Девет национални програми ще развиват средното образование занапред

Мечти,но дано все пак има успех.

• 2 7
• Докладване

"...девет национални програми за развитие на средното образование." – каквато и програма да измудрят духът от училището е изпуснат. Липсва изначалната насоченост на БЪЛГАРСКОТО ШКОЛО – да съхранява и възпитава, да проповядва българските ценности, идентичност, самосъзнание. Сега нито възпитава, нито социализира, а за образоването на учениците е въпреки рИформите. Различните наименования, кое от кое по-засукано, не може да покаже липсата на ЯСНА цел – съвременно, модерно българско преди всичко училище, запазило традициите, наистина надграждащо, но пълноценни, приложими към културните НИ традиции, бит, манталитет... Много ПРОГРАМИ, много ПАРИ, малко смисъл, малко грижи за ДЕЦАТА на България... Добре е, че поне са любознателни, оправни и сами се оправят в хаотичните изблици на МОМН...

• 1 6
• Докладване

[quote#0:"Дневник"] припомнят от правителствената превсслужба [/quote]

Образованието е важно !

Ще е чудестно ако направят и едни курсове за журналисти "Как да използваме инструменти за проверка на правописа".

• 3 10
• Докладване

Отново приятелчетата ще се нагушат.
Дано само да не се задавят.
А ТОВА, ЧЕ ОБРАЗОВАТЕЛНАТА НИ СИСТЕМА ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ УПРАВЛЯВА ОТ КОМУНОИДИ И ДА ПРОИЗВЕЖДА УМСТВЕНО И ФИЗИЧЕСКИ ОСАКАТЕНИ МЛАДЕЖИ изобщо не интересува никого.

• 3 6
• Докладване

Ей, ся кво лапане ше падне...
Лошото е, че заради тези пари някакви некадърници ще експериментират с децата ни. Каквото и да правят нивото на образование ще пада още и още...

• 2 6
• Докладване

[quote#3:"А БЪ В"] Липсва изначалната насоченост на БЪЛГАРСКОТО ШКОЛО – да съхранява и възпитава, да проповядва българските ценности, идентичност, самосъзнание. [/quote]

Абсолютно вярно! В училищата, създадени от български емигранти в чужбина, вероятно могат да се научат повече неща за народа ни, отколкото в училищата в България...

• 1 6
• Докладване

В момента нашето образование страда най-вече от криза на ценностите и мотивацията - учениците нямат мотивация да учат, липсва им изграждането на ценностна система, което е и проблем на домашното възпитание - което на много места е поради липса на време, на други от незнание как да се предадат тези неща на детете, на трети от неглижиране. В момента болшинството от българските ученици има нужда от психологическа подкрепа в училище, учителите трябва да могат да обяснят на учениците защо изобщо е нужно да учат, защо е нужно да учат конкретния предмет. В такава посока трябва да се влагат парите. Защото когато аз бях ученик, което не е било толкова отдавна, материалната база беше много по-лоша, но въпреки това повечето бяхме много по-мотивирани и учехме повече и по-добре.
Другият проблем е въведенете бюджетна система на училищата - в момента дисциплината е на нулево ниво, учениците не се наказват, само и само ученик да не напусне училището и съответно да се загубят пари. Това трябва да се промени по такъв начин, че училището да може да си поддържа дисциплината и да не губи пари.

• 1 8
• Докладване

"Девет национални програми ще развиват средното образование занапред"

-След като са "изобретили" точно 9 броя,дано не стане като в приказката за деветте баби и келявото дете.

• 1 4
• Докладване

Девет баби,

хилаво дете...

• 1 5
• Докладване

До коментар [#8] от "ugi":

Така е ! Ако ще и 100 програми да има .... няма кой да възпитава децата. Трябват не учители, които да са тялом в класната стая, а педагози, възпитатели, хора, които да посеят зрънцето на знанието в нашите деца.
Другото е празни приказки и гръмки слова за многомилионни бюджети.
Знаем къде отиват тия пари.

• 1 3
• Докладване

До коментар [#10] от "moshe_nick11":

анджък, точно минавах да споделя тая народна мъдрост.

• 1 1
• Докладване

Хубаво е, че въведоха целодневно обучение на учениците, поне до 4-ти клас е необходимо, тъй като повечето родители са трудово заети и в случаите, в които не могат да разчитат на баби и дядовци, реално няма кой да поеме децата след училище и скитат безпризорни по улиците.

