Парламентът ще гласува окончателно промените в закона за съдебната власт
Програмата на парламента започва днес с обсъждане и гласуване на второ четене на законопроекта за изменение в закона за съдебната власт. Промените, внесени от правителство, са важни, защото те ще определят как ще бъдат избрани членовете на новия Висш съдебен съвет (ВСС). Те ще трябва да изберат нов главен прокурор и председател на Върховния касационен съд (ВКС). Мандатът на този съвет изтича през есента.
Освен това във февруарски си доклад Европейската комисия препоръча реформа "изоснови", която да започне от ВСС и прокуратурата. Обсъжданията за промени в ЗСВ започнаха в началото на годината, като основен инициатор беше най-голямата магистратска организация - Съюзът на съдиите, и представители на неправителствения сектор. Голяма част от предложенията им не бяха възприети и така в средата на април набързо в парламента беше внесен проектът, който предвижда козметични промени и не гарантира реформата "изоснови", за която настояват ЕК и голяма част от магистратите.
Парламентът, дори и представителите на опозицията, останаха глухи за призивите на ЕК (пет пъти под различни форми) за въвеждането на пряк избор за членове на съвета от гилдията.
Мотивите на управляващите за отхвърлянето на идеята бяха по-скоро несериозни - технически причини и липса на време (от Българския институт за правни инициативи разпратиха пример за въведен директен избор в Румъния).
Сред промените, които бяха дискутирани от управляващите, е предложението при приключване мандата на членове на ВСС и инспекторатът към него магистратите да се връщат в системата на една степен по-висока от тази, която са заемали, преди да влязат във ВСС. Настоящите членове на съвета се почувстваха пренебрегнати и поискаха този "кариерен бонус" да важи и за тях. Депутати от правната комисия приеха това без никакви възражения.
Освен това между първо и второ четене депутатите от ГЕРБ вкараха промяна в закона, така че да има възможност членовете на сегашния ВСС да изберат следващия главен прокурор. Мнозинството просто реши да бъдат изтеглени напред сроковете за номиниране и избор на трите върховни поста в съдебната власт.
Единадесет неправителствени организации настоятелно призоваваха депутатите да не приемат промените в Закона за съдебната власт. В писмо до парламента и медиите те посочват: "Подчертаваме, че въпреки очакванията на българското общество и настоятелните напомняния на ЕК предлаганият законопроект... не представлява реформа изоснови на начина на управление на съдебната система."
| Приетите от правителство промени предвиждат и по-дълъг срок, в който могат да се правят номинации на кандидати - това ще става най-късно два месеца преди провеждането на избора. На страницата на парламента ще се публикува професионалната биография на кандидата, както и мотивите на народния представител, който го е номинирал. Две седмици след това кандидатите ще трябва да предоставят информация за атестирането им, за наградите и наказанията, които са им налагани за висящи и приключили наказателни производства, независимо дали кандидатът е бил привлечен като обвиняем. Тази информация ще се публикува на страницата на парламента и ВСС. В същия срок кандидатите трябва да публикуват концепцията си за работа като членове на ВСС. Неправителственият сектор и университетите ще могат да отправят въпроси до кандидатите през правната комисия, както и становища за кандидатите. Всеки кандидат ще се изслушва от комисията, след което ще бъде изготвян доклад за наличието на минималните законови изисквания за заемане на длъжността, наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговите квалификация, опит и професионални качества, наличието на специфична подготовка, качества и мотивация за съответната длъжност, публичната репутация и наличието на обществена подкрепа за кандидата. Всеки кандидат ще бъде гласуван поотделно в пленарната зала. Идентични са промените и за избора на членове на Инспектората към ВСС. Новите правила обаче ще се приложат чак за следващия състав на ИВСС. В края на миналата година парламентът попълни състава на инспектората, а начинът, по който стана изборът, беше критикуван в мониторинговите доклади на ЕК. |