Десислава Атанасова: Ще се забрани пушенето и на работните места

Промяна в държавната политика за въвеждането на пълна забрана на тютюнопушенето на закрити обществени места няма да има. Може обаче забраната да се разшири и да бъде забранено паленето на цигари и на работните места. Това каза здравният министър Десислава Атанасова по време на дискусия под надслов "Забраната за пушенето – колко струва и кой ще плаща".
Атанасова беше категорична, че идеята, която правителството се опитва да наложи, ще бъде отстоявана до последно. "В момента няма спор дали забраната ще стане факт или не. Но има някои допълнения, които трябва да бъдат въведени в този законопроект, тъй като е изпусната клаузата от вносителя за забрана за тютюнопушене и на работното място", каза тя.
По думите й предстои прецизиране на текстовете в парламента, който вече прие на първо четене поправките в Закона за здравето.
Ако забраната бъде гласувана на народните представители, от 1 юни тази година тя ще влезе в сила. По време на дебата забраната срещна редовните опозиционери – ресторантьорския и хотелиерския бранш.
Според бизнеса мярката ще доведе до огромни финансови загуби за държавата. "Близо 228 млн. лв. по-малко е ще постъпват в хазната след въвеждането й", смята Атанас Димитров, председател на Камарата на ресторантьорите. Според него 2 млн. лв. по-малко месечно ще постъпват в Националната агенция по приходите.
Около 10% от ресторантите и питейните заведения щели да фалират, ако се забрани на клиентите им да пушат вътре.
По неговите изчисления това ще донесе след себе си и над 18 хил. безработни, които ще изгубят работата си вследствие на затварянето.
Димитров апелира сегашното положение, при което заведенията са разделени на две части – за двата типа клиенти, да остане, докато хората от бранша изплатят инвестицията по обособяването на двете зони. Той дори предложи при желание от страна на министерството и неправителствените организации всички заведения да предоставят безплатно площта си за реклама на антитютюневи кампании.
Социологът Андрей Райчев, който няколко пъти вече открито заяви в публичното пространство, че е страстен пушач, обяви забраната за "неправилна и погрешна". Той уточни, че пуши по две кутии цигари на ден и акцизът на тютюневите изделия се увеличава постоянно заради хора като него, като тези пари отивали все за държавата.
Той представи и екстравагантната си позиция, че забраната е своеобразна репресия към пушачите.
В дебата д-р Гергана Гешанова от "Коалиция без дим" заяви, че по-намалените средства в държавната хазна от постъпили акцизи ще бъдат компенсирани от разходите, които ще се спестят за лечение на населението в дългосрочен план. "Пушенето причинява 6 от общо 8 фактора за човешката смърт", каза тя и допълни, че позицията в този спор е "за" здравето, а не "против" пушачите.
Икономистът Георги Ганев разгледа забраната от по-различна гледна точка. Според него ограничението не е против самото пушене, а против дима, до който то води. Той заяви, че електронните цигари, които осигуряват необходимия никотин за организма на пушачите, биха решили проблема, защото при тях няма горене. "Законът не унищожава тютюнопушенето, а само дима."
На 11 април депутатите приеха на първо четене поправките в Закона за здравето, които регламентират пълната забрана за тютюнопушене на закрити обществени места от 1 юни тази година. В залата гласуваха общо 133-ма народни представители, от които 99 "за", 4-ма "против" и 10 "въздържал се". Опитът за забрана на пушенето на обществени места обаче е законодателна идея от години, която все не успяваше да се наложи изцяло. Резултатът от дългите спорове беше, че на две съседни маси стояха противоположните надписи за пушачи и за непушачи. През последната година и половина заведенията бяха задължени да обособят отделни зали за двата типа клиенти, като така им дадоха избор къде да седнат. |