Забраната за прилагане на технологията "хидравлично разбиване" при проучванията и добива на нефт и газ ще бъде преразгледана и евентуално променена следващата седмица. Това обяви днес председателят на временната парламентарна комисия за анализа на законодателството в областта на подземните богатства Диан Червенкондев на дискусия за промените в мораториума.

Дотогава ще бъдат събрани конкретни становища за промените от депутати, представители на нефто-газовата индустрия и гражданските сдружения срещу разработките за шистов газ, под чийто натиск през януари парламентът прие забраната.

Още през януари представители на нефто-газовия бранш заявиха, че формулировката на мораториума на практика ще препятства редица дейности в конвенционалния добив на газ. Притесненията на индустрията са свързани конкретно с приетото ограничение за налягане до 20 атмосфери под земята при проучванията и добива. От държавната газопреносна компания "Булгартрансгаз" посочиха, че наляганията, прилагани при нагнетяване на газохранилището в Чирен например са много по-големи и стриктното спазване на забраната би блокирало работата на хранилището.

В резултат бе създадена временната комисия, идеята за която бе предложена още в началото на годината от тогавашния министър на икономиката Трайчо Трайков.

Гражданския инициативен комитет срещу шистовия газ все още не е получил официални становища от специалисти и компании от бранша, обяви днес председателят на сдружението Мариана Христова. От комитета настояха при редакцията на забраната да бъде прецизирано названието на технологията (сега записана като "хидравлично разбиване/удар/рапукване, хидрофракинг, фракинг" - превод от "hydrofracking"), за да се гарантира, че тя няма да бъде прилагана.

От компанията "Дайрект петролиум" предложиха освен отпадане на ограничението за налягането, забраната да се конкретизира за фракинга при "хоризонтални" сондажи (тъкмо с хоризонтални сондажи дълбоко под земята се добива шистов газ). Така няма да се препятства работата по вертикалните сондажи, при които се прилага впръскване на вода и други вещества под голямо налягане, обясниха от фирмата.

Иван Иванов от ДСБ за пореден път се изказа срещу "бланкетна и мракобезническа" забрана за проучванията за неконвенционалния газ. "Основна цел на забраната беше да се отговори на обществените притеснения. Не сме в средновековието", каза той и припомни, че след приемането на мораториума влязоха в сила законови поправки, с които детайлната и тежка екооценка (ОВОС - Оценка за въздействието върху околната среда) стана задължителна и за всички проучвателни сондажи за нефт и газ. Досега тя беше въпрос на преценка, а беше задължителна само за същинския добив.

Според синия депутат, чиято политическа сила беше единствена, гласувала срещу пълната забрана за проучванията и добива на шистов газ, трябва да се забраняват само онези сондажи, които не гарантират опазването на околната среда и човешкото здраве. "Ако проектът не гарантира безопасността нека не със 100 млн. (сега определената глоба в мораториума - бел.ред.), а с 1 милиард да бъдат глобявани компниите", каза Иванов.

Депутатът беше репликиран от гражданския комитет, че екооценката не може да даде такива гаранции, тъй като държавните експерти не разполагат дори с необходима техника за мониторинг на сондажите и данните за тях могат да бъдат манипулирани. "Ако вие считате, че България не е способна да извършва такава дейност, това означава, че ние не сме достойни да бъдем членове на Европейския съюз", отвърна той.

От сдружението коментираха, че в Европейския съюз има редица други държави, които подготвят аналогични забрани - освен Франция, която е първата, спряла проучванията и добива на шистов газ след години разработки на шистовите си находища. Оттам изтъкнаха, че новото правителство на Румъния обяви, че готви такава, Чехия е наложила 2-годишен мораториум, в тази посока са и обществените настроения в Германия, а неотдавна и американският щат Върмонт е забранил шистовите разработки.

След въпрос на Иван Иванов дали с редакцията на мораториума ще се изчерпи работата на комисията, Червенкондев обяви, че ще предложи срокът й да се удължи с 3-6 месеца, за да се разшири дейността й и да бъде проучен чуждият опит, добри практики и законодателство в областта на природните богатства.