• 0 4
• Докладване

Каква е образователната система в някои други страни:
Английска образователна система-Системата на средното образование включва две степени : GCSE и A Level.
От 14 до 16 годишна възраст учениците изучават средно 10 предмета и се подготвят за получаване на сертификат за средно образование – GCSE. Днес GCSE е задължителен изпит при завършване на средно образование.
От 16 до 18 годишна възраст, ако ученика иска да учи в университет следва програмата A Level в средното училище в Sixth Form. През този период се изучават 4 или 5 предмета, като цялостна подготовка за университет. В края на обучението се държат изпити, а на основа на резултатите от тях кандидатите се приемат в университет.
Основно изискване при кандидатстването за средно образование в Англия е ученикът да отговаря на възрастовите граници.

Швейцарска образователна система-В Швейцария се преподава на три езика в различните части на страната – френски, немски и италиански. Швейцарската образователна система е разделена на 9 нива или типове училища. Тъй като държавата се състои от 26 кантона се наблюдават и малки различия в структурата на образованието. Основното образование продължава от 4 до 6 години в зависимост от кантона. Средното образование варира от 7 до 9 години. Дели се на долно ниво – от 3 до 5 години и горно с продължителност от 3 или 4 години.
В Швейцария има различни видове училища за горното ниво на средното образование – академични, които подготвят учениците за постъпване в университет; професионални, които подготвят учениците за широка гама от професии; и общообразователни - в тях се предлага по-продължително обучение по общообразователните дисциплини.
Швейцарските частни пансионатни (бординг) училища имат вековната слава на едни от най-престижните в света. Характерното за тези училища е голямото разнообразие от учебни програми и видове дипломи. В тях при желание можете да се запишете в английско училище, да учите в него и да завършите с английска диплома, да учите в американско училище и да получите американска диплома, френско, италианско, немско или швейцарско училище – със съответната диплома за средно образование.

Немска образователна система-Германия предлага специфична сестема на средното образование, в която профилирането и специализацията започват от много ранен период, с цел да се улесни бъдещата реализация на учениците и да се отговори на нуждите на германската икиномика. Държавата разполага с добре развита мрежа както на държавни, така и на частни училища.
Системата на средното образование в Германия предлага следните училищни форми – Hauptschule, Realschule и Gymnasium.
Hauptschule в повечето провинции обхваща от 5-ти до 9-ти клас и води до получаване на свидетелство, което позволява да се продължи обучението в професионално училище до 18 години.
Realschule обхваща обучението от 5-ти до 10-ти клас и води до получаването на свидетелство, което позволява да се продължи образованеито в професионално училище, общообразователно училище или в гимназия. Realschule предлага на учениците образование, което съчетава общообразователната и практическа насочености.
Gymnasium в повечето провинции се предлага до 13-ти клас и води до получаването на диплома за завършено средно образование след полагане на матура, която дава възможност да се продължи образованието в университет или друг тип висше учебно заведение.Gymnasium предлага на учениците класическо образование. В гимназията учениците могат да се запишат след завършен 5-ти клас или да се прехвърлят след спешно завършен 11-ти клас в Realschule. Трите основни направления в образованието, предлагани в Gymnasium, са в областта на класическите езици, моделните езици, математиката и природните науки. Вариант на традиционната форма е Berufliches Gymnasium, което включва и ориентация и специализация в областта на икономиката и технологиите в допълнение към стандартните академични предмети.

