Интернет гласуването - предимства и рискове

Интернет гласуването - предимства и рискове

На парламентарните избори през 2005 г. беше направен опит с машинното гласуване, което нямаше предимствата на дистанционния вот, а изискваше гласоподавателите отново да отидат до изборните секции.
На парламентарните избори през 2005 г. беше направен опит с машинното гласуване, което нямаше предимствата на дистанционния вот, а изискваше гласоподавателите отново да отидат до изборните секции.
Ще повиши избирателната активност сред младите, ще премахне субективизма при броенето на бюлетините, ще даде равни възможности за гласуване - това са част от аргументите в подкрепа на вота по интернет, споделени във форума на Националното експертно обединение. Неправителствената организация започна на 24 май да събира 500 хил. подписа, необходими  за референдум за въвеждане на електронно избиране.
"Политиците не направиха нищо, за да може гласуването по интернет да бъде законова възможност и да изравни шансовете на всички нас да упражним конституционното си право. Затова ние като граждани подехме инициатива за национално допитване", написа социологът Екатерина Маркова в групата в социалната мрежа: "Подкрепете подписката за провеждане на референдум за въвеждането на Интернет гласуване на изборите!"
В инициативния комитет за референдума, създаден от Национално експертно обединение, са певицата Милена Славова, социологът Екатерина Маркова, главният секретар на интернет общество в България Димитър Ганчев, експертът по информационни технологии Анастас Гьоков.
Във форума на обединението neo-bg.org като едно от предимствата на избор по мрежата е посочено, че той ще окаже преди всичко определено положително въздействие на електоралната активност на по-младите избиратели, които ще гласуват през интернет. Досега това е групата, която масово не упражнява правото си да посочва политически предпочитания.
Като предимство на електронната регистрация на подадения глас е отбелязано, че така се изключва възможността за тълкуване в стил "какво е искал да каже авторът" - формалности около подадения глас, като "неправилно" изписване на знака "Х" или излизане от указаното поле, няма как да бъдат използвани за анулиране на подадени гласове.
"Електронното набиране на гласовете позволява цялата информация (без да се разкрива тайната на индивидуалния вот) да бъде публикувана за проверка от независими организации и частни лица. Така наистина ще знаем как е преброен нашият глас всъщност", гласи друг аргумент на привържениците. 
"Електронното гласуване дава еднакъв шанс на всички български граждани да упражнят законното си право на глас, да решават сами своята съдба" - са написали още те.
От години българи, живеещи зад граница, настояват да се въведе онлайн гласуване. Това е най-доброто средство за компенсация на гласовете от българските граждани в Турция и ще неутрализира контролирания вот, са техните мотиви. Според политици от опозицията обаче точно гласуването по интернет може да засили манипулациите - веднъж чрез пробив в системата, втори път - ако масово се използват ромските гласове.
В новия изборен кодекс дори беше заложено експериментално електронното гласуване в няколко избирателни секции в България и се даваше възможност именно за да се избегне надзорът над вота, гражданите да могат да гласуват повече от веднъж. Конституционният съд го отмени и с аргумента, че се нарушава тайната на избора. Експертите в областта на иновациите и наблюдаващи изборните процеси веднага реагираха, че партиите нямат интерес от електронното гласуване, защото то би активирало младите и ще затрудни традиционните похвати за манипулиране на избирателите.
Дългогодишният член на ЦИК и наблюдаващ изборите в повече от 35 държави Николай Вълчанов коментира в интервю за "Дневник" в края на миналата година, че се създава абсолютно грешното усещане за електронното гласуване - че отиваш, натискаш едно копче на машина и всичко е тип-топ. Гласуването с хартиена бюлетина оставя следи, докато при електронното няма. А и при обикновеното гласуване няма софтуер, който да се манипулира и така изборът, конкретният глас да бъде променен.
Според Вълчанов дори и оставянето на следа не решава въпроса с това дали гласът бива проследяван, дали остава таен, дали не бива променян при обработката.
Отмяната на несъстоялия се експеримент с гласуването по интернет като противоконституционен улесни партиите и едва ли скоро ще се занимават с въпроса. Макар да се подготвят промени в изборния кодекс,  не изглежда електронното гласуване да е сред тях.
Националното експертно обединение има три месеца до 24 август, за да събере нужните половин милион подписа за референдум за гласуване в интернет.