Лекарският съюз ще обжалва глоба от 80 000 лева във Върховния административен съд
Българският лекарски съюз ще обжалва глоба от 80 000 лв. във Върховния административен съд. Това обяви на пресконференция председателят на организацията Цветан Райчинов. Глобата беше наложена миналата седмица от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), след като органът се самосезира за решението на съсловието да предели минимална цена за частен преглед от 24 лв.
Аргументите бяха, че Законът за защита на конкуренцията забранява прякото или косвено определяне на цени (та дори и минимални), между конкуренти на пазара, дори и в случаите, когато такова налагане на цени е резултат от решение на професионално сдружение, което ги обединява.
Подобно поведение не би могло да се обоснове с гаранция за качеството на услугата или със сравнителен подход спрямо други саморегулиращи се професии, допълват в решението си от комисията.
Защитата на лекарския съюз пък се позовава на текст от етичния кодекс, който предвижда установяването на минимална цена на хонорарите на лекарите. "Освен това, според европейската практика, лекарската професия е саморегулираща се, идентична с тази на адвокатите, нотариусите, архитектите и е недопустимо да се извежда от тази категория с подобно прецедентно решение" – се допълва в аргументите на БЛС.
Райчинов прозря в глобата нечисти интереси и опити лекарската професия в България да бъде дискредитирана. Той заяви, че ако ВАС не вземе решение в полза на БЛС, ще започнат лекарски протести. "Ужасно мъчително е да си лекар у нас. Това е най-преследваната професия тук", заяви той. Според него много от лекарите напускали страната именно заради подобни несправедливости.
В подкрепа на думите си той посочи данни, оповестени по време на международната конференция на съсловните лекарски организации в Европа, която се проведе във Варна тази събота. "Поради липсата на достатъчно лекари в Европейския съюз, наличните са много ангажирани и от тях се изискват допълнителни работни часове. Заради напрежението се регистрират все по-често сривове в психическото и физическото състояние на лекарите, а нивото на депресиите и самоубийствата сред тях нараства".
Според статистиката възнагражденията на медицинските лица в България са на предпоследно място (380 евро на месец). С 4 евро по-малко получават само докторите в Румъния.
Представителите на лекарските съсловия от 27-те страни членки се били възмутили и определили положението като "срам за Европа, срам за България и Румъния", защото са го допуснали.
Според лекарското съсловие, таксата за преглед не бива да се "откача" от минималната работна заплата, както предложи наскоро здравният министър Десислава Атанасова. По думите на Райчинов непрекъснато се говори как парите за здраве нарастват, но това се случвало само със средствата за лекарства, "не и с тези за медицински услуги".
Ако таксата все пак бъде "откачена" от минималната заплата, която достигна до 290 лева, от лекарския съюз предлагат тя да бъде прикачена към средната. Тя била много по-гъвкава и показвала реалната покупателна способност на хората.
Зам.-председателят на съюза Юлиан Йорданов каза, че вследствие на всички очертани проблеми през 2020-та година се чака дефицит от над 1 млн. души в европейските здравни системи. "Не случайно по-богатите страни сега търсят кадри", заяви той. Йорданов посочи, че средната възраст на лекарите, които напускат страната е 45 години, а за 2011-та това са сторили 510 медицински специалисти.
Сериозен недостиг на специалисти вече се чувствал в специалностите патоанатомия, съдебна медицина, ендокринология, вирусология, анестезиология.
| Делегациите на Европейската асоциация на старшите болнични лекари (АЕМН) и Европейската асоциация на лекарите на заплата (FEMS), които взеха участие на срещата във Варна, призовават в декларация правителствата да осигурят непрекъснато финансиране на здравните системи на ниво, сравнимо с настоящото средно равнище на страните в ЕС (6% от БВП). Сред препоръките им е и да се гарантира основна заплата на болничните лекари поне два до три пъти над средната работна заплата за държавата, в която работят, и да се осигури професионална автономия и самоуправление на съсловието. |