IB - програма за средно образование-Тази образователна програма е създадена в Швейцария в края на 60 те години на миналия век. По инициатива на училището на ООН в Ню Йорк и Международното училище в Женева група експерти подготвя училищна програма, съобразена с предизвикателствата на все по-глобализиращия се свят. Чрез нея се избягват различията на образователните системи в различните държави. Тя се основава на модел, който не е на една определена държава и осигурява на учениците с различен езиков, културен и образователен произход необходимите познания за бъдещата им реализация.
Днес около 2500 училища за средно образование от 132 държави предлагат тази програма на своите ученици.
Училищата се администрират от международната образователна организация IB Organization със седалище в Женева,Швейцария, а изпитния център на програмата се намира в Кардиф, Великобритания.
Дипломната програмата на IBO обхваща горния гимназиален курс / 11 и 12 клас / и е предназначена за амбициозни и мотивирани ученици.
В програмата IB се преподава на един от трите работни езика – английски, френски или испански. Изучават се 6 предмета, които се преподават на две нива: повишено и стандартно. Предметите, които се преподават се обединяват в шест групи.
Дипломната програма има две характерни черти, които я отличават от националните системи на образование във всички страни.
Първата е задължителното изучаване на предмет, наречен "Теория на познанието". Той представлява философски курс, по време на който учениците влизат свободно в спор със своите преподаватели в търсене на истината , научават се да дискутират, да дават определения и да формулират хипотези, да пишат есета.
Втората е задължителната за всички ученици програма "Творчество, действие, служба". Тази част от програмата развива творческите и спортни заложби на учениците, а в нейната последна част се служи на обществото – помощ в детски домове и в заведения за стари хора; дейност, насочена в защита на околната среда и др.
Изпитите по избраните шест предмета се провеждат в края на втората година. Учениците получават две оценки – една от собствените си преподаватели и една от външни преподаватели.

• 1 3
• Докладване

Много негативно и критикарски подхождаме
Нали все отнякъде трябва да се започне
Аз лично си направих труда да изчета няколко от програмите
Запознайте се и вие и ще видите че ако се осъществи поне част от тях ще е за добро
Става въпрос за децата ни и винаги съм мислила че е голяма грешка да виним единствено и само училището за неудачите
Нека помислим и за нашият дял във възпитанието и обучението им
За съжаление познавам доста хора които смятат че като подсигурят храна и подслон на детето си и с това им се изчерпват задълженията
А има и не малка част които с охота принизяват пред децата си авторитета на учителите им
Дали е далновидно

• 0 6
• Докладване

[quote#8:"ugi"]В момента нашето образование страда най-вече от криза на ценностите и мотивацията - [/quote]

-Образованието,като вид обществена дейност е елемент от възпроизводството на хората,на човешкия фактор/или материал,ако на някого се харесва повече/.То е толкова важна и сериозна дейност,че не бива в никакъв случай,да се оставя предимно и само на политиците,нито само на чиновниците,работещите в тази сфера или на родителите.За да има качествено образование трябва да са налице;качествена материална база/не може да има училища в порутени сгради,без отопление,с течащи покриви,без физкултурни салони и лаборатории/.Не трябва,заради ниското заплащане на труда на педагозите,в тази сфера да работят само идеалисти и такива,които не могат да си намерят друга работа/секретар/машинописка и/или преводачка във фирма получава неколко кратно повече от учител,напр.по английски език/.Криворазбраното "преодоляване на тоталитарното наследство" премахна оценките за дисциплина и униформите на учениците-училищата заприличаха на "клубове със свободен достъп",има случаи кретенясали родители да влизат по време на учебен час и "да търсят сметка" отучители.
Учебници се 'пишат"и преписват на псевдонаучен,абстрактен език от полуграмотни,високопарни със самочувствие без покритие, автори,често близки на организиращите конкурси за учебници,чиновници,вместо от доказали своите възможности учители.Многообразието на учебници,за едни и същи,като профил,училища,води до парадокса,дори в едно и също населено място децата о еднакъв профил училище, да учат различни неща/това е почти равно-едни да учат гласните,а други съгласните в азбуката-няма еднна база за сравнение и оценка/.Липсват единни държавни стандарти за обучение и възпитание,никой не може да формулира педагогическия и личностен"идеал',на завършващите средно образование,към който да е насочена педагогическата практика.Въведе се 12 клас,като може би единствената "полза"е по-късно заемане на място в пазара на труда от абитурента.Наред с излишно натоварване на учебното съдържание започнаха и посегателства над светския му характер.Голяма част от децата не се "обхващат" в образователната система,закриват се училища,/а през Възраждането се откриваха/ и ако иска да се учи едно дете трябва често да пътува или ходи пеша до училище в друго селище/обвързването на трудовото възнаграждение на учителите с броя на учениците води до нелоялна конкуренция между училищата,предпочитат се онези,"в които е по-лесно".Закриха се специализирани училища,създадоха се "центрове за ученици със специални образователни потребности",като кадрите в тях губят повече време да пътуват от едно-в друго населено място и училище,вместо да работят с децата.Закриха се и интернати,в които бяха обхванати деца от малки населени места без училище и деца от малцинствени групи/ на държавата и се досвидяха стотинките,които се отпускаха за храна/.Липсва диференциран подход в обучението на различни категории деца,заради псевдодемократичното им поставяне в едни и същи условия,при кето понякога част от тях стават предмет на присмиване от съучениците си.И пр. и пр. и пр.Държавата "дава" пари за често излишни строежи,но нямала за образованието.В същото време издържа такива чисто паразитни структури, каквито са регионалните инспекторати по образование,чиито функции с по-малко разходи могат да се поемат като се укрепи Инспекторатът към Министерството или отделите по образование в общините.От друга страна,като няма достатъчно пари-да въведе плащането на такса в училищата,поне от които могат да я плащат,а тя или общините да плащат за бедните.
В резултат завършват неграмотни и/или полуграмотни средно образование,за някои от които най-важен е абитурентският бал,роклята,обувките и фризурата,банкетът,екскурзията по този повод,а не реализацията в живота.За нея остава принципът на Остап Бендер-да се удавят сами или сами да се спасяват."Седем пъти мери-един път режи"-казва народът.След необмислените "реформи",през последните 20 години, по качество на човешките ресурси България "отскочи" от едно от първите на едно от последните места.

