Цената на удоволствието да правиш наука в България

Представете си, че сте млад учен. Физик. Между 30 и 35 години. За разлика от повечето си колеги сте избрали да останете да правите наука в България. Имате добри идеи и сте спечелили финансиране с качествен проект. Вложили сте много труд и време и сте изпълнили целите си с дори по-добри резултати от очакваните.
Когато обаче идва време трудът и научните ви резултати да бъдат оценени, получавате следните забележки в рецензията:
- проектът е прекалено практически
- онова, което сте изобретили, няма да се ползва в България
- не споменавате достатъчно често благодарностите си към финансиращата институция в многобройните си публикации в реномирани издания
- участвали сте в международни научни конференции и сте похарчили пари за това.
Заради тези "грехове" получавате от рецензентите по проекта незадоволителна оценка и трябва да върнете на фонд "Научни изследвания" цялата отпусната сума за реализацията на проекта.
Става трудно да си го представи човек
но точно това накратко се случва с двама млади физици от Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - д-р Андон Рангелов и д-р Венелин Кожухаров. Историята им беше публикувана в "Дневник" по разказа на проф. Николай В. Витанов, зам.-декан на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" по научна и проектна дейност.
Андон Рангелов трябва да върне всички 30 хил. лева по спечеления от него проект, а Венелин Кожухаров - 70 хил. лв. Научната им дейност е оценена отрицателно въпреки многобройните им научни статии в реномирани списания по физика.

След публикацията проф. Витанов е извикан последователно на разговори с просветния министър Сергей Игнатов и с шефа на фонд "Научни изследвания" Христо Петров. Обещанието е случаите да бъдат преразгледани, обяснява проф. Витанов и напомня, че процедура за обжалване не е била обявена, докато не се зашумя около двата случая.
"Дневник" реши да се срещне с двамата млади учени, за да представи тях и техните проекти.
В търсене на антиматерията
Венелин Кожухаров се занимава с физика на елементарните частици. Проектът му е част от голям международен експеримент, който ще се проведе в ЦЕРН и има за цел да изследва изчезването на антиматерията в света.

"Науката предполага, че когато се е родила ранната Вселена, в нея са се създали в еднакви количества материя и антиматерия. А в момента, тъй като не виждаме антиматерия никъде около себе си, независимо, че я използваме за различни дейности, се смята, че трябва да е имало някакъв механизъм или причина, която е накарала тази антиматерия да изчезне. Това във физиката се нарича нарушение на симетрията между материя и антиматерия", опитва да обясни на разбираем език идеята Кожухаров.
Целият експеримент ще изучи "изключително рядък разпад на материята", който се случва по-рядко от едно на десет милиарда пъти и може да даде отговори на въпросите за изчезването на античастиците.
Предвижда се изпитанията да започнат през 2014 г. Българската следа в тях е конструирането на детектор в експерименталния комплекс. Съоръжението е критично важно за успеха, защото, "когато изследваме някакви редки разпади, основната част от работата на колектива е как да отсее всичко останало".
"Целта на детектора е да помага в системата, като отсява всички други процеси, които на нас не са ни интересни в експеримента. Потиска фона. Затова този детектор е толкова необходим, без него ние не можем да отделим онова събитие на десет милиарда, което ни интересува", обяснява младият физик.
Проблемът за оценяващите рецензенти от комисията по природни науки бил, че апаратурата за този детектор ще бъде внедрена в експерименталния комплекс в ЦЕРН, а няма да работи в България. По думите на Кожухаров обаче такова изискване изобщо не е имало в предварително оповестените правила.
Като друг недостатък била посочена липсата на нови идеи и неправилно взетото първоначално решение за финансиране на самия проект. "Но когато човек има някаква идея, независимо дали е физика на елементарни частици, ние имаме теория и експеримент. И това е винаги така. Човек измисля нещо, след което то трябва да бъде проверено", убеден е физикът. Експериментът, в който участва българският колектив, е насочен именно към проверка на нови идеи отвъд досега съществуващия Стандартен модел във физиката на елементарните частици.
Третата критика е, че не е изразена достатъчна благодарност към фонда в научните публикации, които Кожухаров има. Той посочва, че като част от международен проект, които има много финансиращи страни, е било прието те да не бъдат споменавани. Затова пък имената на България и Софийския университет фигурирали навсякъде.
"Голямо признание за работата на българските учени е, че изобщо е решено именно българската изработка на детектора да бъде използвана в експеримента", подчертава ученият. Без този детектор провеждането на експеримента в ЦЕРН не би било възможно.
Квантовата физика за всекидневна употреба
За свои води Андон Рангелов посочва квантовата физика. В проекта си той използва уравнението на Шрьодингер, което е основно за квантовия свят, за да намери други негови приложение в заобикалящата ни среда.
"Уравнението на Шрьодингер е диференциално уравнение, но то може да има аналози и в други области на физиката и живота", казва той. "Един такъв случай е, когато манипулираме светлината или по-скоро нейната поляризация. Когато отидете на триизмерно кино и си сложите очила – те правят точно това - манипулират поляризацията и така се получава усещането за триизмерност", обяснява той.

