Борисов: Когато съдията удари с чука, полицията веднага да слага белезниците (стенограма)

Борисов: Когато съдията удари с чука, полицията веднага да слага белезниците (стенограма)

Поводът е случаят "Братя Галеви", при който след осъдителни присъди Пламен Галев и Ангел Христов не бяха открити от съдебната охрана на адреса им в Ресилово
Поводът е случаят "Братя Галеви", при който след осъдителни присъди Пламен Галев и Ангел Христов не бяха открити от съдебната охрана на адреса им в Ресилово
В момента, в който съдията удари с чука, и даде осъдителната присъда, идва съдебната полиция, слага белезниците и откарва в затвора. Това е поискал премиерът Бойко Борисов на редовното заседание на Министерския съвет в сряда от зам.-министъра на правосъдието Деница Петкова.
Поводът е случаят "Братя Галеви", при който след осъдителни присъди Пламен Галев и Ангел Христов не бяха открити от съдебната охрана на адреса им в Ресилово. Миналата седмица Върховният касационен съд (ВКС) ги осъди на по пет години затвор за сформиране и участие в престъпна банда за рекет и изнудване.
Последва призив на вътрешния министър Цветан Цветанов братя Галеви, изчезвали и преди години, да се предадат сами. Премиерът води разговор с Петкова как може да бъде решен проблемът в законодателството, така че още след осъдителна присъда за тежко престъпление да последва арест. Зам.-министърът обяснява, че промени в Наказателно-процесуалният кодекс не са нужни, защото и в момента има варианти задържането да става бързо.
Това се постановява от наблюдаващия прокурор, когато е в досъдебна фаза, а когато е в съдебна фаза от съответната инстанция - първа въззивна или касационна, обяснява Петкова. Тя предлага главният прокурор да издаде методически указания на всички прокурори.
"В момента, в който в съдебно заседание узнаят за осъдителна присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода, прокурорите незабавно да поискат задържане под стража от съдията, което искане да бъде аргументирано с факта, че това лице е обвинено и признато за виновно в извършване на тежко престъпление и съответно му е наложено наказание лишаване от свобода, което трябва да бъде изтърпяно в съответните места за изтърпяване на наказания", добавя тя.
Това е разговорът между Борисов и Петкова (със съкращения):
Бойко Борисов: Питат ме хора: "С кой акъл търсите някого, който трябва да е в затвора?" и аз не мога да обясня, а никой не пита за съдия, прокурор, а казват: Каква е тая държава? Осъдени, прочетена присъда и, примерно, решили днес да не ходят. Не казвам, че са избягали, защото не знам, може да са избягали, но е факт, сигурно има и много такива.
Деница Петкова: Да, така е, има такива, но има и много случаи, в които абсолютно адекватно се реагира и лица, спрямо които е наложено наказание лишаване от свобода, независимо че не е окончателно съдебното решение, биват задържани в съдебна зала. Случаят обаче е малко по-особен, защото по казуса Галеви въпросните подсъдими никога не са се отклонили от съдебни заседания.
Бойко Борисов: Тук говориш малко като съдия. Никога не са се отклонили преди окончателно да са казали, че ще влязат в затвора. Има голяма разлика. В едното ходиш на заседание, на което знаеш, че може да се отложи, може да не те осъдят, има куп неща. Ние говорим в случая, в който съдията удря с чука и казва: От днес, от този миг ти вече си затворник, Х. Да не говорим, защото утре ще излезе някой и ще пита защо коментираме лица. Говорим - гражданинът Х. В момента, в който съдията удари с чука, той вече е затворник. Присъдата е факт. Или пишем, че тя влиза в сила примерно след десет дена.
Деница Петкова: Ако ми позволите да разгранича действията.
Бойко Борисов: Ти ни обясни на нас всичките, аз нарочно те питам, за да ни обясниш.
Деница Петкова: В конкретния случай Кюстендилският окръжен съд като първа инстанция постановява изцяло оправдателни присъди и логично не им изменя мярката, която към тоя момент е парична гаранция, в по-тежка. След това делото се разглежда от Софийския апелативен съд. Той приема, че и двамата са виновни, когато постановява осъдителна присъда, и им налага и на двамата наказание лишаване от свобода. Там законът дава възможност и лично аз като съдия бих процедирала така – на място да ги задържа, защото присъдата на въззивния, в случая Апелативен съд - София, се обявява публично в съдебно заседание в присъствието на въпросните господа подсъдими...
След като това не се е случило, процесът се отнася във Върховния касационен съд. Там особеността е следната. Върховният касационен съд, въпреки че сравнително своевременно е приключило разглеждането на делото, и то само в рамките на едно заседание, той не може, няма такава процедура – и ние не правим изключение от това като държава-членка по отношение на този въпрос – не може да обяви решението си публично. Той не го прави в съдебно заседание, защото има тайно съвещание, в което трябва да се оттегли и в рамките на един месец да постанови решението.
