус 20 градуса през зимата. Такова заведение трябва да се закрие, без повече въпроси.", коментира Явор Гечев от "Четири лапи".

Ведомството не го прави, понеже трудно се намира ново място за настаняване на животните, отговаря Сербезов. "За последните 2 години сме транспортирали 4-5 животни, и това се случва с постоянна комуникация, с писма... А зоопарковете в Европа рядко са склонни да приемат нови животни". Транспортираните животни са 3 лъва (сред които лъвицата Багира, конфискувана от зоопарка в Павликени, която беше в лошо здравословно състояние заради некачествени медицински грижи) и тигърът Мартин, които са в парка за лъвове Лайънсрок в Южна Африка, и едно шимпанзе, преместено от Стара Загора в британски зоопарк.

Според Явор Гечев, контролното министерство трябва най-малкото да ограничи развъждането на животни в зоопарковете. "За 2 години то трябваше да спре развъждането. Сега става едно пренаселване без ясна стратегия какво ще се прави с животните", казва той и дава за пример четири зоопарка, където в момента отново има малки – мечета в Стара Загора, Благоевград и и Варна, и лъвчета в Разград. Големите котки явно са "слабост" на разградския зоопарк. За сравнение, паркът във Виена явно гледа другояче на този въпрос – там лъвове изрично не се развъждат, посочва Гечев.

Баща на новите лъвчета в Разград е всъщност старозагорският лъв, "командирован" тук за разплод, чийто полов гастрол след това поел към следващ български зоопарк. В Разград по принцип лъвовете са много, казва представителят на "Четири лапи", и преди години зоопаркът ги е продавал на бизнесмени. Сега обаче е незаконно да отглеждаш такова животно в частен дом и не е известно какво се случва с новородените.

За да се знае колко точно колко са животните в българските зоопаркове, в момента се прави и инвентаризация на всички екземпляри и министерството очаква тази информация заедно с плановете им занапред, казва Сербезов.

Заради всичко гореизброено експертът очаква общините да се ограничат в зоологическите си амбиции в бъдеще. Дали те ще проявят такъв здрав разум ще стане ясно в края на месеца.