Съдиите са свръхнатоварени, делата се увеличават
Съдиите продължават да са свръхнатоварени, запазва тенденцията за значително нарастване на постъпване на делата. Най-натоварени са в Софийския районен съд, където средно месечно един съдия разглежда над 80 дела. За всички съдилища делата през 2011 година са били почти 708 хил. Това е с пет процента нарастване спрямо преходната година.
Това стана известно от отчета на Върховния касационен съд (ВКС) за дейността на съдилищата в страната, представен от председателя Лазар Груев.
"Съдиите са изключително натоварени с тендения за лавинообразно увеличаване на делата. Запазва се и тенденция за неравномерно разпределение на натовареността", заяви още Груев. Въпреки увеличението на делата, нараства и свършените в срок до три месеца дела (общо 516 692 за 2011 г.), заяви още Груев.
Два изхода, никой от тях не е реалистичен
Доклад, който Висшият съдебен съвет (ВСС) прие с доста голямо забавяне преди време, определи четири категории съдилища – с ниска, средна и висока натовареност, както и свръхнатоварени съдилища. На първо място сред свръхнатоварените съдилища е Софийският районен съд (СРС), следван от районните съдилища в Пловдив, Варна, Русе, Габрово и Перник. Единственият окръжен съд в тази категория е Софийският градски съд.
Средно месечно на един съдия в СРС се падат за разглеждане по 83 дела. Този тип статистика не е съвсем точна, защото е изчислена на база на щата, а не на действителния брой съдии. Гражданските съдии са доста по-натоварени като брой дела - годишно на един се падат малко над 1100 дела, а на един наказателен - над 600 дела.
Според Груев от тази ситуация има два изхода, но и двата са нереалистични. Единият да се увеличи броят на съдиите, което "е немислимо в условията на криза". Другият вариант е чрез законодателна промяа да се ограничи постъплението на делата. "Никое Народно събрание няма да се съгласи да приеме, че за да разтовари съдиите, ще ограничи достъпа на гражданите до съда - най-малкото от чисто популистки подбуди", смята още председателят на ВКС.
Той смята, че най-реалистично е да има преструктуриране на щатовете вътре в системата - от малко и средно натоварените съдилища да се прехвърлят към тези, които имат нужда. Груев заяви, че ще настоява обаче пред ВСС да не решава на парче този проблем и се надява,че това не би се използвало в средство за уреждане на лични проблеми или цели.
Но дори щатното преразпределение да има положителни последствие за най-нуждаещите съдилища, то не би проработило. Защото например в СРС няма да има място, къде да бъдат настанени съдиите.
"За пети пореден път в годишния си доклад пред парламента ще поставя въпроса за материалните условия за работа в някои от съдилищата и най-вече в СРС. Всяка година го правя и всяка увеличавам остротата на изразите. И тази ще е така"., заяви Груев. Той даде пример, че подобни лоши условия има в съда в Перник, където напрактика няма покрив. В Петрич също има сериозен проблем със сградата.
По втората опция - за ограничаване на броя на делата, Груев предложи при приемането на новия наказателен кодекс да се направи ясно разграничение на приложното му полеи административнонаказателната отговорност, която се реализира в рамките на един административен процес, като тези дела да се прехвърлят към административните съдилища и като първа, и като втора инстанция. Това ще реши въпросът и за противоречивата съдебна практика, за която в момента сезират много съдилища от страната.
"Не искам да мислите, че говоря зад гърба на многоуважавания ми колега Георги Колев, председател на Върховния административен съд, с него много отдавна съм говорил на тази тема и той ми каза, че е събирал председателите на административните съдилища и в тяхната система тече тази дискусия", заяви. Груев. Според него най-трудно тази идея се възприема от Административен съд София-град (АССГ), защото той е много натоварен, но пък обявената от изпълнителнта власт децентрализация на администрацията идва точно навреме и това ще го разтовари.
Грабежите се увеличават
В наказателната колегия на ВКС за 2011 г. повече от половината от делата са били за престъпления против собствеността. Увеличават се тези за грабежите, които са с 40 повече в сравнение с 2010 г. (тогава са били 92, а за 2011г. ). Нарастнали са и грабежите, които са опасен рецидив, заяви заместник-председателя на ВКС и ръководите на наказателната колегия на съдя Гроздан Илиев. На второ мсто са делата за престъпления против личността - 111 за умишлени убийства. Делата за пране на пари са само 2, за подкуп – 12, а това са престъпленията, които следи Брюксел.
Според Илиев има подобряване в качеството на работата на съдилищата, ако се съди по процента на изменени и отменени актове, като най-малко такива има Софийският апелативен съд (САС).
Наказателната колегия е имала 2725 дела на производство, средногодишната натовареност на един съдия като докладчик е била 79-71 дела, а като участие в съдебен състав - 243-245 дела, обобщи още Илиев. Според него натовареността като брой дела не е обективен критерий, като даде пример с делото за пране на пари "Амигоса" срещу Петър Петров - Амигоса, което "е изключително сложно и много обемно – 330 тома".