Депутатите приеха на първо четене Закона за училищното образование
Депутатите приеха на първо четене Проектозакона за предучилищното и училищното образование.
Въпреки дебатите по текста, след повече от 3 часа обсъждане от общо 96 гласували народни представители, 81 бяха "за", 13 - "против", а двама се въздържаха.
Основните критики към новия текст, чиято мисия е да смени остарелия вече Закон за народната просвета, бяха отправени от депутатите от опозиционните парламентарни групи на "Атака", ДПС и "Коалиция за България".
Председателят на комисията по образование в Народното събрание Огнян Стоичков ("Атака") заяви, че има множество забележки, които при желание може да бъдат поправени. Според него законът не затвърждава принципа на децентрализация, както неговите автори претендират.
"Няма ясна процедура за избор на директори на училищата.
В текста е записано само че директорът трябва да има учителски стаж и да участва в конкурс. Няма мотиви за промяна в структурата на математическите гимназии, липсват критерии за това какво е средищно училище", започна критиката си Стоичков.
Той се обяви категорично против "експеримента помощни училища" и закриването на болничните такива. Посочи също, че в целия закон липсва финансова обосновка на някои от действията.
| Текстът предвижда от учебната 2016-2017 година четиригодишните деца да посещават задължително детска градина. |
Съмненията му бяха фокусирани върху интеграцията на децата със специални образователни потребности (СОП), които не биха могли да бъдат интегрирани в нормалните училища, без в това да се вложат средства. "В образователната среда те са най уязвими – за тях казваме в закона, че само онези със зрителни увреждания остават в специални училища. Останалите се интегрират, а при невъзможност за интеграция - се отделят в отделна група. Тогава каква интеграция?".
Стоичков обяви за
неработещи седем от поставените девет цели на предучилищното образование.
По думите му включването на точки като "усвояване принципите на правовата държава, европейска интеграция и професионална реализация" при 4-годишни деца е невъзможно.
Депутатът призова да не се бърза с приемането на закона, защото реална възможност той да влезе нормално в сила имало от учебната 2013-2014-та година.
| Въвежда се нов подход при оценяването на децата. При най-малките – от първи до трети клас, отпадат количествените оценки, за да се избегне излишният стрес. Учениците от пети клас ще могат със сигурност да преминат в шести, дори ако имат двойка по някой от предметите. Те обаче ще трябва да са изкарали минимум "Добър 4" по всички останали дисциплини. |
Янаки Стоилов от БСП също призова приложението на закона да бъде отложено за след една учебна година. От парламентарната трибуна той заяви, че текстът има нужда от още дискусии и промени. Той обяви, че неговата парламентарна група ще гласува против по няколко причини.
Една от тях е, че според левицата прехвърлянето на държавните професионални училища на общините може да закрие част от тях. Нещо повече - общините нямали погледа на държавата за развитието на училището и образователните нужди на държавата.
Той бе категоричен, че
финансирането на частните училища не бива да става факт.
"Държавата гарантира образованието като създава и финансира училища, а не просто като раздава пари на всеки, който е решил някъде да учи", коментира той принципът "парите следват ученика".
На същото мнение се оказа и професор Станислав Станилов от "Атака". "Те са създадени по Закона за търговските дружества и генерират печалба. Финансирайки ги, вие нарушавате основен принцип на демокрацията. И то само защото някой лобира за това", обърна се към авторите на закона Станилов.
| Въвежда се и нова образователна структура в системата на училищното образование – основна образователна степен с два етапа: начален (1-и – 4-и клас) и прогимназиален (5-и – 6-и клас), и средна степен с два етапа: първи гимназиален етап (7-и – 10-и клас) и втори гимназиален етап (11-и и 12-и клас). |
"В частните училища се учат децата на заможни хора и не може да се финансират допълнително тези деца – ок, ако тези училища не формират печалба – тогава съм съгласен. Но след като формираш печалба, не можеш да искаш пари от държавата!". Според него оправданието, че всички плащат данъци и имат право на еднакви субсидии от държавата Станилов определи като неоснователно. Той призова депутатите от ГЕРБ - "Не правете пробиви в собствената си философия, това е грешка, колкото и да настоява някой за нея".
Лютви Местан от ДПС съзря сериозен пропуск в закона,
свързан с правото на децата да учат освен официалния език на държавата, и родния си такъв. "За ДПС няма съмнение, че без ефективно усвоен майчин език няма нормално развитие на личността и ученикът няма да бъде пълноценен гражданин".
Той допълни също, че се съмнява в качествата и пълнотата на закона, с които авторите му обясняват липсата на правилник за прилагането му на практика. "За да имаме амбицията, че предлагаме законопроект, който няма нужда от правилник, би трябва да сме убедени в съвършенството на този акт", заяви той.
Някои от народните представители от групата ГЕРБ защитиха закона за училищното образование, изтъквайки неговата ориентация към бъдещето и западния модел на образование. Многократно бяха споменати предимства като развиването на ключовите компетентности у децата, приобщаващото образование и фокусът върху индивидуалната личност и усъвършенстване. В отговор, те получиха критики от колегите си от другите политически сили, че влагат незаслужен патос и хвалби по адрес на текста.
"Лесно е да правиш упреци, когато 20 години не си си мръднал пръста и тази зала не е чула за образование. Нека не се изживяваме като коректив от първо лице. Предстои най-трудната задача - този нов дух на закона да зарази вас и българската общественост", заяви от трибуната Снежана Дукова от ГЕРБ.
Министърът на образованието се включи няколко пъти в дискусията в защита на идеите в закона.
Сергей Игнатов отрече в частните училища да се образоват само деца на богаташи
и дори каза, че техният процент е съвсем нисък.
"Този спор е абсолютно безсмислен. Първо, мярката ще влезе в сила чак през в 2016-та година. И второ, ние не нарушаваме капиталистически принципи, държавна субсидия за частни училища има и във Франция, Финландия и др", каза просветният министър.
Игнатов не прие също упреците, че законът да закрива какъвто и да е вид училища. По думите му те по-скоро се трансформират, за да отговарят на новите образователни потребности.
"За разлика от друг път, когато казвам, че критиките ще ми помогнат да си оправя кривиците, сега след две години работа по текста, аз съм убеден, че ние като вносители, предлагаме един модерен, макар и твърде консервативен закон. Всъщност България се нуждае от много по- реформаторски текст", завърши Игнатов и призова депутатите да подкрепят закона.
| Законът бе представен официално в средата на февруари и оттогава е повод за множество дискусии. Самият министър дълго бе подканян да го внесе най-после в парламента от председателя на образователната комисия Огнян Стоичков. Отговорът бе, че текстът е "избродиран много добре", но това е отнело време. Новите моменти в текста, които основно предизвикаха критика, са идеите за държавно субсидиране и на частните училища и детски градини, въвеждането на задължителна градина за 4-годишните деца, възможността за преминаване с двойка от пети в шести клас, закриването на болничните училища и математическите гимназии. |