От гледна точка на съдиите, които са участвали в разглеждането на делото във Върховния касационен съд, пред тях не е имало формално основание да им измени мярката от парична гаранция в задържане под стража, тъй като биха могли да бъдат обвинени, че те предварително, преди тайното съвещание обявяват решението си. Той не е потвърдил изцяло изводите на Апелативния съд, но така или иначе е приел, че трябва да се изтърпи наказание лишаване от свобода.
Всъщност проблемът, който възниква тук, е, че от момента на постановяване на присъдата от Апелативния съд те не са били задържани и оттам нататък законът не ги задължава да бъдат в съдебно заседание.
Ние каквито и законови промени да предприемем, те няма да бъдат съобразени с европейските стандарти, защото от момента, в който приключи делото в първоинстанционната инстанция, няма как да ги задължим да се явяват.
Това е тяхно право да решат да се явяват или не. Единственият начин е като се постанови осъдителна присъда, но говоря: на първа и на втора инстанция, съдията да ги задържи. Това е най-логичното и сега законът го позволява. Така че аз не смятам, ние бихме могли да разсъждаваме в посока да предприемем някакви изменения по отношение на мярката, но те не могат да бъдат фундаментални, защото може да се реагира абсолютно адекватно.
Бойко Борисов: С една дума, охлади настроението ми от сутринта. Ти каза аргументирано всичко от А до Я. Аз бях убеден, че може да се промени закона – като тропне съдията с чука, да го задържат. Само че се оказва, че когато е на ВКС, ВКС не задържа, потвърждава. А в същото време, ако те задържат на втора инстанция, а ВКС те оправдае, времето между втората инстанция и ВКС, че си стоял в затвора или в ареста без да имаш вина за това…
Деница Петкова: Ние там бихме могли да бъдем съдени за непропорционалност на ареста и за липса на законово основание.
Бойко Борисов: Точно така и веднага ставаме обвиняеми ние като държава, в случая съдебната власт – то е същото като презумпция, и ни съди в Страсбург.
Деница Петкова: Чисто формално и Върховният касационен съд е могъл да ги задържи, защото според Наказателно-процесуалния кодекс мярката за неотклонение може да бъде променена, включително и да се вземе най-тежката – задържане под стража, във всеки момент до приключване на наказателното производство. А то не е приключило до момента, в който няма произнасяне от Върховния касационен съд.
Бойко Борисов: Имам такава молба. Инициирай една среща със съдии, прокурори, ваша си, като кръгла маса и ги попитай, дали ако нещо се промени да има по-задължителен характер, при какви случаи това да става. Защото утре може да е някой убиец, който да излезе и да направи още убийства. Това хората не могат да го схванат. И в същото време дайте една пресконференция, съберете се и разяснете на обществото рисковете, ако приемем такава фундаментална, както казваш, промяна в закона. Сиреч, на втора инстанция задължително законът задължава съдията да задържи, рискът до ВКС да останат хора в ареста.
Деница Петкова: Ако позволите още едно предложение, което ми се струва, че ще даде много по-бърз и ефективен резултат и ще избегне тежкия и несигурен във времето като резултат законодателен процес. Аз лично смятам, че ако главният прокурор издаде методически указания на всички прокурори – в момента, в който в съдебно заседание узнаят за осъдителна присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода, незабавно да поискат задържане под стража от съдията, което искане да бъде аргументирано с факта, че това лице е обвинено и признато за виновно в извършване на тежко престъпление и съответно му е наложено наказание лишаване от свобода, което трябва да бъде изтърпяно в съответните места за изтърпяване на наказания.
Една активност от страна на прокурорите, разпоредена съгласно йерархията в прокуратурата от страна на главния прокурор, ми се струва, че донякъде ще дисциплинира и съда и до някъде ще даде много бърз, много по-ефективен резултат и вероятно и в този случай нямаше да се стигне до тук.
Бойко Борисов: Добре, даваш ми още по-добро предложение, защото няма да се налага да се променя законът. Но покани ги на една среща, разгледайте го този казус, дайте си една пресконференция хората да чуят защо се е получило така, защото българите са мнителни – толкова народ е пуснат от арестите и спокойно могат да си кажат – ами те, примерно са ги пуснали, за да имат възможност да избягат, ако, разбира се, те не се явят на място.
Просто хората да ги информираме за рисковете и защо така се прави, а съответно пък прокурорите да не го допускат занапред. Защото сега, ако не се явят, трябва да заработи издирването на МВР, бригади от хора, секретни постове, граници, да ги търсят – това са пари на данъкоплатците. Веднага Шенген, веднага червена бюлетина и там ще опишем: осъдени, но не влезли в ареста, а си отишли вкъщи и сега ние ги търсим.
Деница Петкова: Ще инициирам такава среща.