• 0 4
• Докладване

-Най-главният механизъм за "производство" на неграмотност в училищата и университетите е примитивното икономизиране на образователната система.Училищните ръководства и самите преподаватели нямат стимул да проявяват достатъчна взискателност,защото "парите следват ученика".Докато това е така,"некадърните" ученици "знаят",че ще "завършат",дори и да не знаят нищо или почти нищо от изучавания материал.Например,преди време, по ТВ-тата питаха минувачи/и то млади-наскоро завършили училище/ за Съединението.Един каза,че е станало 1836 г.,друг 1920 г.,трети го свърза с Фердинанд,друг с Екзарх Йосиф и т.н.Имаше и по-откровени отговори-"Не знам,какво е станало на тази дата.Чух нещо по телевизията,ама не запомних". Отговорите бяха в духа на шеговитата реплика на Марк Твен: „Аз бях доволен че мога да отговоря бързо,казах: “Не знам!”.
Предполагам,че ако ги бяха питали за принцеса Даяна,за фолк- певци и музиканти или за рождени дати и др.под.на холивудски артисти, нямаше да покажат никакво затруднение да отговорят.Това е резултат от т.н. "масова култура" , "масово натрапвана" от ТВ--тата и не само от тях,а от цялата социокултурна среда,в която растат и порастват съвременните поколения.
-”Новородените навсякъде плачат еднакво. Когато те пораснат, в тях има нееднакви привички. Това е резултат от възпитанието. .”/Сун Дзъ/

• 0 3
• Докладване

От така изброените програми разбрах няколко неща:
- 2 млн. лв. за циганорите, които и бездруго не желаят да се интегрират, но ние ще ги учим насила на български език
- за сметка на това- само 800 000 лв. за инфраструктурни съоръжения и отново по-малко пари (1 800 000) за целодневно обучение. Значи, децата ще рпдължават да търкат същите твърди и неудобни чинове през втората половина на деня, когато сеочаква да имат време за почивка, отпускане и възстановяване.
- 3 млн. лв за учителски заплати - единственото по-интересно нещо в програмата, ако наистина е така- ппоне ще създадат някаква заетост на безработни хора. За качество никой не споменава, но отдавна това не е дума, която се връзва с родното образование.

Следователно, става дума да се усвоят едни пари. Пък за резултатите даже няма смисъл да се замисляме....

• 0 1
• Докладване

Както е казал Сталин - "Кадрите решават всичко...."...
Колкото и програми да се въведат, колкото и пари да се НАЛЕЯТ - все тая. Пример - програма "Квалификация"- 294 935...при 100 000 учители няма и 3 лева за обучението на учител....Да се смее ли човек, да плаче ли?
Не веднъж съм казвал, че парите трябва да отиват за СЪЗДАВАНЕ на учители, не за кърпежи! Защо никой не иска да инвестира в млади учители? В тях е бъдещето...

