Ако България успее да диверсифицира енергийните си доставки, 600 млн. лв. годишно ще остават в българската индустрия. Това каза президентът Росен Плевнелиев пред Би Ти Ви. "В момента зависим от един доставчик, една тръба", което е неизгодно за страната, посочи той.

Изказването на Плевнелиев беше в отговор на забележка от политолози, че след 100-те си дни на президентския пост все още не е излязъл от "кожата" си на министър на регионалното развитие и говори за "саниране" на блокове, магистрали.  "В основата на икономическото развитие са тези прости неща - транспорт, умно управление на енергията", каза президентът и увери, че ще продължи да говори за теми като електронно правителство, енергийната ефективност и енергийна диверсификация.

В отговор на изказването на предшественика си Георги Първанов, че ако социалистите дойдат на власт, трябва да възкресят проекта за АЕЦ "Белене", Плевнелиев отвърна: "Ако поискат възобновяване на този проект, ще трябва много добре да се обосноват". Миналия месец той подкрепи решението на правителството да се откаже от проекта за втора атомна електроцентрала. "Или наливате 10 милиарда евро (последно на толкова консултантът на правителството, британската банка HSBC, оцени стойността на проекта - бел. ред.) в един скъп, необоснован проект, или с малка част от сумата можете да преобразите цялата индустрия", коментира днес президентът.

С малка част от парите за стопирания АЕЦ "Белене" може да се преоборудват българските предприятия, поясни той и припомни, че държавата предлага субсидии както за енергийна ефективност в домакинствата (санирането на блокове), така и за промишлеността. "95 % от богатството на българите е в недвижими имоти, така че ако повишим тяхната енергийна ефективност, повишаваме и богатството", добави Плевнелиев.

Запитан защо се е отказал и от сравнително малкото си правомощия, прехвърляйки целия контрол върху Националната разузнавателна служба (НРС) към изпълнителната власт, държавният глава отвърна: "Нещата с НРС са ясни - 95 % от информацията, която произвежда, е за изпълнителната власт". По думите му, макар че президентът получава същите доклади от разузнаването, каквито и правителството, изпълнителната власт следва да е водещата - "президентът не е втори паралелен център на външната политика", каза той и добави "не ме въодушевява властта като такава - моят приоритет е да има работещи институции".

Друга от службите - Националната служба Охрана (НСО) при президентството, има логика да остане на подчинение за президента, тъй като той е надпартиен и по този начин тя ще гарантира сигурността на опозиционните политици, коментира Плевнелиев. На въпрос дали сега може да гарантира, че службата не се занимава със събиране на информация за политици, за което е критикувана, той отвърна, че "НСО е в процес на трансформация". Според него, е нормално службата да е в течение на информацията за различни лица, за да може да си върши работата, но подчерта, че нейната функция е охраната.

До края на 2012 г. службите за сигурност - Националната разузнавателна служба, Национална служба Охрана и "Военна информация" (военното разузнаване) ще бъдат облечени със закони, заяви отново Плевнелиев. Така ще се знае коя какви функции и правомощия има, посочи той.

Президентът отново изрази подкрепа за идеята на правителството за изнасяне на част от държавните структури извън София. Той повтори лансираната от премиера Бойко Борисов и министри в последните дни теза, че държавни агенции като тази за рибарството, за лозата и виното, за поддържане на Дунав, нямат място в столицата. Министерствата обаче трябва да са в София, за да имат добра комуникация помежду си каза Плевнелиев и даде за пример магистралите, в проектите за които участват по шест различни ведомства.