Понякога обаче, независимо дали сме с или без очила, образът може да бъде леко замъглен, а цветовете – не така наситени. "Причината е, че очилата не са толкова перфектни, защото те работят за определена дължина на вълната. Ние сме намерили, че тази поляризация се описва със същите уравнения, с които се описват квантови системи. И вие можете да манипулирате светлината не само за една честота на вълната, а за по-широк диапазон." Така картината би била много по-внушителна.
Друго приложение на уравнението е безжичното прехвърляне на енергията. Решенията, които предлага уравнението в квантовия свят, могат да бъдат приложени за прехвърляне на енергия, която да осигури електричество без кабели и батерии.
Приложенията, които екипът е открил, са още много, но младият физик решава да спре дотук заради сложността на останалите примери.
Недоволството на рецензентите към него е предимно в посока на това как са използвани средствата. Въпреки че за това си има отделен финансов одит, който не е регистрирал нередности. Според научния рецензент не било редно младият учен да ходи на световни конференции по физика.
Андон Рангелов е убеден, че истински важното научно признание е шансът да показва проектите си на международната сцена. Казва, че е все още в България, защото вече е пробвал в чужбина, но винаги се е чувствал като "емигрант". След случая с фонда за научни изследвания отново се замислил дали мястото му е тук.
Но кратък размисъл го амбицира още повече да остане да прави наука в България.
Развръзката предстои
Проф. Николай Витанов (който освен другото е носител на наградата "Питагор" за 2008 г. за най-добър ръководител на докторанти в България) поема битката в защита на двамата, защото съзира остра несправедливост: "Та това са двама от най-добрите ни млади учени."
Избягва да споменава имена, но е убеден, че става дума вероятно за обикновена научна завист в съчетание със систематични проблеми като труден достъп до рецензиите, невъзможност за обжалване, неясни критерии за оценка на проектите и избор на рецензентите.
Тези систематични проблеми позволяват зад маската на анонимността в рецензиите, да проблясват "смешни мотиви", които нямат връзка с предмета на проектите и научните им резултати.

"Неписано правило, прието от комисията, е, че при две научни публикации се дава оценка отличен", казва той и подчертава, че комисията видимо сама е нарушила правилата си, защото двамата имат съответно по пет и девет публикации само за 18 месеца. Нещо, на което много именити учени у нас биха завидели, вметва Витанов.
Не пропуска да спомене, че все пак статистически около 8% от проектите с финансиране от фонда наистина са неуспешни. Но точно тези два категорично не са от тях. Освен това никъде по света не се връщали средства освен при явни финансови нарушения, "защото науката не е нещо, от което могат да се предвидят резултатите".
А най-абсурдна била липсата на клауза, позволяваща възражения срещу оценките и защита на оценяваните.
Така случаят на двамата физици се превръща в прецедент. А резултатът все още се чака и ще бъде знаков за отношението към младите хора, които искат да се занимават с наука в България.