• 0 2
• Докладване

От една страна, добре, понеже наистина програмите поне целят да решат някакви съществени проблеми. Пък и се нуждаехме от малко структура и фокус в средното образование. Така поне да се знае какво трябва да се направи.
От друга, виждам няколко сериозни проблеми с тях:
1. Може би аз не съм го видял, ама не е никак ясно как работата по тези програми ще се отрази на бюджетите на училищата. Да, разписваме проект и получаваме едни пари, обаче основният проблем, че не може да се изгони ученик, понеже се плаща на калпак, си остава. Необходимо е бюджетите да се обвържат с ясни критерии за това какво точно се очаква да са научили учениците, как то се мери, и как се отразява на бюджета на училището. Ако това не се разработи, просто няма да има добри резултати в дългосрочен план.
2. Няма достатъчен фокус върху професионалното развитие. От това директно следва, че учениците са демотивирани да учат. Културните ценности и аспекти настрана, в училище все още се учат прекалено много предмети и дисциплини и за тях има твърде малко време, за да се постигне основно разбиране.
3. След преработване на учебния план е необходимо да се пренапишат всички учебници. Някой го спомена в по-горните коментари, но в момента голямата част са идиотски написани, без конкретни обяснения и примери. В момента за един четвъртокласник ще е по-лесно да разбере и осмисли американски университетски учебник, отколкото български за начално училищно ниво.
4. Директорите на училища трябва да са мениджъри, или поне да бъдат подготвяни по някакъв начин. Чисто и просто фактът, че можеш да преподаваш на 20-30 деца изобщо не е свързан с това дали можеш да управляваш едно училище с примерно 600 деца качествено. Не искам да обиждам учителите, но това е като да назначиш един обикновен програмист за СЕО на Apple примерно - просто уменията, които се изискват, са доста повече. Най-малкото поне един заместник-директор трябва да е с финансово или мениджърско образование.

• 0 3
• Докладване

До коментар [#20] от "aardvark":

Като цяло съм съгласен с мнението, само т.2 не мога да одобрявам - достатъчно се опрости учебния план, не трябва и да се вадят предмети от него. Да се вкара по-голяма избираемост и гъвкавост - да, но не да се премахват минимумите по предмети. Защото съм бил в университет в чужбина и това, което отличаваше българите и източноевропейците като цяло от останали беше точно по-добрата училищна подготовка - всички бяхме на едно ниво като академични знания, но източноевропейците (не казвам само българите) изпъкваха точно с много по-големите си познания по общообразователните предмети, изучавани в училище. Така че това трябва да се запази, защото е полезно. Строгото профилиране от училище е още един начин да се затъпят хората и да станат лесно манипулируеми в бъдеще.

• 0 2
• Докладване

До коментар [#21] от "ugi":

Принципно съм съгласен, че по-добре да знаеш много неща, отколкото малко.
Проблемът според мен е, че достигаме до ситуация на избор между знание за малко неща и незнание за много.
Това, което описваш, според мен е фактор за горния сегмент ученици - най-успешните. Мисля си обаче, че трябва да работим за всички, и най-много за най-слабите. За по-добрите винаги ще се намери как да успяват - било със СИПове, било с извънучилищна подготовка.

• 0 2
• Докладване

[quote#22:"aardvark"]достигаме до ситуация на избор между знание за малко неща и незнание за много. [/quote]

-”Мъдър е този, който знае не много, а нужното.” /Есхил/

• 0 2
• Докладване

До коментар [#22] от "aardvark":
Пак частично съм съгласен И не съм съгласен, че трябва да се обръща най-много внимание на най-слабите. В момента е такава системата и резулатът е, че целият клас се движи с темпото на най-тъпия от него. А не трябва да е така. И това в момента демотивира и тези, които имат някаква мотивация да учат и забавя тяхното развитие до темпото на слабите и в крайна сметка ги спъва. Според мен трябва да е точно обратното - трябва да има допълнително внимание от учителите и допълнително време за развитие на качествата на най-добрите, защото те са тези, които в крайна сметка ще се изявят и не трябва тяхното развитие да се спъва по никакъв начин, а точно обратното. Не че слабите трябва да се оставят на произвола на съдбата, но просто не трябва фокусът да е върху тях, в крайна сметка никой не може да те научи на сила, ако ти не искаш.

До коментар [#23] от "benkovski11":

Само дето нужното е различно във всяка ситуация и за да знаеш нужното в различни ситуации трябва да знаеш много.

• 0 3
• Докладване